Eдин от най-големите музиканти на Холивуд - Конрад Поуп, ще дирижира концерта Hollywood comes to Sofia с оркестъра на "Класик ФМ" на 30 януари в зала "България". Събитието е част от цикъла „Музиката на Америка“ на "Кантус Фирмус" и фондация "Америка за България".
Конрад Поуп има принос за създаването на над
100 филмови партитури, сред които „Междузвездни войни“, „Хари Потър“
"Джурасик парк“, „Индиана Джоунс", „Карибски пирати“, „Матрицата“, „Странният случай с Бенджамин Бътън“,„Хобит“, „Годзила“, „Джули и Джулия“, Ледена епоха“, "Кинг Конг“, „Мемоарите на една гейша“, „Троя“, „Питър Пан“, „Стюарт Литъл“, „Слийпи Холоу“,„Списъкът на Шиндлер“, „Джурасик парк“, „Патриотични игри“ и много други.
Работил е с почти
всички известни холивудски композитори -
от Джон Уилямс и Дани Елфман до Джеймс Хорнър, Джеймс Нютън Хауърд, Алън Силвестри, Хауърд Шор...
В софийския концерт ще звучат мелодиите от "Междузвездни войни", "Челюсти", "Извънземното“, "Хари Потър", "Моята седмица с Мерилин" и "Павилион за жени".
Ще има и премиери за България - от класическия филм "Морският ястреб" (1940), драмата на Стивън Спилбърг - "Пурпурен цвят" и отличената с "Оскар" партитура за "Отвъд Африка".
Българските музиканти са неразработено природно богатство -
като нефтен кладенец, смята Поуп. Той не спира с комплиментите за България, защото според страната ни него има всички шансове да стане водеща в записването на филмова музика.
"В САЩ, а и в целия свят, има много талантливи български музиканти. И те стават все повече - всеки път, когато се връщам в България, виждам това", добавя гостът.
Конрад Поуп не крие, че работата в първия филм за Хари Потър му
отворила вратите към Холивуд
Така, за 28 години е работил по над 420 филма. "Не всичките са големи, но музиката на всеки е поне средно приемлива, затова се смятам за голям късметлия", обяснява той.
Пише музика и за много независими филми. Една от последните му оригинални партитури е за Tim’s Vermeer (2013), привлякла вниманието на критиката с положителни отзиви и отличена с Наградата на международната критика за най-добра партитура на документален филм.
криза, която тихо расте" />
