Д арън Едуардс знае много за безнадеждността. В един момент той се катери в Северен Уелс и се готви да завърши маршрута си, а в следващия – се озовава в болница, парализиран от гърдите надолу, с тежка травма на гръбначния мозък, след като е паднал от повече от 100 метра.
„Спомням си какво беше, когато бях в болницата и ми казаха, че никога повече няма да ходя. Да чуеш, че изведнъж имаш увреждане на гръбначния мозък, без да имаш представа какво всъщност означава това“, разказва той пред CNN Sport.
Не след дълго, след инцидента през 2016 г., тогавашната приятелка на Едуардс прекратява връзката им. След месеци на операции, интензивни грижи и рехабилитация той установява, че животът му се е променил драстично.
„Спомням си, че не успях да намеря хора, от които да почерпя надежда, нито такива, които да покажат, че животът след подобна травма не е само негативен“, обяснява той.
Въпреки преживяното, Едуардс посвещава живота си на изследвания и приключения, като вече е преминал през повече физически изпитания, отколкото повечето хора за цял живот.
Като приключенец с увреждане той е пробягал седем маратона на седем континента за седем дни. В края на тази година си е поставил за цел да измине 207 мили със ски за 20 дни през Антарктида до Южния полюс.
„Всичко идва от желанието да разширя границите на възможностите си.“
Дарън Едуардс за предизвикателството си в Антарктида
Едуардс ще използва седящи ски – „инвалидна количка без колела“ – и с помощта на щеки ще се придвижва напред по 12 часа на ден.
Освен физическите усилия, пътуването с двамата му приятели ще бъде изпитание и в други отношения: те ще изграждат лагер върху снега, ще разтопяват лед за вода и ще трябва да внимават да измръзнат – особено частите на тялото, които Едуардс не усеща.
Очаква се температурите да бъдат около -20 градуса по Фаренхайт, а допълнителни рискове ще представляват силният вятър, височинната болест, изтощението, снежните бури и пукнатините в леда.
Девет години след като се е сблъскал със смъртта, Едуардс иска да вдъхнови другите чрез подвизите си, като същевременно цели да набере около 400 000 долара (300 000 паунда) за хора с увреждания на гръбначния мозък с това предизвикателство в Антарктида.
„Не съм човек, който прави експедиции, за да бъде първи или най-бърз – никога не съм предприемал приключение заради признанието. Това идва отвътре, от желанието да разширя границите си“, обяснява той пред CNN.
„Гордея се с мисълта, че това, което правя днес и утре, може да покаже на някого, който в момента преминава през същото – когато всичко изглежда безнадеждно и болезнено – че дори в най-тъмния момент има светлина в края на тунела. И че има надежда за бъдещето“, добавя той.
„Отбелязвайте малките победи“
Приятелството заема централно място в живота на Едуардс. Той е убеден, че бързата реакция на най-добрия му приятел Мат Лукстън е спасила живота му в деня на инцидента.
Преди злополуката 34-годишният Лукстън е бил в отлична физическа форма, активен и отдаден на планинските приключения. Малко след това осъзнава, че трябва да намери нови предизвикателства.
„Приемах за даденост, че утре ще мога да изкача планина или да потичам по хълм, и всъщност не се наслаждавах на тези моменти“, споделя Едуардс.
„Но след като излязох от болницата и трябваше да започна от нулата – да се уча отново да карам каяк, падайки десетки пъти – се научих да празнувам малките победи. Ако можех да стигна един метър по-навътре в езерото, преди да загубя равновесие, това беше огромен успех за мен.“
Той е благодарен на приятелите и семейството си, които са го подкрепяли в стремежите му, и подчертава значението на екипната работа в своите приключения.
„Бях заобиколен от хора, които ме насърчаваха да мисля мащабно“, обяснява Едуардс. „Когато казах, че искам да си купя каяк и да се науча да го управлявам, те не се опитаха да ме разубедят. Вместо това казаха: „Добре, нека видим как да го направим възможно“.
Дарън Едуардс за живота си преди злополуката
През 2023 г. Едуардс става част от тричленен екип от хора с увреждания, които прекосяват със ски най-големия ледник в Европа – Ватнайокутл в Исландия. Това преживяване го вдъхновява за предстоящата му експедиция в Антарктида.
„По средата на тази експедиция осъзнах, че за първи път от седем години се връщам в планината, на снега, на леда... и че отново намирам онази част от себе си, която бях изгубил“, казва той.
„Научих се да правя крачка назад и да гледам на живота с благодарност. Също така се научих да преследвам мечтите си – независимо дали завършват с провал или успех. Във всеки от тези случаи има смисъл, има урок, който трябва да бъде научен, и бъдеще, което чака да бъде открито.“
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
