В ранните дни на Слънчевата система появата на планетата ни е станала за много по-кратко време, отколкото се предполагаше.
Според нов анализ, публикуван в „Science Advances”, на изотопи на желязото, открити в метеорити, Земята се е родила за по-малко от 5 милиона години.
От къде е дошла водата на Земята?
Тези данни променят и настоящото разбиране за формирането на планетите. Изглежда, че механизмите за това могат да бъдат много по-разнообразни, отколкото сме мислели, дори за планети от еднакъв тип, разположени в един и същи район, като Марс и Земята.
Всъщност не сме 100 процента сигурни как се формират планетите. Астрономите имат доста добра обща идея, но по-фините детайли няма как да бъдат видени в реално време.
Звездите се образуват, когато облак космически прах и газ се свие в себе си под собствената си гравитация и почне да се върти. Това кара частиците да започнат да оформят по-големи обекти.
Центробежните сили постепенно карат облака да се превърне в елипса. Ето защо всички планети в Слънчевата система са грубо подравнени в плоска равнина около Слънцето.
Що се отнася до тях, предполага се, че частици космически прах и газ първоначално се слепват заради електростатичното взаимодействие. Така формираните обекти постепенно нарастват, придобивайки все по-голяма гравитационна сила и увеличават още повече размерите си, привличайки близките по-малки тела, прах и газ, докато се превърнат в планети.
За Земята се смяташе, че този процес е отнел поне няколко десетки милиона години. Но сравнението на железните изотопи в земната мантия с такива от метеорити, според учените от Копенхагенския университет в Дания, сочи, че нашата планета се е родила от космическия прах и газ за доста по-кратък период.
На Земята за разлика от другите планети в Слънчевата система и дори Луната, има много по-малко от изотопа на желязото Fe-54. Подобен състав се среша само при рядък тип метеорити, наречени Си Ай хондрити.
Учените предполагат, че въпросните метеорити имат същия химически състав като първоначалния космически облак от частици, от който се е зародила Слънчевата система преди около 4,6 милиарда години
А фактът, че съставът на нашата планета е сравним само със Си Ай хондритите, предполага, че вместо от сблъсъци на гигантски скални тела, освобождаващи огромни количества топлинна енергия, желязното ядро на Земята се е образувало доста по-бързо от слепване на космически прах.
Нещо повече, изясняването на процеса дава доста по-голяма надежда да бъде открит извънземен живот във Веселената.
„Сега знаем, че формирането на планети се случва навсякъде. Че има общи механизми, които работят и създават планетарни системи. Когато разберем тези механизми в нашата собствена Слънчева система, можем да направим подобни изводи за други планетарни системи в галактиката. Включително в кой момент и колко често се натрупва вода”, коментира космохимикът Мартин Бизаро от университета в Копенхаген.
„Ако теорията за ранното планетарно натрупване наистина е вярна, водата вероятно е просто страничен продукт при формирането на планети като Земята и необходимите съставки на живота, какъвто го познаваме, е по-вероятно да бъдат намерени и другаде във Вселената.”
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още любопитно съдържание от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
криза, която тихо расте" />
