П рез 30-те години на миналия век швейцарският астроном Фриц Цвики забелязва, че някои групи звезди се движат по-бързо, отколкото би трябвало.
Масата на звездите не можела да обясни тяхната скорост, което накарало ученият да предположи съществуването на някаква тъмна материя, която да обясни движението им.
Оттогава тъмната материя се превръща във фундаментален елемент от цялостната теория за Вселената, макар и все още около нея да има много въпроси и неясноти.
Видимата материя, тази, от която са изградени планетите и звездите, представлява едва 5% от целия състав на космоса.
Според влиянието ѝ върху процесите във Вселената учените изчисляват, че тъмната материя съставлява 25% от космическото пространство.
Останалите 70% принадлежат на още по-непознатата и екзотична тъмна енергия.
Из целия свят съществуват проекти, които се стремят към изграждането или засичането на тъмната материя, но до днес никой не е успял в това смело начинание.
Или по-скоро никой не е постигнал успех, признат от научната гилдия.
От повече от 20г. екипът, воден от професора от Университета в Рим Рита Бернабей, твърди, че е засякъл тъмна материя.
Предполагаемият им успех е постигнат благодарение на DAMA, детектор със 100-килограмово съдържание на натриев йодид, инсталиран в лаборатория, намираща се на 1км дълбочина под земната повърхност в Гран Сасо, Апенините.
DAMA е един много добър опит за улавянето на WIMP-частици, които са масивни, но с много слабо взаимодействие и на теория потвърждават съществуването на тъмна материя.
Идеята за наблюдението върху една толкова неуловима материя идва през 1986г. от Катрин Фрийз, изследовател от Университета в Тексас.
Фрийз твърди, че е възможно да се наблюдава промяна в количеството тъмна материя, преминаваща покрай Земята в различни периоди от годината.
Проблемът за Бернабей и екипа ѝ е, че не е толкова просто да се построи детектор, който да е до такава степен деликатен, че да улови взаимодействието на частиците на видимата материя и тези на тъмната материя, така че резултатите да са достоверни.
В последните години обаче има вече няколко проекта, които са на път да докажат дали 20-годишният труд на DAMA си е струвал или не.
ANAIS, ръководен от Университета в Сарагоса, Испания, и COSINE 100, проект, базиран в Южна Корея, работят в посока доказването или отхвърлянето на данните, събрани от DAMA.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
Добави ни в предпочитани източници в Google
