П рез 2012 г. човечеството за пръв път улови светлината, отразена от планета от земен тип, намираща се извън пределите на Слънчевата система.
Тази планета се казва 55 Cancri е и се намира на 40 светлинни години разстояние от Земята.
На един космически апарат биха му отнели 180 000 г., за да стигне до там.
55 Cancri е се намира толкова близо до своята звезда, че една година на тази планета продължава едва 18 часа.
Радиацията е толкова агресивна, че скалите са изцяло потънали под един океан от адска лава, нагрята до 1700 градуса по Целзий.
Според различни наблюдения става дума за суперземя, която е няколко пъти по-масивна от нашата Земя, но и по-дребна в сравнение с газовия гигант Нептун например.
Най-любопитното е, че съдейки от списъка с над 4100 открити екзопланети до този момент, суперземите са много по-често срещани, отколкото планети, приличащи на Земята.
Странните в случая сме ние.
55 Cancri е е една от първите екзопланети, чийто радиус ще бъде измерен с безгрешна точност, благодарение на европейския космически телескоп, който наскоро излетя от Земята.
Тези измервания ще помогнат на учените да разберат най-сетне със сигурност дали определени планети имат твърда повърхност или всъщност са газови гиганти.
Това споделя Дидие Кело – астрофизик, научен ръководител на мисията и Нобелов лауреат по физика от 2019 г. заедно със своя ментор Мишел Майор, с когото през 1995 г. откриват първата екзопланета, пред EL PAIS.
Планетата, която Кело и Майор откриват, е газов гигант с подобни размери на тези на Юпитер, който обикаля прекалено близо до своята звезда.
Първоначално дори учените трудно успяват да повярват, че съществуват такива места във Вселената. Днес обаче знаем, че наоколо изобилства от тях.
В интервюто си за испанското издание EL PAIS споделя повече за Нобеловата награда, науката като начин на живот и бъдещите си проекти.
" It’s an amazingly powerful process, that of curiosity, it’s an extraordinary gift. We should stimulate this curiosity on every different level. As children we are more curious than ever."
— The Nobel Prize (@NobelPrize) 14 декември 2019 г.
- Didier Queloz speaking at the Swedish Parliament. pic.twitter.com/7mJwChcpZc
Какво спомогна за откриването на над 4000 екзопланети в рамките на четвърт век?
Д.К: Това е една революция във вижданията ни спрямо Вселената. Това е продължението на революцията на Коперник, който ни помогна да разберем, че Земята не се намира в центъра на Слънчевата система. След като разбрахме за екзопланетите, научихме, че нашата Слънчева система не е единствена и в галактиката има още много подобни. Разнообразието сред екзопланетите е наистина изумително, защото никой не подозираше, че всички те могат да бъдат толкова различни една от друга. Първоначално смятахме, че нещата, които знаем за нашата планетарна система, важат и за всички останали. Сега се научаваме да гледаме на всяка една индивидуално.
На какви въпроси се очаква да отговори Cheops?
Д.К: Например в момента говорим за суперземи и мининептуни, два вида екзопланети, но всъщност не знаем точно какви са те, от какво са направени. Cheops е първата мисия, която ще се заеме с отговарянето на тези въпроси и ще ни помогне да разберем повече за природата на тези извънземни светове. Най-напред Cheops ще измери големината им, което от своя страна ще ни даде отговори за структурата на съответната планета и прочие.
Каква ще бъде следващата стъпка?
Д.К:Според светлината, която отразяват планетите, можем да разберем повече за тяхната повърхност – дали е скалиста или създадена от газове, дали скалите са тъмни или светли. Това е голяма стъпка, която ни отвежда към следващия етап. Благодарение на още два инструмента, които предстои да започнат да функционират – космическият телескоп James Webb и Екстремно големият телескоп в Чили, ще можем да изучаваме и атмосферите на екзопланетите. Всички това ще изясни историите на отделните планетарни системи.
Mario Salatti (ASI), Roberto Ragazzoni (INAF) and Didier Queloz (Univ of Cambridge). Cheops team after the wonderful launch! pic.twitter.com/XVtH6GYLGc
— CHEOPS-IT (@CHEOPS_IT) 18 декември 2019 г.
Кога смятате, че ще открием живот на друга планета?
Д.К:Трудно е да отговоря на този въпрос. Преди да го изясним трябва да отговорим на още два въпроса. Не е ясно дали животът извън Слънчевата система прилича на този, който вече познаваме. Ние сме един продукт на различни химични реакции. Някъде другаде животът може и да функционира по различен начин. Не говоря за нещо извънредно екзотично, а основано на същите базови съставки – вода и въглерод. Не смятам, че ще научим каквото и да било, ако търсим живот като този на Земята, нито ако се ослушваме за сигнали от извънземни. Ако наистина искаме да научим истината, трябва да започнем от нулата и да разберем кои са фундаменталните съставки на живота.
