И ван е на 12 години, а възрастта на Петър е три пъти по-малка. На колко години ще е Иван, когато стане два пъти по-възрастен от Петър?
Кое е липсващото число в тази поредица: 4, 9, 16, 25, 36, ?, 64.
Вероятно на всеки се е случвало поне веднъж да отговаря на подобни въпроси. Те са част от различни тестове за интелигентност, имащи за цел да определят дали разполагаме с качества като логическо мислене, внимание към детайлите и добра памет.
Here is the world's shortest IQ test, made up of just three questions https://t.co/JHZ7H3BNrY
— The Independent (@Independent) December 15, 2020
Редица експерти обаче са на мнение, че те са твърде субективни и няма как да разкрият колко умен всъщност е даден човек. Между другото, отговорите на двата въпроса в началото на статията са съответно 16 и 49.
Създаването на тестовете за интелигентност
В началото на XX век френското правителство се обърнало към психолога Алфред Бине с молбата да създаде метод, с който да се открива кои деца най-вероятно ще изпитват затруднения в училище. Това станало, след като малко по-рано бил приет закон, задължаващ всички деца да посещават учебни заведения. По тази причина било важно да се установи кои от тях имат нужда от специализирана помощ. В резултат, през 1905 г. Бине и неговият колега Теодор Симон разработили тест, фокусиран не върху учебния материал, а върху умения като решаване на логически задачи и добра памет.
Оказало се, че някои успявали да отговорят на сложни въпроси, които затруднявали по-големите деца, а други не се справяли дори и с най-лесните задачи. На базата на резултатите, Бине и Симон създали концепцията за т. нар. ментална възраст, която се превърнала в средство за измерването на интелигентността.
Въпросите, използвани за пръв път преди повече от век, стоят в основата и на съвременните тестове за интелигентност.
Самият Бине обаче бил скептично настроен. Той не вярвал, че резултатите разкриват реалния потенциал на децата. Бине нееднократно отбелязал, че върху интелигентността влияят твърде много фактори, променящи се с времето и на практика е почти невъзможно тя да бъде правилно измерена.
Take this IQ test: How clever are you? https://t.co/lb471uBfv0
— BBC News (UK) (@BBCNews) January 1, 2020
Въпреки това, създаденият от него и Симон тест започнал да се радва на все по-голяма популярност и скоро достигнал САЩ, а психологът от Станфордския университет Луис Търман нанесъл някои корекции, за може въпросите да се отнасят в по-голяма степен за американските граждани. Именно тогава за пръв път бил използван и терминът коефициент на интелигентност.
Различни приложения
В САЩ тестовете също били използвани да се определя кои деца имат нужда от специални грижи. Освен това, те намерили и други приложения. Кандидатите за полицаи например били задължени да се подлагат на подобни тестове. Имало една изненадваща уловка – съществувала горна граница на коефициента на интелигентност. Кандидатите, които постигнели по-висок резултат, били отхвърляни.
Каква е причината?
Смятало се, че ако човек е твърде умен, полицейската работа ще му омръзне бързо и той ще иска да напусне – след като в неговото обучение били инвестирани много пари и време.
People think there is a single IQ test. In fact, there are many--and they don't all measure the same thing. https://t.co/p0xYL9OTRq
— The Wall Street Journal (@WSJ) August 6, 2016
С избухването на Първата световна война новият метод попаднал в полезрението на военните. Те създали два теста – Алфа и Бета, които имали за цел да определят кои хора имат специални умения и лидерски качества и кои – не (Алфа бил писмен тест, а Бета бил съставен от снимки и използван за онези хора, които не говорели английски). Около 2 млн. войници били подложени на тези тестове.
Расизмът в САЩ и тестовете за интелигентност
В началото на XX век схващането, че интелигентността на човек зависи от някои негови физически характеристики или на етническия му произход се радвала на значителна популярност.
През 1922 г. психологът от Принстънския университет Карл Брайгъм публикувал изследване, базирано на Алфа и Бета тестовете, използвани от армията на САЩ. Според неговите заключения, интелигентността на американската нация спада рязко, а причината за това бил увеличаващият се брой на имигрантите, както и интеграцията на чернокожите в обществото.
Луис Търман на свой ред твърдял, че съществува пряка връзка между расата и интелигентността.
In the 1920s Lewis Terman, an American psychologist, studied 1,500 children with very high intelligence. Others followed up that group 70 years later. They found that they had accomplished no more than their socio-economic status would have predicted https://t.co/iZL1KekgTb
— The Economist (@TheEconomist) May 21, 2019
„Това се забелязва особено ясно при семействата с мексикански, испански и индиански корени, както и при онези с черен цвят на кожата. Тяхната интелигентност е по-малка от тази на белите хора. По тази причина, децата им трябва да бъдат поставени в отделни класове“, пише Търман в един от своите трудове.
Принудителни стерилизации
Постепенно тестовете за интелигентност се превърнали в средство за маргинализиране и контролиране на някои малцинства в САЩ.
Поддръжниците на идеята за т. нар. „превъзходство на белите“ започнали да ги използват, за да „предпазят чистотата на американската нация“. Много хора, подложени на тестове за интелигентност, били принудително стерилизирани заради ниските им резултати. Смятало се, че те не бива да имат деца, тъй като ще „замърсят американския ген.“
По различни оценки, около 65 000 души, предимно чернокожи, били стерилизирани. През 1927 г. тази жестока практика дори получила одобрението на Върховния съд на САЩ. В апогея на т. нар. евгенично движение (евгенетиката е набор от концепции и практики, които имат за цел да подобрят генетичните качества на определена група хора) закони за принудителна стерилизация били приети в общо 32 щата, сред които Северна Каролина, Калифорния и Вирджиния.
Трябва да се отбележи, че първият подобен закон бил приет през 1907 г. в Индиана, още преди въвеждането на тестовете за интелигентност. Хари Лафлин – дългогодишен ръководител на евгеничната програма в САЩ, защитава хирургическата намеса като "средство срещу морално и интелектуално малоценни" индивиди.
На фона на всичко това, в някои щати започнали да се провеждат състезания по селекциониране на „чисти“ семейства. Властите полагали големи усилия да окуражават родителите с „добри“ гени да създават деца, а други били принудително възпирани (предимно цветнокожи, хора с увреждания, алкохолици, бездомници и затворници). Тези практики послужили като образец за расовите закони, приети от нацистите в Германия в годините преди избухването на Втората световна война.
Показателен е фактът, че през 1936 г. университетът в Хайделберг присъдил на Хари Лафлин титлата „Доктор хонорис кауза“. Стерилизациите в САЩ продължили до 70-те години на миналия век, а едва през 2015 г. Сенатът реши да предостави финансови компенсации на оцелелите жертви.
Вижте още:
ТЕСТ: Как разсъждаваш по-често като мъж или като жена?
Човекът без мозък – историята на една аномалия
Можете ли да решите най-краткия IQ тест?
Можете ли да отговорите на загадката на Илон Мъск?
