Е дна от основните причини, поради които много хора са против ваксините срещу COVID-19, е притеснението, че поставянето им може да доведе до нежелани странични ефекти, които да се появят след месеци или дори години.
Мит vs реалност: Има ли графенов оксид във ваксините срещу COVID-19?
Безспорно все още има въпроси, свързани с въпросните медикаменти, на които учените нямат категорични отговори – например колко ефективни са те срещу новите варианти на COVID-19, както и колко продължителна е защитата, която осигуряват. Въпреки това лекарите са единодушни, че в дългосрочен план те не представляват риск за човешкото здраве.
Omicron was able to elude two doses of the Covid-19 vaccine from Pfizer and BioNTech in initial lab testing, but three doses neutralized the variant, the companies said https://t.co/lIsyzTLv0l
— The Wall Street Journal (@WSJ) December 12, 2021
На какво се дължи тази тяхна увереност?
Стриктен контрол
Историята показва, че опасните странични ефекти са много редки, а дори и да има такива, те почти винаги се проявяват до два – три месеца след ваксинацията. Доказателство за това е ваксината, разработена от компанията „Джонсън и Джонсън“. Прилагането ѝ беше временно спряно от властите в САЩ, след като при някои пациенти бяха регистрирани случаи на опасни кръвни съсиреци (тромбози). По това време приблизително 7,4 млн. души в страната вече си бяха поставили тази ваксина.
Последвалото проучване показа, че всичките случаи на тромбози са били регистрирани до две седмици след ваксинация, а ползите от медикамента надвишават многократно потенциалните рискове. В резултат американските власти обявиха, че ваксината не представлява опасност за здравето и използването ѝ може да бъде подновено.
2021 in photos: A year of promise in the Covid-19 fight turned into another nightmare https://t.co/Rjq9sjdLFq
— Bloomberg (@business) December 11, 2021
По подобен начин се процедира всеки път, когато се одобри прилагането на нов медикамент – учените следят внимателно данните, получени както преди, така и след като той стане достъпен за масова употреба.
Инцидентът „Кътър“
Няма как да се отрече, че притесненията на някои хора, свързани с ваксините, в голяма степен са породени от напълно реални инциденти, случили се през годините. Може би най-значимият от тях датира от април 1955 г. и спокойно може да бъде определен като повратен момент в историята на САЩ. Тогава били регистрирани над 40 000 случая на полиомиелит (детски паралич), които впоследствие се оказали причинени от няколко партиди ваксини срещу опасната болест, произведени от компанията „Кътър“.
Проведеното разследване показало, че те са преминали през всички необходими тестове за безопасност, но въпреки това живият вирус, съдържащ се в тях, не бил правилно обезопасен. В резултат над 200 деца получили парализа, а 10 починали.
Случаят предизвикал огромен скандал в САЩ и довел до драстично затягане на контрола върху подобни медикаменти. Ваксинирането срещу полиомиелит дори било прекъснато за няколко месеца и подновено през есента на 1955 г.
U.S. crosses 50 million COVID-19 cases as Delta dominates amid Omicron emergence https://t.co/dvGlxss2Zr pic.twitter.com/vbaY8dId3f
— Reuters (@Reuters) December 13, 2021
Независимо от взетите мерки, доверието във ваксините било сериозно подкопано, тъй като немалко хора се притеснявали, че подобни инциденти могат да се повторят. Фактите обаче сочат, че в наши дни тези страхове са неоснователни. В резултат на затегнатия контрол, одобрението на ваксини вече е изключително сложен процес, основен елемент от който е търсенето на евентуални странични ефекти.
„Няма скрити факти, всичко е прозрачно“
В дългия списък на ваксините, одобрени за използване през последните десетилетия, няма нито една, която има дългосрочни странични ефекти, отбелязва д-р Уилям Шафнер от университетския медицински център „Вандербилт“ в Нашвил, Тенеси. „Независимо какви конспиративни теории се разпространяват, истината няма как да бъде изопачена – вече са приложени милиони ваксини срещу COVID-19 по цял свят. Събрано е огромно количество данни, така че сме отлично запознати с профила на страничните ефекти“, отбелязва Шафнер.
Както в САЩ, така и в Европа съществуват различни системи за наблюдение на медикаментите след пускането им на пазара. Именно така било установено, че ваксината на „Джонсън и Джонсън“ може да причини тромбози при някои хора (тук трябва да се отбележи, че единични случаи на нежелани странични ефекти са наблюдавани и след поставянето на други ваксини – като тези на „Модерна“ и „Бионтех/Пфайзер“).
What makes boosters more effective than the first two Covid jabs? https://t.co/9rtAN5hW5L
— The Guardian (@guardian) December 12, 2021
„Нека да е ясно – става въпрос за изключително редки случаи. Показателно е, че ние не само ги открихме много бързо, но и инициирахме публичен дебат по темата. Няма скрити факти, всичко е прозрачно“, подчертава още Шафнер.
Вирусни вектори и информационна РНК
Технологията, с помощта на която са създадени ваксините срещу COVID-19, е добра позната на учените и се използва от години. Някои от въпросните медикаменти използват т. нар. информационна РНК (такива са ваксините на „Модерна“ и „Бионтех/Пфайзер“). Те доставят „съобщение“ на имунната система, в което се съдържа информация как да бъде преборена инфекцията. В резултат клетките на организма произвеждат протеин, който е уникален за вируса. Имунната система разпознава, че той не би трябвало да се намира в организма и реагира чрез създаване на естествена защита срещу COVID-19. Тези т. нар. mRNA ваксини се разработват и прилагат от десетилетия. Те се използват срещу болести като Зика, грип и бяс.
Друг тип ваксини са тези, които разполагат с т. нар. вирусен вектор (такива са препаратите на „Астра Зенека“ и „Джонсън и Джонсън“). При тях се използва друг, безвреден вирус, който дава указания на имунната система как да се пребори с COVID-19.
Разработването на вирусни вектори започнало още през 70-те години на миналия век. Тази технология е използвана в борбата с Ебола, а освен това учените от години изследват нейните потенциални приложения за лечение на ракови заболявания.
