Р ано сутринта на 30 юни 1908 г. мощна експлозия изравнява със земята цели гори в отдалечен район на Източен Сибир по поречието на река Тунгуска. Любопитно е, че експлозията не оставя кратер, което създава загадка, която оттогава озадачава учените - какво би могло да предизвика такъв огромен взрив, без да остави никакви следи от себе си?
Даниил Хренников от Сибирския федерален университет в Русия и неговите колеги са публикували нова теория за инцидента, който може би най-накрая ще разреши загадката. Хренников и колегите му твърдят, че експлозията е била причинена от астероид, който е пресякъл Земята, навлязъл е в атмосферата под малък ъгъл и след това отново е излязъл в космоса.
"Смятаме, че Тунгуското събитие е причинено от желязно астероидно тяло, което е преминало през земната атмосфера и е продължило да се движи в близка до слънчевата орбита", казват те. Ако те са прави, теорията предполага, че Земята е избегнала още по-голямо бедствие на косъм.
Учените отдавна спекулират за причината за Тунгуския взрив. Може би най-обсъжданата идея е, че експлозията е резултат от навлизане в атмосферата на ледено тяло, например комета. След това ледът бързо се е нагрял и се е изпарил експлозивно във въздуха, но без да се удари в земята.
Подобна експлозия би могла да бъде достатъчно мощна, за да изравни със земята дървета, без да остави кратер. И би оставила малко доказателства, освен изпарения в атмосферата.
Evidence for a Bronze age Tunguska event, very cool. https://t.co/FTXLxGyFX9
— Anastasia (@demystifysci) May 13, 2023
Но тази теория не отговаря на някои от другите доказателства. Има само няколко съобщения на очевидци на събитието. В тях се описва как "небето се е разцепило на две", огромна експлозия и широко разпространен пожар. Но заедно те предоставят доказателства, че импакторът е изминал около 435 мили (700 км) през атмосферата преди експлозията тази сутрин.
Всъщност Хренников и колегите му изчисляват, че ледено тяло, достатъчно голямо, за да предизвика такава голяма експлозия, би изминало не повече от 186 мили (300 км) през атмосферата, преди да се изпари напълно. Това предполага, че Тунгуският метеорит не е могъл да бъде направен от лед. Изследователите изчисляват, че Тунгуският метеор вероятно е бил с диаметър между 328 и 656 фута (100 и 200 м) и е преминал през земната атмосфера със скорост от около 72 000 км/ч (45 000 км/ч). По време на огненото си преминаване метеорът е загубил част от масата си. Но желязото, изхвърлено от метеор, движещ се с такава скорост, би избягало като газ и плазма, окислило се е в атмосферата и след това се е разпръснало на земята, превръщайки се в почти неразличими от земните железни оксиди, според проучването.
Хренников и колегите му твърдят, че друг сценарий отговаря на фактите. Според тях експлозията трябва да е била причинена от железен метеорит с размерите на футболен стадион. Той трябва да е преминал през горните слоеве на атмосферата, да се е нагрял бързо и след това отново да е преминал в Слънчевата система. Ударната вълна от тази траектория е сплескала дърветата.
Ударната вълна е щяла да предизвика експлозия с приблизително необходимия магнитуд, а всяко изпарено желязо е щяло да се кондензира в прах, който е щял да бъде неразличим на земята. От решаващо значение е, че този сценарий не би оставил видими остатъци от астероида.
Той би могъл да обясни и съобщенията за наличие на прах в горните слоеве на атмосферата над Европа след удара.
Ако Хренников и колегите му са прави, то Земята е имала късмет, че е била близо до астероида тази сутрин. Пряк удар с астероид с ширина 656 фута (200 метра) би опустошил Сибир, оставяйки кратер с ширина 2 мили (3 километра). То би имало и катастрофални последици за биосферата, което може би би сложило край на съвременната цивилизация.
— Vivaan Vaishnav (@iamdkvn) May 8, 2023
Смята се, че в резултат на Тунгуския удар са загинали може би трима души, тъй като регионът е толкова отдалечен. Очевидно е, че е можело да бъде много по-лошо.
Ново обяснение за мощния взрив над отдалечена сибирска гора през 1908 г. е дори по-странно от самия мистериозен инцидент.
Предишни изследвания са изчислявали мощността на ударните вълни, предизвикани от метеори, въз основа на това, че обектът навлиза в земната атмосфера под много стръмен ъгъл "и или се удря в земята, или се взривява във въздуха", казва Париев.
Въпреки това остават някои въпросителни относно този сценарий, казва Марк Бослоу, професор-изследовател в Университета на Ню Мексико и физик от Националната лаборатория в Лос Аламос.
Бослоу, който не е участвал в изследването, заяви пред Live Science в имейл, че ако обектът "се е плъзнал през атмосферата" и не се е взривил, получената ударна вълна би била значително по-слаба от взривната вълна при експлозия.
"Обект, който е оцелял при такова преминаване през атмосферата, не би могъл да се спусне достатъчно близо до повърхността, за да може звуковият взрив да нанесе щетите, които бяха наблюдавани в Тунгуска", казва Бослоу.
Нещо повече, моделът на изсечените дървета на мястото е радиален - произхожда от една точка на огромно освобождаване на енергия, каза той. Това е нещо, което бихме очаквали да видим по-скоро след експлозия, отколкото след звуков бум, "дори ако той е бил достатъчно силен, за да преобърне дърветата". Бослоу добави, че разказите на очевидци по време на инцидента "съответстват на обект, който се е спускал към повърхността, преди да експлодира".
Въпреки че авторите на изследването не са изчислили числено въздействието на ударната вълна, която би могъл да предизвика "пасящ" железен метеор с такъв размер, техните изчисления все пак показват, че такава вълна би била достатъчно мощна, за да изравни дърветата и да повреди земята, както е станало при Тунгуското събитие, казва Париев в електронното писмо.
"Подробните изчисления на ударните вълни от пасящ астероид са предмет на нашите текущи изследвания", добави той.
