В оеннополитическата ситуация в Югоизточна Европа претърпява мащабна реорганизация в отговор на ескалацията в Близкия изток и нуждите на Източния фланг на НАТО. Към март 2026 г. фокусът на сигурността се премества към триъгълника България-Румъния-Гърция.
(Във видеото: Атина помага за защитата на българското небе: Гръцкият министър на отбраната - на посещение в България)
Съвместни полети и гръцка подкрепа за българското небе
От миналата седмица в Северна Гърция е разположена гръцка система за противовъздушна отбрана „Пейтриът", която осигурява противоракетна защита на голяма част от територията на България. Допълнително два самолета F-16 подсилват защитата на въздушното пространство на България. Гърция оказа помощ на България, след като страната ни поиска усилване на системата за противоракетната отбрана заради изстреляните ракети от Иран към Турция още на 4 март.
Гърция увери България, че ще окаже помощ за противоракетната защита на страната ни със средства за противовъздушна отбрана и военен персонал.
За Гърция беше дълг да се отзове на молбата на България да я подкрепим да посрещне заплахите, пред които е изправена вследствие на войната в Иран, каза министърът на националната отбрана на Гърция Никос Дендиас пред журналисти. Той бе на посещение в България в четвъртък.
„България и Гърция заемат водеща позиция в гарантирането на сигурността на източния фланг на НАТО, в рамките на колективната отбрана на Алианса. Конструктивното сътрудничество в областта на отбраната на нашите две страни, наред с цялостното регионално сътрудничество, е ключово за осигуряване на сигурност, стабилност и просперитет в нашия регион“. Това каза служебният премиер Андрей Гюров по време на срещата си с министъра на националната отбрана на Гърция Никос Дендиас.
Гюров изрази благодарността си пред Дендиас за приноса му за Многонационалната бойна група на българска територия, част от Предните сухопътни сили на НАТО, която има стратегическа функция за укрепване на възпирането и отбраната на източния фланг. „Това е истински израз на съюзническа солидарност“, допълни служебният премиер.
От утре американски Ф-16 над България
Паралелно с това, съгласно заповеди на военното ръководство, е активиран механизъм за съвместни тренировъчни полети. Гръцки изтребители F-16 участват в съвместни мисии с българските ВВС, като в Командния център в София са командировани гръцки офицери за координация. Тези действия са част от мисиите на НАТО за засилена охрана на въздушното пространство (Air Policing).
Българският капацитет за въздушна отбрана
В момента България се намира в процес на технологична трансформация на своите военновъздушни сили.
F-16 Block 70: В авиобаза „Граф Игнатиево“ вече са базирани първите 8 самолета от първата партида, доставена от САЩ. Те са официално приети на въоръжение, но все още преминават през етап на пълна интеграция и обучение на летателния състав за достигане на бойна готовност.
Запрянов: САЩ не искат от България бази срещу Иран
Интеграция: Българските отбранителни способности се синхронизират с цифровите мрежи на съюзниците за управление на въздушния суверенитет. В контекста на стартиралата американска операция „Епична ярост“ (Epic Fury) срещу цели в Иран, координацията между София, Атина и Букурещ е изведена на най-високо ниво, за да се гарантира, че регионалната ПВО мрежа може да отговори на евентуални ответни удари в Черноморския басейн.
Разширяването на базата „Михаил Когълничану“ и нейното приложение
В Румъния базата „Михаил Когълничану“ (MK) преминава през проект за разширяване на стойност 2,5 милиарда долара. Целта е тя да се превърне в най-голямата военновъздушна база на НАТО в Европа с площ от 2800 хектара и капацитет до 10 000 военнослужещи.
Потвърдено: Испания ще разположи изтребители в България
Употреба за удари: Към 11 март 2026 г. Румъния разгледа искане на САЩ за използване на базата за мисии, свързани с конфликта в Близкия изток. Официално одобрените към момента дейности включват разполагане на самолети-танкери (като KC-135 Stratotanker) за презареждане във въздуха и логистична поддръжка. Базата функционира основно като хъб за въздушно разузнаване и тилово осигуряване, като Букурещ подчертава нейния отбранителен характер в рамките на мандата на НАТО.
Румънският парламент прие вчера искане на САЩ за използване на румънски бази в контекста на конфликта с Иран. Решението бе одобрено първо на заседание на Върховния съвет за национална отбрана, а след това изпратено за одобрение в парламента, където заседанието премина под знака на скандали и освирквания от страна на опозицията.
Съгласно решението, одобрено с 272 гласа „за“, 18 „против“ и пет „въздържал се“, в Румъния ще бъдат разположени временно американски самолети за зареждане на гориво, оборудване за наблюдение и оборудване за сателитна комуникация. Разполагането на военна техника и сили е за период от 90 дни. Ако конфликтът продължи и мисията трябва да бъде удължена, ще бъде необходимо ново разрешение на парламента.
