И миграцията винаги е била в центъра на посланията на Доналд Тръмп.
Когато той се спусна по златния ескалатор в „Тръмп Тауър“, за да обяви кандидатурата си за първия си президентски мандат през 2015 г., обвини Мексико, че изпраща наркотици и престъпност на север от границата – оттогава това се превърна в негов лозунг за обединение на поддръжниците му, пише ВВС.
Five ways Trump has changed immigration in the US https://t.co/ezQqE2XU3w
— BBC News (UK) (@BBCNews) October 26, 2026
Някои от амбициите му през първия мандат да спре потока от мигранти бяха блокирани от съдилищата. През втория му мандат обаче ограниченията намаляха благодарение на по-съгласувания Върховен съд и десетките милиарди долари допълнително финансиране за правоприлагащите органи, отпуснати от Конгреса.
Въпросът на кой трябва да бъде разрешено да живее в САЩ остава сред основните теми за избирателите на предстоящите междинни избори, които се разглеждат като референдум за управлението на Тръмп.
По време на успешната си кампания през 2024 г. той обеща затворена граница и масови депортации - и малцина могат да оспорят, че той изпълни и двете си обещания. Дори сред гласувалите за по-твърда политика обаче се появяват опасения, че мерките са прекалено крайни.
Ето петте основни начина, по които неговата политика преобрази страната:
1. Почти напълно затворена граница
Незаконните преминавания на границата се увеличиха драстично при управлението на Джо Байдън. Само през 2023 г. и 2024 г. на южната граница бяха регистрирани над 4,5 милиона „случая на засичане“ на мигранти, насочили се на север към САЩ. В края на мандата си неговата администрация успя да ограничи значително месечните цифри, като затегна молбите за убежище и започна незабавно отстраняване на влизащите незаконно.
С връщането на Тръмп в Белия дом този поток от мигранти се превърна в слаба струйка, а случаите на засичане на границата спаднаха рязко.
Към края на първата година от втория мандат на Тръмп хаотичните сцени, които обикаляха световните медии по времето на Байдън, до голяма степен изчезнаха. При посещение в граничния град Ел Пасо, Тексас, през ноември 2025 г., екип на BBC установи тихи улици там, където преди имаше импровизирани лагери за хиляди мигранти, чакащи своите имиграционни процедури.
За да постигне това, което често описва като „най-сигурната граница в историята на САЩ“, администрацията на Тръмп предприе агресивен и многостранен подход. той включваше замразяване на молбите за убежище на самата граница, прекратяване на практиката „залавяне и освобождаване“ на задържаните в САЩ, изпращане на войски и оказване на натиск върху Мексико да спира мигрантите.
„Президентът Тръмп обеща на американския народ сигурна граница и данните доказват, че той изпълни обещанието си“, заяви министърът на вътрешната сигурност Маркуейн Мълин в изявление от 16 октомври. „Резултатите са категорични: строгият контрол работи.“, допълни той.
Five ways Trump has changed immigration in the US Immigration has always been central to Donald Trump's message.When he famously stepped onto the golden escalator at Trump Tower to announce his candidacy for his first presidential term in 2015, he accused Mexico for of sending drugs and crime north of the border - and it's been a constant rallying cry ever since. https://t.co/IGcARc7OsV
— Uzalendo News (@UzalendoNews_KE) October 26, 2026
2. Ускорен строеж на граничната стена
Обещанието за изграждане на „голяма, красива стена“ по протежение на близо 2000 мили (3218 км) от границата с Мексико бе емблематично за кампанията на Тръмп още през 2016 г.
През втория му мандат строителството се ускори, подпомогнато от 46,5 милиарда долара (34,7 милиарда британски лири) ново финансиране чрез законопроекта му за разходите „Една голяма красота“.
По данни на правителството около 644 мили „основна стена“ (най-близко до границата) са съществували преди завръщането на Тръмп в Белия дом, съвместно с 75 мили „вторична стена“, разположена по-навътре в територията на САЩ.
Оттогава са завършени още 250 мили нова стена, включително основни, вторични и водни бариери, както и технологии за откриване на незаконни преминавания. В процес на изграждане са още 1443 мили бариери.
Експертите обаче представят по-сложна картина за това какво реално е изградено наново и какво е просто модернизирано. Освен това реаленият ефект на самата стена върху цялостните имиграционни данни остава предмет на спорове.
„Откакто строителството на новата стена наистина започна, няма съществена промяна в броя на хората, опитващи се да преминат границата“, посочва Аарън Райхлин-Мелник, експерт по имиграционно право в Американския имиграционен съвет. Според него намаляването на преминаванията се дължи по-скоро на строгата политика и посланията на Тръмп, отколкото на самата физическа стена.
Тръмп от своя страна продължава да посочва стената като голям успех и да твърди, че Мексико е платило за нея.
„Аз съм Кралят на Стената“, заяви Тръмп на митинг в Кентъки на 17 октомври. „Между другото, Мексико плати за тази стена. Наложих им мита и такси, каквито никога в историята си не са плащали.“, добави той.
Тръмп с нов удар по бежанската политика
3. Рязък скок на арестите и депортациите
Най-голям отзвук в общественото пространство от политиката на Тръмп предизвикаха акциите във вътрешността на САЩ, където агенти на Службата за имиграционен и митнически контрол (ICE) разтърсиха редица градове с операции за арест на лица без редовни документи.
