И сторията на демокрацията често е осеяна с моменти, от които съвременниците ни се срамуват. Един от най-мрачните такива за САЩ настъпва точно преди 84 години. На 19 февруари 1942 г., в разгара на Втората световна война, президентът Франклин Д. Рузвелт полага подписа си под Изпълнителна заповед 9066. С един замах на писалката той зачерква правата на близо 120 000 души, превръщайки ги от граждани в затворници в собствената им страна.
Параноята като държавна политика
След нападението над Пърл Харбър през декември 1941 г., Америка е обхваната от истерия. Страхът от японска инвазия на Западното крайбрежие бързо се трансформира в подозрителност към японската общност в САЩ. Въпреки че две трети от засегнатите са американски граждани, родени на територията на Щатите (Nisei), расизмът и дълбоко вкоренените предразсъдъци към азиатските имигранти се оказват по-силни от презумпцията за невинност.
Заповед 9066 не споменава конкретна етническа група, но дава на военните правото да обявяват „военни зони“, от които всеки може да бъде изключен. Реалността обаче е еднопосочна: тя е насочена единствено срещу хората от японски произход.
Семействата получават едва няколко дни, за да разпродадат имуществото си на безценица или да го изоставят. С по един куфар в ръка и идентификационни номера на реверите, те са натоварени на влакове и автобуси. Дестинацията? Десет отдалечени, приличащи на затвори центрове, разпръснати в пустинните райони на Арканзас, Аризона и Уайоминг.
Животът в лагерите е лишен от достойнство. Хората са настанени в набързо сковани дървени бараки, обградени от бодлива тел и охранявани от въоръжени войници с кули. Семействата се хранят в общи столови, ползват общи бани, а личното пространство престава да съществува. Въпреки това, в тези „центрове за преместване“, както ги нарича евфемистично правителството, затворниците се опитват да поддържат подобие на нормалност – създават училища, градини и дори вестници.
Късното покаяние
Политиката на задържане продължава до края на войната, оставяйки незаличими белези върху поколения японски американци. Изпълнителна заповед 9066 остава в сила десетилетия наред, докато през 1976 г. президентът Джералд Форд не я отменя официално, наричайки я „национална грешка“.
Години по-късно, през 1988 г., Роналд Рейгън подписва Закона за гражданските свободи, с който правителството официално се извинява и изплаща обезщетения на оцелелите. В мотивите се признава, че действията на държавата са били продиктувани от „расови предразсъдъци, военна истерия и провал на политическото лидерство“.
- Легендата, която превърна Космоса в наш дом
На 19 февруари 1986 г. светът става свидетел на събитие, което завинаги променя представите ни за присъствието на човека извън пределите на Земята. От космодрума Байконур е изстрелян базовият блок на орбиталната станция „Мир“ – първият изследователски комплекс от трето поколение, проектиран за постоянно и дълготрайно обитаване.
Днес, точно четири десетилетия по-късно, „Мир“ остава не просто технологичен паметник, а символ на една ера, в която науката успя да надскочи политическите граници на Студената война.
Дотогавашните станции (като „Салют“ и „Скайлаб“) са били монолитни – изстрелвани наведнъж, с ограничен капацитет и живот. „Мир“ обаче е замислена като „космическо Лего“. Тя започва с един-единствен модул, към който в продължение на 10 години се добавят нови и нови части: „Квант-1“, „Квант-2“, „Кристал“, „Спектър“, „Природа“.
Този модулен дизайн позволява на станцията да се разширява според нуждите на науката, превръщайки я в гигантска лаборатория с тегло над 120 тона и обем, равен на няколко големи апартамента.
Животът на борда: Триумф на човешката воля
„Мир“ беше мястото, където човечеството се научи как да оцелява в екстремни условия. Станцията държи рекорда за най-дълъг единичен престой в Космоса – постижение на лекаря Валери Поляков, който прекарва на борда 437 последователни дни (над 14 месеца). Това беше решаващ експеримент, доказал, че човешкото тяло може да издържи на продължителна безтегловност.
На борда на „Мир“ са проведени над 23 000 научни експеримента в области като биология, физика на флуидите, астрономия и материалознание. Там са отгледани първите растения в Космоса и са синтезирани нови материали, невъзможни за производство в условията на земна гравитация.
През 90-те години на миналия век станцията се превърна в мост между бившите врагове в Космическата надпревара. Програмата „Мир – Шатъл“ позволи на американските совалки да се скачват с руския комплекс. Това бе безпрецедентен акт на дипломация, който постави основите за създаването на сегашната Международна космическа станция (МКС). През „Мир“ преминаха над 100 космонавти и астронавти от 12 различни държави.
Краят на една епоха
Въпреки своята издръжливост, времето не пощади „Мир“. През 1997 г. станцията преживя поредица от инциденти – пожар в кислородната система и сблъсък с товарен кораб „Прогрес“, който сериозно повреди модула „Спектър“. Остаряването на техниката и високите разходи за поддръжка доведоха до трудното решение за нейното деорбитиране.
На 23 март 2001 г. станцията навлезе в плътните слоеве на атмосферата и изгоря над Тихия океан, оставяйки след себе си огромно наследство.
„Мир“ ни научи как да строим големи структури в орбита, как да рециклираме вода и въздух и как да работим заедно като планета, а не като отделни нации. Без уроците на „Мир“ МКС не би съществувала, а бъдещите планове за бази на Луната и Марс щяха да бъдат само далечна фантазия. Четиридесет години по-късно, „Мир“ остава фарът, който ни показа пътя към звездите.
Още събития на 19 февруари:
- 356 г. – Константин Велики заповядва да се затворят всички езически храмове в Римската империя.
- 1712 г. – Руският цар Петър Велики официално се жени за полско-литовската селянка Марта Скавронска в катедралата „Свети Исаак“ в Санкт Петербург, след като по-рано е сключил таен брак с нея през 1707 г.
- 1910 г. – „Тифозната Мери“ (Мери Малън) е освободена след първия си период на принудителна изолация и впоследствие причинява още няколко огнища на коремен тиф в района на Ню Йорк.
- 1933 г. – Херман Гьоринг забранява всички католически вестници в Кьолн, твърдейки, че католиците незаконно се занимават с политика.
- 2008 г. – Фидел Кастро, след като не се беше появявал публично в продължение на 19 месеца, официално подаде оставка като президент на Куба. Той беше наследен от брат си Раул.
Родени:
- 1473 г. – роден е полският астроном Николай Коперник
- 1948 г. – роден е британският музикан Тони Айоми (Black Sabbath)
- 1963 г. – роден е британският певец Сийл
