„Към днешна дата се наблюдава едно плавно покачване на случаите на COVID-19 у нас. То обаче се различава от стръмното такова, което наблюдавахме през октомври и ноември. Това се дължи най-вече на противоепидемичните мерки, които голяма част от хората спазват”, каза директорът на Националния център по заразни и паразитни болести проф. Тодор Кантарджиев в ефира на NOVA.
Той добавя, че проблемът към този момент е разпространението на британския щам на вируса и настъпващата опасност от втория нигерийски вариант.
„Последните данни показват, че 96% от циркулиращите вируси в Кюстендил са от британската мутация. В Бургас е 82%. За щастие този щам не е по-смъртоносен, лечението е същото и наличните ваксини предпазват от него”, добави специалистът.
Според проф. Кантарджиев притесненията на научната общност в Европа са свързани с втория вид на нигерийския щам на COVID-19. „Първата мутация бе регистрирана през август. Втората през декември. Такива случаи са малко в Европа, а в България все още нямаме такъв”, каза професорът. Той обясни, че всички налични в Европа ваксини предпазват от първата нигерийска мутация в много висока степен. „При втория щам също има протекция, но не толкова добре колкото при другите варианти. Добрата новина към този момент е, че той не е широко разпространен”, каза още проф. Кантарджиев.
Защо нигерийският вариант на коронавируса е по-опасен
„Бързото почервеняване на картата на заболеваемост се дължи на бурното разпространение на британския щам. Ако в ресторантите мерките се спазват няма да има големи проблеми. Хората трябва да си правят и сметката и да мислят с кого се събират”, посочи той.
Доц. Кунчев каза кога ще е пикът на третата вълна
„Когато българите видяха много свои познати, които са ваксинирани се успокоиха. Много се радвам, че хората в нашата страна върнаха позитивното си отношение към ваксините”, каза професорът. На този фон, 80 хиляди ваксини ще бъдат доставени в страната в понеделник - 8 март, а до края на месеца се очаква броят на имунизационните доставки у нас да достигнат 200 хиляди ваксини, добави той.
„Когато ваксините се разработваха ми направи впечатление, че всички работят срещу една мишена – белтъка на вируса. Когато разбраха, че някои мутации могат да доведат до промяна на този белтък стана ясно, че би било възможно да се наложи да има ваксина срещу новия вече променен състав на вируса”, обясни специалистът.
„Излизат едни учени, които наричат себе си лекари и казват, че ваксините не са изпробвани. А грипните ваксини? Те всяка година са срещу различни щамове, проверявани ли са те 10-15 години? Всичко това не бе направено от незнание. Хора, които имат претенции, че са запознати с ваксините – не могат да говорят по този начин срещу тях. Тогава каквото и да казват специалистите, в хората остава едно съмнение. След него идва страхът", категоричен бе директорът на Националния център по заразни и паразитни болести.
„Представяте ли си ако Мангъров се бе появил през 80-те години – сега всички щяхме да сме позитивни за СПИН. Защото нали това беше идеята? Да се заразим всички и да върнем нормалното. Не е добре, когато искаш да върнеш нормалното с ненормални идеи".
Проф. Кантарджиев изрази надежди, че от следващата година този вирус ще придобие само сезонен характер. Това обаче не трябва да ни притеснява, защото ще бъдат направени ваксини, които биха могли да ни предпазят от сезонен грип и COVID-19, смята той.
Той обясни, че началото на заболяването е свързано с бурното размножаване на вируса в горните дихателни пътища и даде добър съвет, който би могъл да помогне много:
„Лимон и сода. След всяко ядене едно резенче лимон потопено в сода би имало добър ефект”.
Германците трескаво купуват тестове за КОВИД-19, в Италия нови ограничения
