О сигурителните правила се променят за няколко големи групи – работещите с високи заплати, служителите по минимални осигурителни прагове, самоосигуряващите се и хората в държавната администрация.
Промените са записани в бюджета на Държавното обществено осигуряване. Предвидено е новите размери да започнат да се прилагат от 1 август, но преди това предстои окончателното гласуване на текстовете.
До 23 евро по-ниска нетна заплата при високите доходи
Максималният осигурителен доход се предлага да нарасне от 2111,64 евро на 2300 евро.
Това е таванът, до който се начисляват социални и здравни осигуровки. При заплата над 2300 евро вноските ще се изчисляват върху новия максимум, а останалата част от възнаграждението няма да подлежи на осигуряване.
Експерт: Връзката между осигуровките и размера на пенсията е отслабена
Промяната няма да засегне хората с брутна заплата до 2111,64 евро. При по-високите възнаграждения ефектът върху нетния доход постепенно нараства:
- при 2150 евро – с около 5 евро по-малко;
- при 2200 евро – с около 11 евро;
- при 2250 евро – с около 17 евро;
- при 2300 евро или повече – с около 23 евро.
Над 2300 евро намалението не продължава да расте, защото осигуровки няма да се начисляват върху дохода над този таван.
Работодателите също ще плащат повече. При служител с възнаграждение поне 2300 евро допълнителният им месечен разход ще бъде приблизително 36–37 евро, като точната сума зависи и от вноската за трудова злополука и професионална болест.
Минималните прагове скачат с между 12,6% и близо 70%
По-големи процентни промени са заложени при минималните осигурителни доходи за част от икономическите дейности и професионалните групи.
Минималният праг е най-ниската сума, върху която работодателят е длъжен да начисли осигуровки. Ако реалната брутна заплата е по-висока, вноските се изчисляват върху нея.
Бюджет 2026 през джоба на хората: кой ще плати сметката
При дейностите, в които сегашният праг е 550,66 евро, проектът предвижда следните основни нива:
- 620,20 евро за част от персонала в услугите, търговията и охраната и за професиите без специална квалификация – ръст с 12,6%;
- 661 евро за част от квалифицираните работници, машинните оператори и монтажниците – ръст с около 20%;
- 716 евро за помощния административен персонал – ръст с около 30%;
- 771 евро за техници и приложни специалисти – ръст с около 40%;
- 826 евро за специалисти – ръст с около 50%;
- 936 евро за част от ръководителите – ръст с близо 70%.
Точният праг зависи едновременно от основната икономическа дейност на работодателя и професионалната група на служителя. В някои отрасли размерите са различни от изброените. Министерството на финансите очаква промяната да донесе 50,9 млн. евро допълнителни осигурителни приходи до края на годината.
Как изглежда промяната на практика
При ръководна длъжност в търговията прагът може да нарасне от 550,66 на 936 евро. Ако брутната заплата е 800 евро, осигуровките ще се начисляват върху 936 евро. При непроменено възнаграждение нетната сума би намаляла с около 17 евро месечно.
За специалист в хотелиерството или ресторантьорството прагът може да достигне 826 евро. При брутна заплата от 750 евро това би означавало около 9–10 евро по-нисък нетен доход.
При техник в строителна фирма новият минимум може да бъде 771 евро. Ако заплатата е 700 евро, ефектът би бил около 9 евро месечно.
Тези промени няма да засегнат хората, чиито възнаграждения вече са над новия праг. Например при заплата от 1200 евро и минимален осигурителен доход от 826 евро осигуровките и сега се начисляват върху пълните 1200 евро.
Прагът не е автоматично увеличение на заплатата
По-високият минимален осигурителен доход не задължава работодателя да увеличи брутната заплата до неговия размер.
Той променя основата, върху която се плащат осигуровките. Ако договореното възнаграждение остане същото, личната част от по-високите вноски ще се удържа от него и нетната сума може да намалее.
По-високи осигуровки и повече разходи: Ще издържи ли бюджетът
Работодателят също ще има по-висок разход, защото неговата част от осигуровките ще се изчислява върху същата увеличена основа.
Самоосигуряващите се ще плащат с до 22 евро повече
Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се се предлага да се повиши от 550,66 на 620,20 евро, или с 12,6%.
Промяната засяга свободни професии, еднолични търговци, съдружници и собственици на дружества, земеделски стопани и други лица, които сами плащат осигуровките си.
При осигуряване върху минималната основа:
- за пенсия и здраве месечните вноски ще нараснат с около 19 евро;
- при включено осигуряване за общо заболяване и майчинство увеличението ще бъде близо 22 евро.
Хората, които и сега се осигуряват върху доход над 620,20 евро, няма да бъдат засегнати от повишаването на минимума. За тях обаче ще важи новият максимален осигурителен доход от 2300 евро, ако бъде окончателно приет.
Държавните служители започват да плащат 6,5% лични осигуровки
От 1 август държавните служители по Закона за държавния служител и заетите по Закона за съдебната власт ще започнат да плащат лични осигурителни вноски.
Първоначално осигурителната тежест ще се разпределя в съотношение 80:20 между работодателя и служителя. На практика личните вноски на служителя ще бъдат общо 6,5% от осигурителния доход.
В тях влизат вноските за пенсия, общо заболяване и майчинство, безработица, здравно осигуряване и, когато е приложимо, универсален пенсионен фонд. Данъкът върху дохода не влиза в тези 6,5% и се изчислява отделно.
От 2027 г. разпределението трябва да стане 60:40, както при останалите работещи.
Промяната обаче няма да намали сумата, която служителите получават. В проекта е записано, че основните им заплати трябва да бъдат определени така, че след приспадането на личните осигуровки и данъка нетният доход да не бъде по-нисък от получавания към 31 юли. Това означава, че брутните възнаграждения ще бъдат увеличени индивидуално, за да компенсират новите удръжки.
Така от август осигурителната тежест се увеличава по различен начин за отделните групи – чрез по-висок таван, по-висок минимален праг или ново лично участие във вноските. Общото между тях е, че по-голяма част от доходите ще бъде насочвана към социалното и здравното осигуряване.
