М истериозният дървен кръг от бронзовата епоха, известен като „Сейхендж“ на източния бряг на Англия, е построен преди повече от 4000 години в опит да се върне топлината по време на изключително студен период, сочи ново проучване.
Теорията е нов опит да се обясни погребаната структура - груб кръг с диаметър около 25 фута (7,5 м), направен от 55 разцепени дъбови ствола, обграждащи „подкова“ от пет по-големи дъбови стълба около голям обърнат дъбов пън - която беше изкопана и преместена в музей през 1999 г.
(Във видеото научете за друг подобен монумент: В язовир в Испания се появи мегалитен комплекс, подобен на Стоунхендж)
Други изследователи предполагат, че тя е построена в памет на важен човек, който е починал, или че е била място за „небесни погребения“, където мъртвите са били кълвани от птиците, които се хранят с мърша.
4,000-year-old 'Seahenge' in UK was built to 'extend summer,' archaeologist suggests https://t.co/v9y00doNkI
— Prince Sebastian Elfassia Magrib .Gods.messenger ) (@sebastianE0511) June 12, 2024
Но идеята, че „Сейхендж“ и друг кръг от погребани дървени трупи, открити до него, са построени, за да „удължат лятото“, отговаря на това, което се знае за климата по онова време, казва Дейвид Нанс, археолог от университета в Абърдийн, Обединеното кралство, и автор на новото изследване.
Строежът е извършен по време на „продължителен период на понижени атмосферни температури и тежки зими и в края на пролетта, поставящи тези ранни крайбрежни общества под стрес“, казва той в изявление.
„Изглежда най-вероятно тези паметници да са имали общото намерение да сложат край на тази екзистенциална заплаха“, допълва Нанс.
Нанс описва подробно изследването си на двете структури на „Сейхендж“ - известни официално като Holme I и Holme II - в научна статия, публикувана на 2 април в GeoJournal.
Древни дървета
Нанс каза, че датирането с дендрохронология - техника, която изследва годишните пръстени на растежа на дърветата, все още видими в древните дървени трупи - показва, че двата кръга в „Сейхендж“ са построени от дървета, отсечени през пролетта на 2049 г. пр.Хр.
Той отбеляза, че подковата от пет по-големи стълба вътре в основния кръг на „Сейхендж“ изглежда е била подравнена с изгрева на Слънцето по време на лятното слънцестоене. Възможно е тя да е имитирала клетка за млада кукумявка, предназначена да удължи лятото, като накара птицата да пее - вярване, описано в древния фолклор, предполага той.
Нанс обясни, че кукувицата - символ на плодородието за древните британци - е вярвала, че спира да пее по време на лятното слънцестоене и се връща в „другия свят“, отнасяйки със себе си топлото лятно време.
Той предположи, че „Сейхендж“ и вторият дървен кръг, построен до него, са били използвани за различни ритуали, но със същото намерение: „да се сложи край на студеното време“.
„Сейхендж“ привлича вниманието на цялата страна в края на 1998 г., когато ерозията на мястото край село Холм-некст-то-Сий разкрива дървените му елементи и централния пън. Местните хора обаче са знаели за него от много години.
Структурата получава името си от британските вестници, които я оприличават на известния монумент Стоунхендж в Уилтшир, за който много археолози сега смятат, че е бил неолитен церемониален център и погребално място.
Seahenge Was Built To Combat Harsh Climate, Finds Study https://t.co/GDEqD0sMJ6 pic.twitter.com/jJwKw0Zh4o
— Reg Saddler (@zaibatsu) June 11, 2024
Противоречиви разкопки
През 90-те години на ХХ в. „Сейхендж“ заема солено блато в близост до плажа, което е защитено от морето с пясъчни дюни и кални площи. Властите се опасяват, че по-нататъшната ерозия на мястото ще унищожи дървения монумент, затова през 1999 г. той е напълно разкопан.
Но разкопките бяха противоречиви, тъй като много хора смятаха, че паметникът е трябвало да остане на мястото си, и бяха повдигнати въпроси относно ролята на археологическото телевизионно предаване „Екип на времето“, което показа разкопките в специален епизод.
Отчасти в резултат на тези спорове древният дървен кръг, построен до „Сейхендж“ - Holme II - е оставен на мястото си близо до плажа и се следи за ерозия.
Археологът Брайън Фейгън, почетен професор в Калифорнийския университет в Санта Барбара, който не е участвал в последното проучване, заяви пред Live Science, че фините климатични данни от последните проучвания означават, че изследователите вече могат да разглеждат по-отблизо връзките между археологическите обекти и изменението на климата по начин, който би бил немислим дори преди едно поколение.
„Това е творчески поглед към сложен проблем, който включва интерпретации от нематериалната сфера, както и климатология“, каза той в имейл.
„Това е оригинален подход, но със сигурност ще предизвика спорове.“
А Стефан Берг, археолог от университета в Голуей, Ирландия, който също не е участвал, заяви, че статията създава „изключително полезна рамка“ за вникване във вярванията и религиите на народите от бронзовата епоха.
„Ние, археолозите, твърде често се притесняваме да разширяваме границите отвъд комфортната ни зона на твърди материални доказателства“, казва той в имейл за Live Science.
„Често обаче, когато излизаме извън тази зона на комфорт, археологията наистина оживява, за което статията на Нанс е отличен пример.“, допълва той.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
