Д есет години след смъртта на Принс, негов бивш колега от групата разкрива, че в месеците преди фаталното предозиране с фентанил с музикалната икона се е случвало нещо странно. Моменти на пълно объркване. Забравени разговори. Планове, които се правят и след това внезапно се заличават.
„Знаех, че нещо не е наред“, сподели пред Page Six БраунМарк, басист на Revolution в периода 1981–1986 г. „Нещо не беше наред с неговата памет и с поведението му.“
Prince was in a ‘panic’ over losing his memory before death, says bassist — who claims legend forgot asking him to move 2,000 miles https://t.co/xt3mppnntg pic.twitter.com/AUuY1d4jDc
— Page Six (@PageSix) April 15, 2026
Двамата не поддържали връзка от години, следвайки период на обтегнати отношения, които БраунМарк описва като братство, станало нестабилно в момента на разрива. Тогава обаче му се обадил портиерът на имението „Пейсли Парк“ – Джим Лундстром.
„Той ми каза: „Марк, имам чувството, че Принс ще се свърже с теб, защото не спира да говори за теб“, спомня си БраунМарк. Според Лундстром легендарният музикант съжалявал за миналото и бил готов да поправи нещата.
Не след дълго телефонът на БраунМарк действително позвънил. „Принс ми каза: „Искам да долетиш до Минеаполис. Да подготвиш някои неща. Искам да видя дали ще участваш.“
За БраунМарк това било напълно достатъчно. Връзката им винаги е била сложна. „И двамата бяхме лидери, алфа характери“, казва той. „Винаги сме били такива.“
Той оставил всичко в дома си в Калифорния и отлетял за Минеаполис. Но когато пристигнал, БраунМарк установил с изненада, че Принс е „забравил, че ме е довел там“.
Prince's Final Months Exposed: Singer Would 'Panic' Over Losing His Memory, Claims Former Bandmate https://t.co/EqP7sOS7PI pic.twitter.com/eV6KGt3NQO
— OK! Magazine USA (@OKMagazine) April 16, 2026
Басистът, свирил в култови албуми като „1999“ и „Purple Rain“, разказва как прекарал дни наред сам в хотелската си стая в очакване. Накрая случайно срещнал барабаниста Джон Блекуел-младши във фоайето.
„Нямам номер на „Батфона“ (директната линия на Принс). Не знам как да се свържа с него. Седя тук и не разбирам какво става“, спомня си той.
Когато Блекуел информирал Принс, че БраунМарк е в хотела, отговорът според басиста бил: „Какво? Какво прави той там? О, ти ли го доведе тук?“. След което добавил: „О, забравих.“
Когато БраунМарк най-накрая влязъл в студиото „Пейсли Парк“, той разбрал мащаба на проблема: „Тогава осъзнах, че нещо не е наред. Нещо не беше наред с паметта и поведението му.“
Въпреки това двамата обсъдили сформирането на нова група и завръщането към автентичния звук на Revolution. БраунМарк се съгласил отново да работят заедно. Няколко месеца по-късно, според уговорката, той събрал багажа си в Калифорния и окончателно се преместил в Минеаполис.
В момента, в който прекрачил прага на „Пейсли Парк“, Принс буквално замръзнал.
„Виждаше се паниката на лицето му, защото точно в този момент си спомни какво беше направил: „О, човече, чакай малко. Аз го накарах да се премести тук“, разказва БраунМарк. „Паметта му беше наистина, наистина объркана в онзи момент.“
Днес басистът вярва, че краткосрочната памет на Принс е била системно заличавана от опиоидите, които музикантът е употребявал често преди смъртта си. Смята се, че седемкратният носител на „Грами“ е вярвал, че купува „Викодин“, без да подозира, че фалшивите хапчета са примесени с фентанил.
Принс почина в асансьора на „Пейсли Парк“ на 21 април 2016 г., само ден преди планираната среща със специалист по зависимости.
„Човече, тези хапчета просто замъгляват паметта ти. Мисля, че точно това се случваше с него, защото той разчиташе силно на опиоидите заради болките в бедрото си“, казва БраунМарк, отбелязвайки, че Принс никога не би признал публично за проблема. „Той не позволяваше на никого да го види слаб. Не би казал на никого.“
През 2020 г. БраунМарк сподели пред The Post и за строгата дисциплина в групата. По време на златните години на Revolution Принс държал музикантите под постоянен контрол, като дал на басиста специален телефон, чийто номер знаел единствено той.
„Можеше да е 4 часа сутринта и моят „Батфон“ да позвъни. Ако не отговорех, някой от охранителите на Принс чукаше на вратата ми и ми казваше да отида в студиото. Принс вече беше там, изглеждащ като рок звезда, готова за фотосесия, и ме караше да обсъждаме някоя идея с часове.“
Принс дори принуждавал тур мениджъра си да описва всяка музикална грешка на членовете на бандата в бележник, след което ги глобявал. „Веднъж ме санкционираха с 1200 долара за един концерт. Това боли, когато печелиш по 2000 долара на седмица. Не вярвах, че Принс ще ме държи под такова напрежение, но той го правеше“, допълва музикантът.