Защо ЕС не успя да помогне на Италия за коронавируса

И сканията на Италия за доставка на предпазни маски, медицинско оборудване и материали бяха посрещнати с мълчание от ЕС.

Отказът от доброволна помощ за страна-членка разкрива колко спешно Брюксел трябва да намери и организира координиран отговор на борбата с епидемията, пише „Политико”.

Досега страните от ЕС отказват да отговорят на молбата на Италия за помощ в борбата с коронавируса, тъй като всяка от държавите – членки се притеснява, че може да им се наложи да използват запасите си от предпазни маски за лице и други медицински консумативи, за да помогнат на собствените си граждани, длъжностни лица и дипломати.

Взрив на епидемията от коронавирус в Италия

Италия поиска предпазни маски чрез механизма на гражданската защита на ЕС. Отказът да ѝ бъдат отпуснати такива показва нуждата Брюксел да организира координиран отговор на епидемията в Европа и да използва своите все още сравнително ограничени правомощия по време на спешни за общността случаи в областта на здравеопазването в сравнение с по-широките правомощия на националните правителства.

Всъщност надеждите на Рим за съдействие сега са насочени към възможността Европейската комисия да координира съвместни обществени поръчки. Това би позволило ЕС да закупи спешно медицински консумативи и да разпредели тези ресурси, където те са най-необходими, дори ако страните-членки не са склонни да си помагат взаимно.

Но Европейският съюз все още има изключително ограничена способност да предприема действия за допълване на националните политики извън основната си отговорност. Това е така въпреки усилията през последните години да се вземат предвид редица нови трансгранични заплахи - не само пандемии, но и биотероризъм, и химически атаки.

Коронавирусът в Европа, стотици нови случаи, Милано под карантина

Здравните министри на ЕС се събраха в петък в Брюксел за поредната си извънредна среща, насочена към засилване на сътрудничеството и създаване на координация в противодействието на епидемията от коронавирус. От самото начало отделните държави реагираха с многообразен набор от подходи, насочени към ограничаване на разпространението на Ковид-19, които в най-добрия случай дават частични резултати.

Например Италия и Чехия бяха сред първите страни, които спряха полетите от Китай, но въпреки това Италия се превърна в най-голямото огнище на епидемията в Европа.

Позицията на Брюксел е, че здравните политики са от национален приоритет и за това ЕС помага основно за обмена на информация за коронавируса между страните -членки. В момента обаче има идея ролята на Европейската комисия да се засили за обща координация на действията срещу епидемията.

Нежеланието да се помогне на Италия показва колко бързо и непредвидимо действията на политическите лидери могат да доведат до криза. На фона на недостатъчната взаимопомощ в ЕС, Франция, Германия и Великобритания обявиха, че ще изпратят спешно медицинско оборудване и 5 милиона евро помощ на Иран, който заедно с Италия има най-много смъртни случаи, причинени от коронавируса извън Китай.

Заради коронавируса спешно променят производства

А само преди седмици Италия беше една от петте страни от ЕС, заедно с Франция, Германия, Латвия и Естония, които изпратиха над 30,5 тона защитни средства в Китай, като транспортните разходи бяха съвместно финансирани от Европейската комисия.

След като броят на заразените с коронавируса в Европа започна да расте, обаче европейските лидери се надпреварват да демонстрират решителност.

Хърватия, която е настоящият ротационен председател на ЕС, обяви режим на „пълно активиране” - най-високото ниво на съвместна координация при извънредни ситуации между Комисията, Съвета, Европейската служба за външни действия, страните членки и другите европейски органи.

И все пак, според някои експерти, сегашната реакция е далеч по-добра от тази на „свинския грип” през 2009 г., когато дори нямаше възможност за общи поръчки за медицинско оборудване.

Говорител на Европейската комисия коментира, че служителите работят, за да може Италия да получи по-скоро предпазните маски, които поиска.

„Координационният център на ЕС за спешни действия работи 24 часа в денонощието, седем дни в седмицата, за да изпрати искането до всички държави-членки за мобилизиране на оферти за помощ”, посочва Вивиан Луонела.

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още любопитно съдържание от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.