Да има ли в Германия задължителна ваксинация срещу коронавирус? Досегашният опит показа, че по-големият процент ваксинирани не води автоматично до край на пандемията, пише Deutsche Welle. Защо тогава да не зачетем свободната воля на хората?
Мит vs реалност: Има ли графенов оксид във ваксините срещу COVID-19?
Задължителна ваксинация? Ще последва ли Германия примера на Австрия? Новото германско правителство още не си е изработило единна позиция по въпроса, опозиционните християндемократи също засега умуват. С две думи: очертават се вълнуващи дебати. Та нали в крайна сметка – без каквото и да било преувеличение или патос – въпросът е на живот и смърт.
Кой ли изобщо е предполагал, че пандемията ще продължи толкова дълго? Нека да си припомним големите обещания, че когато имаме ваксини, злото бързо ще бъде прогонено. Днес цял свят вече знае, че това беше гигантска заблуда. Просто защото вирусът непрекъснато мутира, а ваксините осигуряват много по-слаб и по-кратък имунитет от очакваното. Онагледява го вариантът Омикрон: мутацията, която превзе цял свят.
Мненията се меняха постоянно
Първоначално повечето германски политици се обявиха против задължителната ваксинация. Сред тях беше и вирусологът Карл Лаутебрах, сегашен министър на здравеопазването. Но нагласите постепенно се променят. Канцлерът Шолц също в началото беше против, а сега подкрепя. Като аргумент за тази позиция най-често се изтъква необходимостта да достигнем по-висок процент ваксинирани. В момента той леко надвишава 74%.
Но нали в началото на пандемията се казваше, че за т.нар. „стаден имунитет“ са необходими 60-70 на сто ваксинирани? С появата на всяка нова мутация на вируса обаче този процент пълзеше нагоре. Сега казват: за колективен имунитет ни трябват 90% ваксинирани. Може и да е вярно, обаче тази работа с непрекъснато покачващите се проценти породи у хората огромни съмнения в кризисния мениджмънт на управниците.
Как да сме сигурни, че ваксините срещу COVID-19 нямат дългосрочни странични ефекти
Добре, нека видим как изглежда положението в момента. Броят на новите инфекции всекидневно расте, но броят на тежките случаи стремително спада. Особено важен показател е спадането на пациентите с Ковид-19, настанени в интензивно отделение. През декември те бяха 5000, днес броят спадна наполовина. Причината се знае: Омикрон е много по-заразен, но по-малко опасен от предшестващите го варианти.
Мит срещу реалност: Превръщат ли ни ваксините в магнити
Най-известният германски вирусолог Кристиан Дростен дори вече казва, че вирусът трябва да бъде „пуснат на свобода“ – просто защото не може населението отново и отново да бъде подлагано на ваксинации. Казва го в момент, в който вече е ясно, че сертифицираните досега ваксини не помагат особено срещу Омикрон. И въпреки това интензивните призиви към хората да си слагат бустерни дози продължават. Аргументът гласи: бустерът предпазва от тежко протичане на заболяването.
Още не знаем кога точно на пазара ще излезе сигурна и ефикасна ваксина срещу Омикрон. Шефът на BioNTech Угур Шахин се надява, че през март ще я имаме. Но досега угаснаха толкова много надежди, че най-добре да не се доверяваме сляпо на такива обещания. А какво ли ще стане, когато се появи следващата мутация на коронавируса? И когато ни потрябва пак нова ваксина?
Как една статия за ваксините срещу COVID-19 доведе до лавина от оставки и вълна от възмущение
За милиони това е всекидневие: заразяват се техни близки приятели, колеги, често пъти - дори след като са получили бустерна ваксинация. Може ли при това положение да се разчита на обещания? „Зелените“ сертификати изведнъж се оказаха валидни само 9, а не 12 месеца. Бустерната доза първоначално трябваше да се инжектира най-рано половин година след втората, сега обаче и този срок беше съкратен.
Съмнения и тревоги
Дори у много ваксинирани хора всичко това вече поражда тревоги и подхранва съмнения. Тъй че едва ли е много добра идея точно в тази объркана ситуация да въвеждаш задължителни ваксини. Досегашният опит просто показва, че по-високият процент ваксинирани не води автоматично до затихване на пандемията. Освен това мнозина сигурно ще предпочетат да си плащат глобите, вместо да се ваксинират. А на всичкото отгоре можем да очакваме и лавина от съдебни жалби.
Очевидно навлизаме в горещата фаза на дискусията за и против задължителната ваксинация. Привържениците ѝ искат да постигнат целта си до март. Те знаят, че мнозинството вече е преуморено от пандемията и ще ги подкрепи. Въпреки това обаче те трябва да потиснат разбираемото нетърпение и спокойно да претеглят плюсовете и минусите. Несериозно е да се гласува само по интуиция и заради общественото мнение.
Решението трябва да се вземе по съвест. И още нещо. На фона на ширещата се несигурност нека да припомним, че съвсем не е задължително да се въведе задължителна ваксинация. Просто и занапред може да се разчита на свободната воля на хората.