По време на кампанията Тръмп обеща незабавно начало на „най-голямата операция по депортиране в американската история“, като представители на властта увериха, че фокусът първоначално ще бъде върху лица с извършени престъпления.
Арестите и последващите задържания в имиграционни центрове нараснаха значително след завръщането му на власт, достигайки рекорд от близо 50 000 души само през юли тази година, сочат данни на Проекта за данни за депортиране (институционална база данни към университетите Бъркли и UCLA).
Същите данни обаче показват, че голяма част от арестуваните нямат криминални присъди. През юли 2026 г. делът на задържаните имигранти с престъпно минало е спаднал до рекордно ниско ниво от 27%.
Депортациите също са се увеличили осезаемо. Към средата на юли тази година ICE е изгонвала средно по 1255 души на ден, в сравнение с около 770 души през последните месеци от мандата на Байдън (въпреки че депортациите при Байдън също отбелязаха скок през последната му година на поста).
Тактиките, използвани от ICE в американските градове, предизвикаха безпокойство у редица граждани, включително сред подкрепящите по-строгия контрол. Напрежението се засили особено след операция „Метро Сърг“ – двумесечна мащабна акция в Минеаполис в началото на 2026 г., при която загинаха двама американски граждани.
Проучване на „Ню Йорк Таймс“ и колежа „Сиена“, публикувано на 21 октомври, показва, че 50% от избирателите се доверяват повече на демократите по темата с имиграцията, срещу 46% за републиканците – въпреки че този въпрос традиционно се счита силна страна на Републиканската партия.
Отделно проучване на Politico и Public First от края на септември разкрива сериозни разделения сред самите републиканци: 31% от тези, които не се определят като част от движението MAGA, смятат, че мерките са станали прекалено агресивни.
4. Драстично свиване на бежанския прием
След завръщането си в Белия дом Тръмп бързо замрази приема на бежанци, заявявайки, че той може да бъде възстановен единствено ако се докаже, че е в пряк интерес на САЩ.
През февруари с президентска заповед процесът бе частично възобновен единствено за африканери от Южна Африка, за които Белият дом неколкократно заяви, че са подложени на убийства и преследване – твърдение, което правителството в Претория категорично отрече.
Таванът за прием на бежанци за фискалната 2026 г. първоначално бе определен на 7500 души, но през май бе увеличен на 17 500 поради „непредвидена извънредна ситуация“.
Като цяло бежанският поток бе ограничен до минимални нива. Данните на Държавния департамент показват, че през фискалната 2026 г. в САЩ са приети 16 292 бежанци, от които 16 287 са южноафриканци.
За сравнение, през последните две фискални години от управлението на Байдън (2023 и 2024 г.) в страната са влезли съответно 60 000 и 100 000 бежанци, като най-голям дял са имали граждани на Демократична република Конго, Афганистан, Сирия и Венецуела.
Същевременно стотици хиляди души загубиха закрилата си срещу депортиране, след като програмата за Временен защитен статут (TPS) бе прекратена при втория мандат на Тръмп. Тази програма даваше право на легално пребиваване и работа на граждани на държави, в които условията се смятат за опасни за завръщане.
Сред засегнатите страни бе и Хаити. През юни Върховният съд потвърди решението на администрацията да отнеме този статут на около 350 000 хаитяни, живеещи в САЩ.
5. Ограничения при визите и „Златен билет“ за 1 милион долара
Затегнати бяха и редовните законови пътища за пребиваване и работа в САЩ.
Гражданите на десетки държави, определени от администрацията на Тръмп като рискови за сигурността, бяха засегнати от пълна или частична забрана за издаване на визи и влизане в страната.
По-строгите проверки и новите изисквания, задължаващи пребиваващи в САЩ чужденци да се връщат в родините си, за да кандидатстват за „зелена карта“, забавиха значително процеса.
През септември 2025 г. въвеждането на такса от 100 000 долара за нови визи H-1B за квалифицирани специалисти (използвани предимно от индийски граждани) предизвика шок в американския технологичен сектор. През май тази година Службата за гражданство и имиграция на САЩ обяви в социалната мрежа X, че молбите за 2027 г. са намалели с 40%.
„Данните са ясен сигнал, че времето на злоупотреби с програмата чрез масови регистрации с ниски заплати отмина. Програмата вече изпълнява по-добре целта си да привлича висококвалифицирани чуждестранни кадри и да защитава възнагражденията и работните места на американците“, се посочва в изявлението на службата.
Въпреки че съдът временно блокира таксата от 100 000 долара, самият риск от въвеждането ѝ пресече намерението на редица работодатели да наемат чужденци. Част от експертите обаче предупреждават, че целта за защита на американските работни места и повишаване на заплатите може да остане непостигната. Проучване на бизнес училището „Уортън“ показва, че промените при визите H-1B няма да окажат съществен ефект върху възнагражденията на родените в САЩ работници, тъй като намалената конкуренция се компенсира от спад в растежа на производителността.
Същевременно бе отворена нова врата към САЩ – но само за притежателите на един свободен милион долара.
Програмата „Златна карта на Тръмп“, стартирала през 2025 г., цели да привлече заможни чужденци, които да получат право на пребиваване в САЩ срещу „дарение“ от 1 милион долара за американското правителство и невъзвръщаема такса за кандидатстване от 15 000 долара.
При представянето ѝ Тръмп заяви, че инициативата ще стимулира икономиката на страната. Към момента обаче интересът към нея остава минимален – до април бе одобрен едва един кандидат.
