М атиас Дьопфнер, шеф на издателство „Шпрингер", наскоро изрази недоволството си от официалните карантинни мерки срещу коронавируса в Германия. Той заяви, че не разбира „страха пред един вирус, който в световен мащаб е предизвикал по-малко смъртни случаи, отколкото грипната вълна в Германия през 2017/18 година, от която се предполага, че са починали 25 100 души".
Поверителен документ за COVID-19: Германия е реагирала с огромно закъснение
Игнорираната катастрофа
Е, броят на починалите от коронавирус в света междувременно надхвърли значително посочените 25 хиляди. Но критиката на Дьопфнер въпреки всичко засяга една много важна точка. Защото в случая наистина става дума за една игнорирана катастрофа. През зимата на 2017/18 грипната епидемия отне живота на над 25 000 души само в Германия, а този факт остана почти незабелязан, коментира Кристиян Валтер, председател на Журналистическия Съюз в Берлин и Бранденбург, цитиран от "Дойче веле".
В статията си за „Тагесшпигел" той пише: „Броят на посещенията при лекар през въпросния период достигнаха нов рекорд. Същото се отнася и до броя на възпалителните заболявания. През пролетта на 2018 на някои места дори се говореше, че болниците се затрудняват да поемат всички болни."
Но медиците и властите тогава били сигурни, че сред населението съществува известен имунитет, а и много хора са били ваксинирани срещу сезонния грип, макар и не с най-ефективната четворна ваксина. Въпреки това, отбелязва авторът по-нататък, тревожен сигнал за увеличения брой смъртни случаи нямаше – нито от болниците и старческите домове, нито от здравните служби или от анонимни лица. Нито пък имаше реакции на почуда от страна на медиите.
14-дневната карантина пада в зависимост от развитието на епидемичната обстановка
Затова и животът продължи да си тече както обикновено: нямаше затворени магазини и училища, на нито едно място не беше спряно производството. Посещенията в старческите домове бяха разрешени, също както и младежките събирания. На никого не му е и хрумвало да задава въпроса дали има достатъчно интензивни легла и респиратори. Целият обществен живот си остана непокътнат.
Закъсняла преценка
Нищо чудно, отбелязва Кристиян Валтер и обяснява причината така: „Размерите на грипната вълна от 2017/18 станаха ясни значително по-късно. Затова по медиите нямаше снимки на подредени в редица ковчези, нито разкази на отчаяни лекари, като тези от Бергамо и Ню Йорк. А тъкмо тези снимки и информации правят абстрактната заплаха конкретна."
Защо румънски милионер опита да се зарази с COVID-19?
Според автора, опасността от грипната вълна през 2017/18 е била също така конкретна както сегашната от коронавирус, но този факт е станал известен на обществеността чак когато грипната епидемия е отминала. Чак през септември 2018 Институтът „Роберт Кох" съобщава, че епидемията е била „изключително тежка". Според неговите преценки, само в Берлин от грипа са починали 1 100 души. Съобщаването на данните за цяла Германия пък става цяла година по-късно – през септември 2019. Тогава за пръв път се говори за над 25 000 починали.
Сърдечната недостатъчност на едно общество
Вероятно е можело част от тези починали да оцелеят, ако медиите бяха вдигнали шум, ако бяха взети интензивни мерки по болници и старчески домове, ако в обществения транспорт и заведенията бяха въведени мерки за социална дистанция и защита.
Кристалина Георгиева: "Тази криза е безподобна"
Без всичко това, много от хората са починали преждевременно. А като причина за смъртта често не е бил посочван грипът, а сърдечна недостатъчност. „Може би това е била сърдечната недостатъчност на едно общество, което не е било достатъчно добре информирано за рисковете и страничните влияния на грипа, пише в заключение журналистът Кристиян Валтер.
Разгледайте и тази фотогалерия:
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
Добави ни в предпочитани източници в Google
