М алко лидери през XXI век са нанесли толкова дълбоки и трайни щети върху живота на толкова много хора, колкото венецуелският президент Николас Мадуро, пише в свой анализ Sky News.
Venezuelan president Maduro combined swaggering incompetence with ruthless repression, writes Sky's @DominicWaghorn
— Sky News (@SkyNews) January 3, 2026
Read more of his analysis 🔽https://t.co/bmTy2hKXU9
Диктаторът пое управление над една от най-богатите на петрол държави в света и я доведе до пълна нищета и икономически срив. Управлението му беше толкова хронично катастрофално, че близо седем милиона венецуелци – повече от цялото население на Норвегия – бяха принудени да напуснат страната. Президентството му ще остане в историята с ексцентричните му публични прояви, танци и празненства, докато икономиката се разпадаше, а американският военноморски флот демонстративно увеличаваше присъствието си в региона.
Наглата му арогантност често спираше дъха – включително когато се пошегува, че е „по-голям от Тейлър Суифт“. Мадуро така и не успя да се докаже като достоен наследник на своя ментор.
Той съчетаваше самоуверена некомпетентност с безмилостни репресии.
През по-голямата част от политическия си живот Мадуро остана в сянката на Уго Чавес – харизматичния лидер, който в началото на 2000-те години преобърна Венецуела със своята революционна социалистическа система, национализира петролната индустрия и намали бедността.
🚨BREAKING: Trump just announced America will run Venezuela and STEAL ITS OIL.
— Spencer Hakimian (@SpencerHakimian) January 3, 2026
pic.twitter.com/MnohH885f3
След смъртта на Чавес Мадуро го наследи, но беше възприеман от значителна част от венецуелския елит като слаб и неубедителен заместник. Неспособен да спечели популярността на силния и харизматичен лидер, когото замени, той разчиташе на тайната полиция, насилствени изчезвания и системно преследване на опоненти, за да задържи властта си.
На парламентарните избори през 2015 г. Мадуро загуби мнозинството си, но отказа да приеме резултата и да се оттегли. Две години по-късно страната беше обхваната от масови протести, при които загинаха над 100 души. Опозиционни организации твърдят, че хиляди са били убити от силите за сигурност или са загинали в затворите.
През 2016 г. положението на Мадуро се усложни допълнително, когато за президент на Съединените щати беше избран човекът, който щеше да се превърне в негов заклет враг.
Доналд Тръмп наложи тежки и всеобхватни санкции. Венецуелската икономика премина от лошо към напълно катастрофално състояние, но Мадуро демонстрираше показна непоколебимост.
Зад кулисите обаче противниците му подготвяха опит за отстраняването му от власт, водени от опозиционния лидер Хуан Гуайдо. Той обяви Мадуро за нелегитимен и се самопровъзгласи за изпълняващ длъжността президент – ход, признат от САЩ и редица други държави.
Режимът реагира с ярост: силите за сигурност стреляха по протестиращите по улиците, а бронирани машини буквално прегазваха демонстранти.
Гуайдо обаче допусна фатална грешка, надценявайки подкрепата си в страната и в армията. Опитът за преврат, който изглеждаше близо до успех, завърши с провал.
Непопулярният диктатор се възползва от това и се вкопчи още по-здраво във властта. През 2022 г. съдбата му отново се обърна – този път благодарение на глобални геополитически събития. След руската инвазия в Украйна Западът спря да купува руски петрол.
Погледите се насочиха към Венецуела и нейните огромни енергийни резерви. На Мадуро беше позволено да се върне от политическата изолация и да „се спаси от студа“.
Това му даде увереност да извърши една от най-мащабните изборни измами в съвременната история на Латинска Америка. На президентските избори през 2024 г. според повечето независими наблюдатели опозицията печелеше убедително.
Мадуро отново отказа да се оттегли и неубедително обяви собствената си победа. Малко след това в САЩ Доналд Тръмп беше преизбран за президент. Той нарече Мадуро наркотерорист и изпрати една седма от американския военноморски флот като демонстративна заплаха.
Кампанията на Тръмп срещу режима в Каракас е безмилостна – масирано разполагане на военноморски сили и продължаващи санкции, целящи да предизвикат вътрешно недоволство и в крайна сметка сваляне на диктатора.
Годините на необуздана клептокрация при управлението на Мадуро оставиха Венецуела с огромно икономическо неравенство, системно разграбени ресурси и сринати институции. По-голямата част от населението живее в крайна бедност и е изправена пред бъдеще, което изглежда едновременно нестабилно и дълбоко несигурно.
