П оредният инцидент с нападнато дете от куче от едра порода - този път 8-годишно Кане Корсо в Карлово - отново повдигна въпроса за безопасността, правилното отглеждане и отговорността на собствениците. В общественото пространство бързо се появиха познатите дебати за „опасните породи“ и нуждата от строги забрани. За Vesti.bg потърсихме мнението на зоопсихолога и треньор на кучета Александър Георгиев. Според него подобни ситуации никога не са случайност, а закономерен резултат от поредица от човешки грешки.
„Не говорим кучешки, те не говорят човешки“
По думите на Георгиев основният проблем започва още в момента, в който човек вземе животно у дома, без да разбира неговата природа и нужди.
„Няма лошо куче. Има хора, които не са подготвени за живота си с кучета. Взимат ги като играчки, взимат ги като обещания за децата си и не са подготвени за това как трябва да бъдат възпитавани. Какво трябва да се направи, за да може кучето да стане нормален член на обществото ни. Взимаме животно и в един момент то трябва да бъде въведено в социума, което никак не е лесно.“
Треньорът обяснява, че масовата грешка на стопаните е прекомерното глезене и пълната липса на граници - спането в леглото, храненето от масата и третирането на животното като човек.
„Чул съм такива безсмислици като куче, което седи на стола и се храни на масата заедно със семейството, защото е част от него. Това е някакъв ужас! Даваме на кучето права, които го изваждат от равновесие, то не се чувства добре. Кучето трябва да бъде в семейството, понеже то го възприема като глутница, но трябва да бъде на мястото си там. То не може да води семейството, то трябва да бъде водено. Един от най-силните първични инстинкти на кучето, след този да се храни, е инстинктът да доминира — да вземе колкото се може по-висока позиция в йерархията. И в крайна сметка имаме един 'водач' вкъщи, който не знае точно как да разрешава възникналите проблеми.“
Грешката в Карлово: Верига от съвпадащи пропуски
Относно случая в Карлово, Александър Георгиев посочва, че инцидентът е комбинация от поредица от малки, но фатални грешки - затваряне на кучето във волиера, липса на пряк контрол от основния му собственик, поверяването му на възрастен човек и неконтролирано влизане на чужд човек в имота.
„Кучето не е виновно за това, че е затворено в клетка. Това изкривява характера на животното. Това, че то не е възпитавано достатъчно добре, за да може да съществува с гостите в къщата, също е проблем. Защото да ограждаме кучето, да го връзваме, за да се защитаваме по този начин — мястото не е правилно. Бащата остава сам с кучето — възрастен човек е, не се знае доколко има контрол върху него. Младият собственик не е бил там в момента. Съответно съсед влиза като у тях си... Няколко случайни малки грешки водят до една голяма.“
Експертът допълва, че реакцията на животното в конкретния момент е била провокирана от естествените му инстинкти:
„Пищенето на детето по принцип предизвиква емоция и агресия в кучето — това е заплаха за него. При викане и напрежение кучето се изнервя и в един момент реагира. Реакциите, които то проявява, са нормални за дивата природа, но не са нормални за общество от хора. Ако ние водим кучето така, както водачът на глутницата води останалите, тогава нещата ще бъдат съвсем различни.“
Митовете за малките породи и възрастта за обучение
На въпроса дали има конкретни породи, които са с по-опасен нрав и изискват специални грижи, зоопсихологът категорично заявява, че грижите и възпитанието са едни и същи за всяко куче.
„Една руска класация определя чехлатото (чихуахуа) като едно от най-агресивните кучета в света. Оттам се нареждат дакелът, Кане Корсото, доберманът и нататък се подреждат по реда си до Голдън ретривър и Лабрадор. Има ли значение породата? Няма. Малкото кученце не може да нанесе чак такива щети, но нуждите от възпитание са абсолютно едни и същи, независимо дали кучето е 1 кг или 35 кг.“
Георгиев разбива и широко разпространения мит, че кучетата подлежат на възпитание само през първите две години:
„Не е вярно. Случвало ми се е да ме потърсят за помощ за 12-годишна немска овчарка с по-особено поведение. С течение на времето кучето се променя, както и ние, хората. Като почнем да остаряваме, ставаме по-несигурни и компенсираме с по-агресивно поведение. При кучето е подобно. В някакъв момент това може да бъде подредено и поставено в правилен ред, като му покажем, че това, което прави, не ни харесва.“
Задължителни курсове за стопани вместо намордници
Относно предложенията за въвеждане на задължителни намордници, зоопсихологът припомня пред Vesti.bg, че това създава пряка опасност за живота на кучетата от топлинен удар на високи температури. Според него превенцията трябва да започне от обучението на самите хора.
„В страни като Австрия, Германия и Швейцария, когато си взимаш куче, преди това се минава информационен курс. Как може да се въведе шофьорски курс, а да не се въведе това за куче? И едното, и другото е опасно. Кучето е оръжие — както и да го погледнем, то е оръжие. Ако някой нападне член на семейството, то ще реагира и ще защити. Тези неща трябва да се решават изхождайки от основата. Взимаш ли си голямо куче, мини някакъв опознавателен курс, поне да знаеш какво правиш.“
Треньорът съветва бъдещите собственици предварително да проучват с какво животно се заемат - например, че ловни породи (като бигъл) или работни породи (като доберман и питбул) притежават огромна енергия, която затворена в апартамент се превръща в разрушителна сила.
„Информацията я има в интернет, но не винаги тя решава проблема. Затова нека хората да знаят с какво се заемат, преди да купят кучето, за да не се стига дотам в един момент, когато нямат избор, да ги изхвърлят. Кучето е партньор, но изисква знания, контрол и уважение към неговата природа.“
Добави ни в предпочитани източници в Google
