Р есорната парламентарна комисия прие на второ четене план-сметките на Здравната каса и Държавното обществено осигуряване. Очаква се да бъде обсъден и проектът на държавен бюджет за 2026 г. - първият в новата евровалута, пише NOVA.
Йордан Цонев поясни защо се налага вдигането на осигуровката с 2-процентни пункта. По думите му системата е дисбалансирана.
„За майките сме направили обезщетението да бъде от 50 на 75% “, добави той и посочи, че е важно да има политическата доблест и да кажат защо и поради какви съображения предлагат параметрите в бюджета на ДОО.
Мартин Димитров от "Продължаваме Промяната - Демократична България" се обърна към управляващото мнозинство, че в бюджетите няма никакви реформи. „Крайно време е да се стреснете и да дадете назад. Вие се отказвате от дългогодишната политика на относително ниски данъци в България“, добави той и предупреди, че сме в началото на румънски и гръцки сценарии. Димитров призова: „Не жертвайте развитието на България, не ни вкарвайте в румънски сценарий.“
„Този дефицит, вместо да намалява през годините, расте“, подчерта Хасан Адемов от „Алианс за права и свободи“ (АПС).
Бюджет 2026: Скритите сметки на властта
- Бюджетът на ДОО за 2026 г. възлиза на над 15,25 млрд. евро както по приходи, така и по разходи. Основната част от приходите идва от осигурителни вноски – 8,86 млрд. евро, а недостигът се покрива с допълнителни трансфери от държавния бюджет в размер над 6 млрд. евро. Значителен е и трансферът от централния бюджет за ДОО – 267 млн. евро. Разходите за пенсии са доминиращи – над 13,4 млрд. евро, от които 13,15 млрд. са за пенсии, изплащани от ДОО, а 266,7 млн. – за пенсии, финансирани от държавния бюджет. Социалните помощи и обезщетения възлизат на 1,72 млрд. евро, а разходите за администрация – около 108 млн. евро. Осигурителните вноски за фонд „Пенсии“ се вдигат с 2%, т.е. от 19,8% на 21,8%. Фонд „Пенсии“ има приходи от 6,12 млрд. евро, но разходите му достигат 12,13 млрд. евро, което показва голям структурен дефицит, покриван от други източници. Фонд „Пенсии, несвързани с трудова дейност“ се финансира изцяло от държавния бюджет и изплаща 266,7 млн. евро. Фонд „Трудова злополука и професионална болест“ събира 232,5 млн. евро, а разходите му са 52,3 млн. евро. Фонд „Общо заболяване и майчинство“ има приход 1,26 млрд. евро при разходи от 1,38 млрд. евро, а Фонд „Безработица“ – 327,7 млн. евро приходи и 331,9 млн. евро разходи. Бюджетът на Националния осигурителен институт предвижда над 6,1 млрд. евро приходи, основно от държавни трансфери, и около 108,5 млн. евро разходи за дейността.
Скандал в Комисията по бюджет и финанси, ПП-ДБ блокираха заседанието (ВИДЕО/СНИМКИ)
Минималният осигурителен доход за самоосигуряващи се през 2026 г. е определен на 620,20 евро, а максималният – на 2 352 евро. Минималната пенсия за стаж и възраст ще бъде 322,37 евро през първото полугодие и 346,87 евро през второто. Паричното обезщетение за отглеждане на дете до 2 години, както и за бащите при отглеждане на дете до 8 години, е 460,17 евро, а еднократната помощ при смърт на осигурено лице – 276,10 евро.
Комисията прие и увеличаването на данъка върху дивидентите от 5 на 10%. Очаквано предложенията на опозицията бяха отхвърлени.
На 20 ноември бюджетите бяха приети на първо четене. Срокът за предложения за поправки беше съкратен от 7 на 4 дни. Параметрите в бюджета на НОИ бяха повод работодателите два пъти да откажат да присъстват на заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество.
В текстовете е записано, че минималната работна заплата се вдига на 620 евро, максималният осигурителен праг става 2352 евро. Най-критикуваната мярка е вдигането на пенсионната вноска с два процентни пункта. Бизнесът категорично отхвърли параметрите и ги определи като неадекватни.
Държавната план-сметка за НЗОК за догодина е рекордните над 5 млрд. евро. Предвидени са 260 милиона евро за заплати на специализантите по медицина. Все още не ясно по какъв механизъм обаче те ще бъдат разпределени.
Днешното заседание беше изтеглено по-рано от обявеното, но това доведе до блокада от страна на Асен Василев и другите депутати от ПП, които дълго време не позволиха дебатите да започнат. Причината е, че според тях, управляващите са искали да приемат двете заложени в програмата фискални рамки, както и държавния бюджет, без присъствието на опозицията.
Въпреки кратките срокове между двете четения на трите бюджетни закона, имаше внесени много предложения. 2 млрд. евро допълнителни държавни гаранции и концесия на Българския спортен тотализатор – това са част от промените в проектозакона по предложение на ГЕРБ-СДС, БСП, "Има такъв народ" и "ДПС - Ново начало".
От името на партии от опозицията са фиксирани коледни и великденски добавки за пенсионерите, намаляване на бройките в администрацията в следващите години, по-висок праг на регистрация по ДДС и допълнителни пари за фитосанитарен контрол.
Заради несъгласие с фискалната рамка, на протест излязоха синдикати, част от бизнеса и опозиционни партии.
Припомняме, че на 21 ноември депутатите приеха на първо четене бюджета за 2026 г. след 5 часа в пленарната зала. Той е първият за страната ни в евро.
В него се придвижва приходите да са 51,4 млрд. евро, а разходите - 55,09 млрд. евро. Очаква се дефицитът да е 3%, а минималната работна заплата става 620 евро.
С 2% се увеличава вноската за пенсии, а данъкът върху дивидента се качва от 5 на 10%.
„За” гласуваха 131 депутати - от партиите в правителството, „ДПС-Ново начало" и четирима независими. Против бяха 87 - от ПП-ДБ, „Възраждане”, АПС и МЕЧ. Депутатите от „Величие” не бяха в залата.
Депутатите имаха срок до понеделник вечерта, за да внесат предложения за промени преди окончателното гледане на сметката за държавната хазна.
