Е динственият учен, ходил някога на Луната, открил, че е алергичен към нея. Астронавтът от Аполо 17 Харисън Х. Шмит, направил откритието при завръщането си в модула за кацане, докато все още бил на лунната повърхност.
Шмит летял до Луната през декември 1972 г., когато била последната екипажна мисия до спътника ни преди края на програмата Аполо. Докато бил на повърхността, геологът прекарал времето си в събиране на проби от скали около долината Taurus-Littrow, близо до „Морето на спокойствието“. Когато свалил костюма си вече в безопасност в модула за кацане, кожата му влязла в контакт с лунния прах, който бил разпръснат из кабината.
The Only Scientist To Walk On The Moon Found Out He Was Allergic To It https://t.co/gZppHj8cJy
— michael steven (@michael59641201) June 17, 2023
„Първият път, когато помирисах праха, получих алергична реакция, вътрешността на носа ми се поду, гласът ми звучеше различно“, каза Шмит по време на космическия фестивал Starmus през 2019 г., съобщава Telegraph. „Но постепенно подуването спадна и след четвъртото вдишване на лунен прах, нямах никакви симптоми."
Той не бил единственият човек, който получил алергична реакция към праха на Луната. Шмит разказа на конференцията, че друг член на екипажа, докато изваждал костюмите от командния модул се наложило да спре работа поради силната реакцията, която получил. Според Шмит това може да се окаже проблем при бъдещи мисии.
„Трябва да знаем дали хората, които ще пътуват биха имали алергична реакция, тъй като докато са на Луната ще бъдат хронично изложени на луненния прах“, каза той. „Моето предложение е никога да не бъдат излагани на лунен прах, за което има много инженерни решения.“
Apollo 17 astronaut Harrison Schmitt was allergic to moon dust.
— Fact-O-Pedia (@PediaFact) December 9, 2020
(pls follow for more such facts)💡💡💡#crybabyTrump pic.twitter.com/VVYbaFu3xe
Според Европейската космическа агенция (ESA) останалите астронавти са страдали до известна степен от „лунна сенна хрема“. Обикновено наблюдаваните симптоми били кихане и запушване на носа, които бързо изчезвали, въпреки че понякога можели да се задържат и няколко дни.
Учените вече опитват да се справят с проблема, който вероятно се изостря заради статичността. На Земята частиците се изглаждат от вятъра и водата, обясняват от ESA, докато на Луната, където подобни условия липсват, прахът остава остър и бодлив. Тъй като на спътника ни няма атмосфера както на Земята, която да я предпазва от радиация, прахта става статично заредена и понякога изпраща тези остри частици във въздуха, поради което вероятността да покрият оборудването и да попаднат в белите дробове на хората значително се покачва.
NASA is working to find out if astronauts can be allergic to moon dust. pic.twitter.com/55Ox6zh72e
— Seeker by The Verge (@Seeker) January 24, 2023
Размерът на частиците на лунния прах е от особено значение и е още един от проблемите, които трябва да бъдат проучени, преди да изпращаме още астронавти на Луната.
„Частици, 50 пъти по-малки от човешки косъм, могат да останат в продължение на месеци в белите ви дробове“, каза Ким Приск, белодробен физиолог в изявление на ESA. „Колкото по-дълго остават частиците в организма, толкова по-голям е шансът за токсични ефекти."
