В секи от нас прави ирационални неща, без да осъзнава.
Често крещим на телевизора, въпреки че главният герой не може да ни чуе и не можем да го предупредим, че убиецът е по петите му.
Използваме нервно дезинфектант в метрото, въпреки че микробите са навсякъде около нас.
Това са само два примера за един известен в психологията ефект, който се наблюдава при всеки човек – „алийф“ (alief), реакция противоречаща на „бълийф“ (belief). Или казано на прост български език – реакции и действия, противоречащи на рационалните ни вярвания.
Алийф се появява под различни форми в ежедневието ни
Най-стандартният пример би бил, когато плачем отново и отново на филм, който сме гледали десетки пъти. Знаем, че главният герой умира, знаем, че това е просто филм, но сякаш на емоциите ни не им пука... или пък на мозъка ни.
Същото е приложимо и в ситуации, които считаме за опасни, като например поглеждане надолу от стъклена тераса на висок етаж. Вероятността да паднем, когато просто гледаме, е доста малка, но въпреки това стомахът ни се свива.
Алийф се появява и при суеверията – чукаме на дърво, "да не чуе Дявол", а уж не вярваме в суеверия, нито пък в Дявола, но все пак се чувстваме някак по-защитени и облекчени като го направим.
Като цяло този психологически ефект е безвреден. Както психологът Пол Блум пише по въпроса „Идеята на алийф е да покаже, че мозъците ни се занимават особено много с разграничаването на събития, които вярваме, че са истински, тези, които ни изглеждат истински и тези, които си въобразяваме, че са истински“.
И въпреки, че е безвреден, ефектът алийф може да се превърне и в токсичен,
ако подхранва стереотипите. Това може да се наблюдава в случаи, когато човек с естествена анти расистична природа неумишлено започне да има расистки прояви.
В първия научен труд, разглеждащ идеята на алийф, Тамар Джендлър обобщава как расизмът се разпространява из обществото чрез алийф.
Праучването открива, че представители на европеидната раса, на които са показани снимки на тъмнокожи хора, започват да мислят осъдително, когато видят двусмислена снимка на оръжие, а имената, които по-често се носят от тъмнокожи, е много по-малко вероятно да получат покана за интервю за работа, от имената, които обичайно и според стереотипите, светлокожите носят.
Изследване на мозъчната дейност на участниците в проучването, показва че в мозъците и на двете групи хора е регистрирана повече дейност в областта, отговорна за реакция при заплаха, когато видят снимки на хора с друг цвят на кожата.
Този несъзнателен ефект може да бъде потиснат
В проучване на участниците е възложена задачата всеки път, когато видят изображение със стереотип да натискат бутон „не“ и всеки път, когато видят изображение, разчупващо стереотипите, да натиснат бутона „да“. След експеримента учените установяват, че хората бързо започват да отхвърлят стереотипите автоматично.
Друго изследване открива, че хората, на които е възложена задачата да опишат личност, която не пасва на стереотипите, по-късно показват по-леки пристрастия към стереотипите.
Това означава, че ако медиите и фирмите започнат да разбиват стереотипите и да избират лица, които не се вместват в тези стереотипи, това би помогнало в борбата с дискриминацията и неравенството между различните групи хора, както и с тъмната страна на алийф.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