Как можем да постигнем това?
Д.К: Трябва да вземем всички планети като едно цяло, да разучим тяхната природа, химическа структура, валежите. Всичко това ни трябва, за да можем да стигнем до универсалната формула на това как се е родил животът, която ще важи както за Земята, така и за други планети в други планетарни системи. Все още сме прекалено далеч. Изучаването на екзопланетите не е нов клон на науката, а е цяла нова наука. Астрофизика, но също така химия, биология и други дисциплини. Трябва да започнем да формираме ново поколение търсачи на екзопланети, които ще имат познания както по астрофизика, така и по химия например. Може би до 50 г., до 100 г., ще имаме техническата възможност и познанията, за да потвърдим, че животът е навсякъде във Вселената.
Скептичен ли сте към проекти като SETI, които търсят сигнали, изпратени от извънземни цивилизации?
Д.К: Не съм. Но не смятам, че това ни дава познания за това как се е създал животът. Това, което ни казва, е дали съществува вероятността напреднали цивилизации да съществуват без да се самоунищожат. Много е интересно. Колко време отнема на една цивилизация да създаде ядрено оръжие, след което да започне да го използва, но не за разрушителни цели? Досега хората можем да се похвалим с 50-годишен рекорд. Можем ли да изкараме до 500 г.?
Zeroing in on baby exoplanets could reveal how they form
— Science Academy (@SienceAcademy) 19 ноември 2019 г.
Twenty-four years ago, Swiss astronomers Michel Mayor and Didier Queloz discovered the first #planet orbiting a sun-like star outside our solar system—a milestone recognised by this year’s Nobel...https://t.co/7KHCwcOoZ7 pic.twitter.com/fRAgo588Ap
Кога смятате, че ще можем да достигнем до някоя екзопланета?
Д.К: Няма да можем да достигнем до нито една от тях в близките 1000 г. Технологията, която би го позволила, просто не съществува. Освен това хората не сме създадени за такива пътувания. Може би в някакъв момент бихме могли да изпратим космически апарат, но разстоянията са толкова огромни. Ще трябва да се достигне такава скорост, която за момента е немислима.
Освен че ще наблюдава планетите, приличащи на Земята, Cheops ще изучава и странни светове като например 55 Cancri е .
Д.К: Знаем за много планетарни системи като тази, в която има пет планети. Наричаме ги системите на компактните суперземи. Казват се така, защото обикновено планетите се намират твърде близо до своята звезда. В случая на 55 Cancri планетата е малко по-голяма от Земята. Смятаме, че има твърда повърхност. Все още не знаем дали има атмосфера, но има прекалено много знаци, че и да е имало, тя най-вероятно е загубена. Планетата освен това е покрита от океан от лава. Топлината, идващата от звездата, е разтопила скалите на повърхността. Това е един адски свят, но смятаме, че такива се срещат много често в галактиката. Повече от половината звезди най-вероятно имат поне една такава планета, а най-странното е, че не можем да разберем как се формират, как еволюират. Ето защо това ще е една от главните цели на Cheops.
The Nobel Laureates in Physics 2019 James Peebles, Michel Mayor and Didier Queloz #Nobellectures2019 #NobelPrize https://t.co/nJ1StH9KDk pic.twitter.com/gvL5MlDFS6
— Vetenskapsakademien (@vetenskapsakad) 8 декември 2019 г.
В деня, след като спечелихте Нобеловата награда за физика, Мишел Майор каза пред нас, че няма нужда от Бог, за да се обясни Вселената. Вие какво смятате?
Д.К: Смятам, че това не е наука. Науката се базира върху факти и около тях се формират рационални теории, които могат да бъдат демонстрирани. Бог няма връзка с това, той е нещо, което съществува вътре в нас. Трябва да вярваш в него. Науката няма нужда да вярваш в нея. Бог е едно психологическо явление. За себе си нямам нужда от Бог, за да си обясня как функционира Вселената.
Кога ще имаме първите резултати от Cheops?
Д.К: Ако всичко върви по план, до няколко месеца ще започнем с програмата по наблюденията. Вече имаме ясни цели. Надявам се през лятото да имаме първите научни резултати.
Колко наблизо и колко надалече може да вижда този телескоп?
Д.К: Ще наблюдаваме звезди, които са близо, на около 10 светлинни години разстояние, както и такива на 200 светлинни години. Това са най-близките ни покрайнини в космически мащаб.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още любопитно съдържание от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
