Тереза Мей беше далеч не толкова забележима, и не толкова обсъждана като вероятен бъдещ премиер, колкото министърът на финансите Джордж Озбърн и бившият лондонски кмет Борис Джонсън, но се оказа, че е "невидим кандидат", който надигра и двамата в острата надпревара за наследяването на Камерън на "Даунинг стрийт" 10, пише Грегъри Кац от Асошиейтед прес.
59-годишната министърка на вътрешните работи, която днес официално поема премиерския пост, не е много позната извън страната, но в продължение на шест години изпълняваше една от най-тежките длъжности във Великобритания, играейки важна роля в политиката на контратероризма.
Сега тя ще се нагърби с деликатните преговори за отделяне на Великобритания от Европейския съюз.
Член 50, за който говорят всички, писан за Лондон
Юнкер: Тъжните герои на Брекзит си отиват
След Брекзит: Предлагат създаване на европейска свръхдържава
По време на кампанията преди референдума Мей общо взето остана встрани от споровете. Тя с половин уста подкрепи оставането в ЕС в една единствена реч.
Триумфът на Мей не е изненада за колегите й, според които тя е хладнокръвна и спокойна под напрежение. Тя е добила самоувереност и е спечелила респект след шест години в светлината на прожекторите и излъчва авторитет пред телевизионните камери, които някога я изнервяха.
Не е екстравагантна, не привлича вниманието към себе си, и изглежда нямаше нищо против да се задоволява с публичната роля на лоялен поддръжник на Камерън.
Като вътрешен министър си извоюва репутация на надежден, уравновесен министър, който компетентно управлява огромно ведомство.
Тя предприе стъпки, за да ограничи правомощията на полицията да "спира и обискира" - практика, смятана за несправедлива спрямо младите мъже от малцинствата, и използва позицията си, за да подложи на критика полицейски управления и пожарни за липсата на (расово и етническо) разнообразие.
В същото време тя се изказа срещу безконтролната имиграция във Великобритания, заявявайки, че сегашните равнища са прекалено високи.
Мей държи личния си живот далеч от новините - с единственото изключение
на леката мания на медиите, очаровани от внушителната й колекция от обувки. От време на време е споменавала за живота с диабет, но нейни колеги твърдят, че не вярват болестта да се отрази по какъвто и да било начин на способността й да служи като премиер.
Мей е дъщеря на викарий, извървяла е всички стъпала в партийната йерархия, започвайки с работа зад кулисите в местната Консервативна асоциация, преди да стане градски съветник в лондонски квартал, а след това да влезе в парламента през 1997 г. Нейният авторитет вътре в партията й послужи, когато беше председател през 2002 и 2003 г.
Подобно на няколко други водещи фигури в Консервативната партия, Мей е
получила образование в Оксфорд,
където с бъдещия й съпруг Филип я запознава Беназир Бхуто, която после става премиер на Пакистан и е убита.
Те се запознават на студентско диско парти на Консервативната асоциация (в разгара на ерата на дискомузиката) и се сближават благодарение на общата си любов към крикета.
Мей работи в "Банк ъв Ингланд" и по-късно като финансов консултант и съветник по международни въпроси в Асоциацията за разплащателни и клирингови услуги (APACS), преди да влезе в политиката.
Омъжва се за Филип през 1980 г. Двамата нямат деца, което за кратко беше скандална тема по време на кратката й кампания за избиране на нов лидер, след като съперничката й намекна, че наличието на деца прави човека по-квалифициран за поста премиер.
Мей е известна като затворен човек, който не разголва лесно душата си публично
Тя рядко говори за смъртта на баща си при автомобилна катастрофа година след сватбата й или за разочарованието си, че не е могла да има дете.
Наблягайки на обширния й опит близо до върховете на правителството, кампанията й за най-високата длъжност беше лансирана с мотото "Тереза Мей е готова да бъде премиер от "Ден първи".
В "Ден първи" днес тя ще посети кралица Елизабет Втора в Бъкингамския дворец, преди да поеме трудната си нова роля.