По информация на държавната осведомителна агенция Аджерпрес американска военна техника и сили ще бъдат разположени в базите в "Михаил Когълничану" край Констанца и в Къмпия Турзий в окръг Клуж в централната част на страната. Заедно с оборудването ще пристигне и военният персонал, необходим за обслужването му - около 400-500 души.
Румънският президент Никушор Дан каза, че оборудването е отбранително и повишава сигурността на Румъния.
“Уверявам румънците, че нямат причина за безпокойство“, подчерта президентът.
Карта на американското присъствие в региона
България:
Полигон „Ново село“ (Учебно-тренировъчен полигон)
Това е най-активната точка в България. В момента там е разположена Многонационалната бойна група на НАТО с рамкова държава Италия. САЩ поддържат там постоянни ротационни елементи (обикновено от 2-ри кавалерийски полк или 101-ва въздушнопреносима дивизия). Съоръжението разполага с капацитет за до 2500 военнослужещи и е критично за бързото разгръщане на сили към Румъния.
Американските изтребители кацнаха в България
Авиобаза „Безмер“ (Ямбол)
Авиобаза „Безмер“ остава ключов логистичен възел на територията на страната, подготвен за транспортни операции и съвместни тренировки. Въпреки стратегическото си местоположение в близост до Черно море, базата запазва своя спомагателен характер.
Авиобаза „Граф Игнатиево“ (Пловдив)
Тук е центърът на българския въздушен суверенитет. Освен новите български F-16 Block 70, базата редовно приема съюзнически контингенти за Air Policing. Поради близостта си до Пловдив и модерната инфраструктура, тя е основният координационен възел между българските ВВС и офицерите за връзка от Гърция и САЩ.
Логистичен център Айтос (Складова база)
Често пренебрегван в новините, но стратегически незаменим. Базата в Айтос служи за съхранение на тежко оборудване, резервни части и муниции. Тя е „бензиностанцията и килерът“ на полигона „Ново село“. В момента центърът е препълнен заради нуждите на засиленото присъствие по Източния фланг.
Румъния:
База „Девеселу“: Домакин на системата за противоракетна отбрана Aegis Ashore, насочена срещу балистични заплахи.
База „Къмпия Турзий“: Център за безпилотни летателни апарати MQ-9 Reaper.
„Ромъния либера“: САЩ модернизират Граф Игнатиево
Гърция:
Пристанище Александруполис: Ключов логистичен възел за пренос на военна техника към Централна и Източна Европа, заобикалящ морските ограничения на Проливите.
База „Суда Бей“ (Крит): Стратегическо военноморско съоръжение, осигуряващо присъствието на САЩ в Източното Средиземноморие.
Преместването на оперативния фокус към Източния фланг е потвърдено от засилената интензивност на съвместните учения и инвестициите в инфраструктура, които целят създаването на устойчив отбранителен вал от Егейско до Черно море.
Две ракети над Турция
Критична точка в регионалната ескалация бе достигната с два последователни инцидента, при които сили на НАТО прехванаха балистични ракети над турското въздушно пространство. Първият случай е регистриран на 4 март 2026 г., когато ракета е неутрализирана от американски разрушител в Източното Средиземноморие, а отломки паднаха в провинция Хатай. Вторият инцидент последва на 9 март 2026 г. над провинция Газиантеп, където ПВО мрежата на Алианса, включваща радарната база в Малатия и испански батерии Patriot, успешно прихвана втора цел.
Според турското Министерство на отбраната ракетите са били насочени към стратегически обекти, като НАТО идентифицира траекторията им като идваща от иранска територия. От своя страна Техеран официално отрече всякаква съпричастност, определяйки събитията като „дезинформация“ и отричайки ракетите да са част от техния арсенал.
Критика от Турция
Турското министерство на отбраната излезе с изявление, в което критикува разполагането на военни сили на островите в източната част на Егейско море от страна на Гърция, определяйки действието като „нарушаване на демилитаризирания статут на въпросните острови“, предаде Анадолската агенция.
Изявлението на министерството идва на фона на появила се информация за разполагане на система за противовъздушна отбрана „Пейтриът“ на остров Карпатос (в югоизточната част на Егейско море) след атаката с дрон срещу британската военновъздушна база Акротири на остров Кипър и разполагане на изтребители F-16 на остров Лимнос (в североизточната част на Егейско море) с цел подсигуряване на въздушното пространство на България на фона на кризата в Близкия изток.
„Нарушаването на демилитаризирания статут представлява фундаментално нарушение, което не води юридически до едностранно прекратяване на демилитаризирания статут. Тази позиция е изразена и от най-високите нива на нашата държава“, се посочва в изявлението на Министерството, в което се припомня, че островите Лимнос и Карпатос са били "предоставени на Гърция" при условие да бъдат поддържани в демилитаризиран статут съгласно Лозанския договор от 1923 г. и Парижкия договор от 1947 г.
