П ътят към северозападна България не е подходящ за хора с... чувствителен стомах. За да се стигне дотам, трябва да се премине по криволичещи тесни шосета, около които се вият гъсти гори. Този регион е един от най-бедните в Европейския съюз. Но пък той е богат на истории - като тази на фермера Димитър Витанов от село Бързия, пише Deutsche Welle.
"Аз съм счетоводител по професия, но реших да помогна на баща ми в нашата малка селска козеферма. В провинцията няма стрес и напрежение. Да, физическата работа е много повече, но пък притесненията са много по-малко, имаме си мир и спокойствие. Чувствам се по-добре, не мога да го обясня с думи", казва Димитър. Той и баща му се грижат за 130 кози.
"Само аз, природата и животните"
"Когато водя козите на паша по близките поляни, понякога си взимам едно малко радио. Друг път го забравям и прекарвам много време сам - само с природата и животните, това е", разказва Димитър Витанов.
Фермерът участва и в производството на сирене и кашкавал. "Трябва да следваме рецептата стриктно", казва той и обяснява всяка стъпка от процеса по производство на сирене. "Вече едва смогваме с продукцията - търсенето е толкова голямо, че хората дори идват вкъщи да си купуват от нашите продукти." Козето кисело мляко е особено популярно, а причината е проста. "То удължава живота и лекува болести", убеден е Димитър. Вярно ли е това?
Откритието на д-р Григоров
През 1905 година българският учен Стамен Григоров разгадава тайната на киселото мляко. Купува си глинена купичка с кисело мляко от селото си и я носи в университетската си лаборатория в Женева, за да го изследва. Малко след това той успява да идентифицира ключовия фактор - изолира бактерията, благодарение на която млякото ферментира и става кисело.
По-късно биологът и носител на Нобелова награда Иля Мечников използва откритието на Стамен Григоров за своята научна дейност. Мечников установява връзка между високата консумация на кисело мляко от българските земеделци и дълголетието.
Това е и началото на триумфалния успех на българското кисело мляко, което и до днес се радва на голяма популярност и се конкурира с други известни кисели млека - например с гръцкото. Двете обаче се различават съществено: българското кисело мляко не се прецежда и така се запазва суроватката, която съдържа висококачествени протеини и минерали. Гръцкото кисело мляко трябва да се прецеди - оттам идва и кремообразната му консистенция.
Българската бактерия
Много българи са категорични, че киселото мляко е българско изобретение. Няма обаче пълна яснота дали то е тръгнало първо от траките на Балканите или от тюркските номади в Централна Азия, а може би от Персия - няма яснота кой народ първи е достигнал до ферментацията. Няма и патент.
Но хората в България поне могат да са щастливи, че микроорганизмите в киселото мляко, за които се твърди, че подобряват храносмилането и укрепват имунната система, носят името на страната - лактобацилус булгарикус. Димитър Витанов също е убеден в "чудодейната" сила на киселото мляко.
