В бележките към българския превод фразата е предадена на български език така: „Въплъщенията на глупостта са безконечни.”

Безполезно е да се гадае защо френският писател поднася думите на персийски лечител и философ на латински, нито дали Авицена, или пък самият Рабле, е изковал този израз.

По-важно е да се отбележи семантичната разлика между латинските думи moria (изведена от старогръцката μωρία – глупост), на която Еразъм Ротердамски посвещава прочутата си възхвала Moriae Encomium, и mania (от старогръцки μανία – безумие, лудост); или Μανίαι (латински: Maniae) – женски духове в древногръцката митология.

Персонификации на лудостта, които обземат/обладават човека, ако дръзне да прекоси пределите на божествената недостъпност.

Ако moria или stultitia са глупост в тесния смисъл, то mania е глупостта, която проявява умопобърканият, онова особено разстройство на ума, придружено с нездрава приповдигнатост, емоционална поривистост, бърз мисловен поток, прекомерно въодушевление.

Тъкмо с такива черти се отличават човешките персонажи, сиреч човечеството, изобразено в представителния живописен цикъл, озаглавен MANIAE INFINITAE SUNT SPECIES, с автор Албена Палова.

Една фигуративна колекция от оригинални символични образи, поднесена със смело и удивително умело съчетаване на контрастни цветове, впечатляващ ярък колорит, съзнателно напомнящ на цветоусещането, характерно за причудливите игри на въображението в рисунките на хора, витаещи извън петолинието на нормалността.

Основан върху здрави и разнообразни композиции, богата тонова палитра и радващи окото карнавални превъплъщения на философската абстракция.

Тук художественият поглед към състоянието на човечеството (conditio humana) се оттласква cumgrano salis от дълбоко вкоренени в колективната памет, изобилно разтълкувани и подробно обяснени митове и мисловни модели – за стълпотворението и разбъркването на езиците; за изкушението и грехопадението; за блаженото съществуване преди прогонването от рая.

За неумолимата кръговратна логика на растежа и упадъка в дървото на живота; за първопричината, или за кокошката и яйцето; за преклонението пред недостижимата за човека премъдрост на порядъка и т.н.

Разрушаването на мита и разглобяването на закостенелите в навика и в шаблонната употреба на словото понятийни представи са поднесени с мъдра незлоблива усмивка, с лек всеопрощаващ хумор, благодарение на който пред очите на зрителя, тъй както нощем на осеяния със звезди небосвод, се разгръща вълшебна приказка, която вцепенява ума със своята необятност и същевременно стопля сърцето с предчувствието за нещо засега непонятно, ала прекрасно и вълнуващо, стаено някъде там далече.

Последствията от това разграждане на клишираните представи за човешката природа и за разгръщането й в история не сгромолясват зрителя в хаоса на безпорядъка и помрачението, нито раждат в душата му плашещи чудовища, както в кошмарите на напуснатия от въображението разум...

..., а тъкмо напротив – тъкат пред благодарния му поглед причудливи сияйни съзвездия от незримо тънката, но изумително яка паяжина на най-свойственото за човека, най-преследвано от човека и най-устойчиво негово качество – смеха.

И улавят в тях изцелителната радост и неповторимото достойнство, притежавани на тази земя само от човеците заради суверенната им способност да се смеят над самите себе си и така – стиснали в шепа философския камък на смеха (ridendo castigant mores – бичувайки нравите със смях) – да преосъществяват безкрайната си глупост в своеобразна мъдрост. Пламен Хаджийски

Изложбата „MANIAE INFINITAE SUNT SPECIES“ от Албена Палова, може да бъде видяна до 22 октомври 2025 г. в салона на галерия „Контраст“, на ул. „Цар Самуил“ № 49 в София.

Албена Палова

Албена Палова

Албена Палова

Албена Палова

Албена Палова

Албена Палова

Албена Палова

Албена Палова

Изложбата „MANIAE INFINITAE SUNT SPECIES“ от Албена Палова, може да бъде видяна до 22 октомври 2025 г. в салона на галерия „Контраст“, на ул. „Цар Самуил“ № 49 в София.