„Трагедията е непосредствена, реална, епична и се разгръща пред очите ни”, коментира индийската авторка Арундати Рой за „Файненшъл Таймс”.
На пръв поглед в Индия почти всичко е наред. Заразените от началото на епидемията с новия коронавирус са 11 555. Починалите са само 396. Смъртността е 3,4%, което напълно съвпада с тази в Китай и е доста под нива в много европейски страни. А на фона на индийското население от над 1,38 млрд. души, тези числа изглеждат незначително малки.
Така е, докато не се погледне броят на направените тестове – 245 хил. или средно 177 на един милион души. За сравнение в Германия са направени средно над 15 хил. теста на милион души.
При това тестовете в Индия са запазени за една малка част от населението, живееща в охранявани квартали за богати и с добър достъп до здравна помощ. Хора, които са доста по-слабо засегнати от всякакви заболявания, включително и от коронавирусната инфекция, в сравнение с обикновените индийци.
Първият случай на коронавирус беше докладван в Индия на 30 януари. Управляващите обаче имаха по-важни неща, с които да се занимават, като местни избори в щата Гуджарат и посещението на президента на САЩ Доналд Тръмп.
Заради местния вот се стигна до сблъсъци между мюсюлмани и индуси. Повече от 50 души бяха убити. Хиляди бяха разселени в бежански лагери.
Междувременно за първи здравните власти информираха хората в Индия, че трябва да си мият често ръцете. Навик, които повечето индийци никога не са придобивали.
Бой с пръчки срещу нарушителите на карантината в Индия
Март започна по същия начин – с политически борби. Управляващите успяха да вземат властта в щат Мадхя Прадеш, след провала в Гуджарат.
На 11 март обаче Световната здравна организация обяви пандемия от новия коронавирус. Два дни по-късно индийското здравно министерство съобщи, че ковид-19 „не е извънредна заплаха за здравето”.
Така, изненадващо на 19 март индийският премиер Нарендра Моди, който до този момент призоваваше нацията да остане спокойна и да не вярва на „слуховете” за коронавируса, обяви заболяването за опасно и призова хората към „социално дистанциране”. Призив, лесно разбираем за общество, разделено от кастова система.
Той не спомена, че до този момент Индия е изнасяла защитна екипировка и апарати за обдишване. Но призова населението да излезе по балконите и да вдигне шум за индийските медици. Последваха маршове, групови танци и шествия.
Кой ще управлява света през 2050 година
Индийските мюсюлмани пък декларираха, че Аллах е отговорът на вируса и призоваха вярващите да се събират в джамиите.
На този фон, внезапно на 24 март в 20:00 часа Моди отново се появи по телевизията, за да съобщи, че от полунощ нататък цяла Индия е поставена под карантина.
Пазарите ще бъдат затворени. Движението на всички транспортни средства, както обществени, така и частни, ще бъде забранено. 1,38 милиарда души ще трябва да останат в жилищата си с нулева подготовка и с четири часа предизвестие.
Според Арундати Рой в последвалите събития, „Индия се разкри в целия си срам - с нейното брутално структурно, социално и икономическо неравенство, с безразличието си към страданието.”
Милиони индийци, останали без работа бяха прогонени от работодателите и наемодателите си. Без обществен транспорт, изхвърлени от градовете, те бяха принудени да вървят към родните си места с дни. Гладни и жадни хора, мъже, жени, деца и старци. Здрави и болни.
Докато вървят част от тях бяха малтретирани от полицията под предлог, че не спазват мерките за „социално дистанциране”. Някои умряха по пътя.
Няколко дни по-късно, притеснено, че масовата миграция ще разпространи вируса по селата, правителството затвори границите между индийските щати. Хората, заварени от мярката по пътищата, бяха принудени да се върнат в градовете и вкарани в специално изградени лагери.
И докато „социално дистанциране” за заможните индийци в кварталите на богатите в мегаполисите, изглежда като това в Европа, то в огромните гета ситуацията е съвсем различна. Улиците са празни, но милиони хора буквално са натъпкани в пренаселените бедняшки квартали, като ефектът е точно обратният на целта за физическа изолация.
Най-опасните болести в историята на човечеството
Икономиката на страната, която разчита основно на евтин труд, е на практика спряла. Стотици милиони са оставени без препитание. Правителството раздава пакети с храни с лика на премиера Моди, но много хора са застрашени от глад. Всъщност в момента отделните индийски щати правят много повече в подкрепа на населението от централната власт. Само че техните ресурси са ограничени.
В здравната система на страната ситуацията е отчайваща. Обществените болници и клиники в Индия, които по принцип не са в състояние да се справят с почти 1 милиона деца, умиращи всяка година от диария, недохранване и други здравни проблеми. Трябва да лекуват стотици хиляди болни от туберкулоза – една четвърт от случаите на заболяването в света. И са изправени пред отчайваща липса на елементарни хигиенни навици у населението, сега се сблъскват с коронавируса.
Всъщност цялото индийско здравеопазване изведнъж се фокусира върху новата болест и остави останалите проблеми на заден план. Дори институтът за раково болни в Делхи беше затворен.
Междувременно хиндуисткото правителство засили своята реторика и действия срещу опозицията и мюсюлманското малцинство в страната, възползвайки се от мерките на извънредното положение, което Моди удължи до 3 май.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още любопитно съдържание от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
Добави ни в предпочитани източници в Google
