- Нели Лесер, българка, живееща в Маями, сменя кариерата си на 46 години и става психолог, терапевт, преподавател и докторант по семейна психология.
- Според нея в България най-сериозният проблем е нарастващата тревожност и стигмата около търсенето на психологическа помощ, докато в САЩ силно се проявява самотата и социалната изолация.
- Работата ѝ с деца и тийнейджъри показва сходни проблеми в България и САЩ - агресия, изолация, зависимости и самонараняване; тя подчертава ролята на семейната среда, интернет и ранното разпознаване на предупредителните сигнали.
Нели Лесер e една от най-успелите българки зад граница. Тя сбъдва американската мечта и днес е един от най-търсените психолози и терапевти в Маями. Нейни клиенти са топ модели на “Виктория Сикретс” и едни от най-влиятелните бизнесмени в Америка.
Нели Лесер има вече успешна кариера на бизнес анализатор, когато на 46 години решава да преобърне рязко живота си и да следва мечтата си да лекува душите на хората. Така завършва психология и започва да практикува, като става професор, кандидат на докторските науки по семейна психология и преподавател в университет в Маями. Всяко лято тя се прибира в родната Варна, за да посети близките и пациентите си от България. В родината си вижда на първо място нарастващата тревожност на хората, за която рядко някой взима мерки.
"Виждам, че българинът все повече някак си се свива като идентичност. Вече много малко хора се наслаждават на живота и наистина живеят в лекота. Като в режим на оцеляване, отколкото в режим на създаване. В Америка хората нямат проблем да потърсят помощ. Те си имат в графика да отидат на психолог, терапевт веднъж в седмицата. Това е като част от живота им, както в България ходят хората на маникюр и педикюр примерно. В България виждам, че има като едно вътрешно съпротивление, че ако отида или потърся помощ, значи с мен нещо не е наред или съм луд - това все още е като стигма все още в обществото", споделя тя в ефира на NOVA.
И докато у нас Нели вижда най-сериозния проблем в тревожността, то зад Океана това е самотата - официално призната и за епидемия в САЩ.
"Самотни хора, въпреки че са с хиляди приятели, фактически нямат с кого да бъдат истински, да бъдат истински уязвими. Това води разбира се до изолация, до много проблеми и тревожността нараства, депресиите нарастват, човек чувства все едно губи смисъл за живота. И една празнота. Всеки в Америка е самостоятелен и самодостатъчен, те нямат нужда да бъдат заедно. И от тук нататък те са много по-склонни да не правят компромиси", казва още експертът.
Сред клиентите ѝ има и редица популярни личности като топ модели, милионери, хора с власт и влияние.
"Външният им живот може много да се различава от живота на нормален средностатистически човек. Но всъщност те имат същите психологически проблеми - страх от самота, страх от предателство, страх, че ако спрат да бъдат толкова влиятелни или толкова красиви, тогава какво ще стане с тях. Те свързват това, което постигат, или външното с тяхната идентичност. Когато има такова отъждествяване с външното - с пари, с красота, когато търсим и черпим стойност от там, това винаги пропада. Защото в един момент и младостта си тръгва, и парите могат да се изгубят. При богатите хора виждам и още един слой в психиката. Те имат и този страх “толкова много хора са около мен, на кого мога да се доверя, кой истински ще ме подкрепи, ако нещо се случи с мен или просто всички искат само нещо от мен”, т.е. едно вътрешно дълбоко съмнение", разказва психологът.
На фокус в кариерата ѝ винаги са били и децата. Работи с проблемни тийнейджъри, младежи, зависими от субстанции и такива, проявяващи агресия. Така открива много сходства между учениците у нас и в Америка.
"Един от най-страшните случаи в Америка е от Тексас. Едно момче, което взима оръжие и убива 19-20 учители и деца, това беше една голяма трагедия. Мащабът и формата са различни в САЩ, но в България има същата криза според мен. Просто, тъй като няма такъв лесен достъп до оръжие, по друг начин се проявява тази агресия. Чрез насилие в училище, чрез унижение. Първо идва от семейната среда - какво те са видели, каква травма са преживели, на какво насилие може би са били свидетели или самите деца са преживели. Също може би от изолация и чувство, че не са разбрани, не са обичани заради това, което са. Тогава има два начина да се реагира. Единият е когато влезем в група и най-накрая чувстваме усещането за принадлежност и си готов да направиш това, което групата изисква от теб, за да получа това усещане за признание. Другият начин - когато няма група и си изолиран от всички може да се самонараниш. Аз работя с такива деца, които си режат вените, има опити много за самоубийства. Или решават, че ще вземат оръжие и ще наранят някой друг", разказва още тя.
Най-честият виновник се оказва интернет. Психиката не прави разлика между екран и действителност и така съзнанието преживява видяното онлайн като случващо се тук и сега, обяснява българката.
"Фронталните дялове в мозъка още не са развити и детето няма правилна преценка и за рисковете и за последствията. Няма границата за това къде е реалното и къде е нереалното, къде е играта. Това трябва да се хване съвсем в ранни стадий, защото има сигнали. Има сигнали, че емпатията намалява, има сигнали, че започва някаква проява на жестокост или че детето не се справя в училище, или влиза в други зависимости, за да притъпи нещо, да успокои себе си. За съжаление много родители те все са заети, не обръщат внимание. Те казват, че това е детска работа, ще мине и не взимат мерки. Това е страшното, затова казвам, че децата са отражение на нас, на обществото", споделя Нели Лесер.
