И талианският министър-председател Джорджа Мелони, представител на десницата, поема сериозен политически риск с насрочването на референдум за съдебна реформа следващия месец. Това е вот, който може да пропука ореола ѝ на непобедимост.
Засега Мелони изглежда като неудържима сила както в Рим, така и в Брюксел, оглавявайки най-стабилното правителство, което Италия е имала от години.
Именно това превръща референдума на 22–23 март в ход с изключително висок зaлoг. Победа би затвърдила контрола ѝ върху властта и би подсилила образа ѝ на политически неуязвим лидер, но вотът може също толкова лесно да се обърне срещу нея.
В Италия референдумите често се превръщат във вот на доверие към правителството, а Мелони добре помни, че бившият премиер Матео Ренци бе принуден да подаде оставка след неуспешния референдум за конституционна реформа през 2016 г.
С опита си да реформира правосъдната система Мелони навлиза в една от най-взривоопасните сфери на италианската политика, излагайки се на обвинения, че се намесва в яростно независимата съдебна власт, която десницата често критикува за предполагаеми леви пристрастия.
Джорджия Мелони си намери нов заклет враг
Дебатът е ожесточен и има дълбоки политически корени. Италианската десница все още носи белезите от знаковите антикорупционни дела през 90-те години, които разрушиха християндемократическия политически елит, а сянката на Силвио Берлускони, бившия премиер плейбой и медиен магнат, починал през 2023 г., тежи над настоящия вот. Той твърдеше, че 35-те наказателни дела срещу него са били мотивирани от леви съдии и прокурори, които наричаше "рак на демокрацията".
В продължение на десетилетия обаче повечето правителства избягваха мащабно преструктуриране на съдебната система. Сега Мелони е готова да действа.
Нейните поддръжници твърдят, че предлаганите на референдума през март реформи ще модернизират съдебната система, която често е критикувана като бавна, политизирана и лишена от отчетност, като я доближат до други европейски модели.
На практика исканите промени са силно технически. Те засягат начина, по който се управляват, назначават и дисциплинират съдиите и прокурорите, като предвиждат разделяне на кариерното им развитие и преструктуриране на органите за съдебен надзор.
Като превърна тези въпроси във водеща кауза и ги изнесе до урните, Мелони трансформира техническата реформа в пряк тест за собствената си власт.
Italy’s right-wing PM Giorgia Meloni is taking a big gamble by holding a referendum on judicial reform next month that could puncture her aura of invincibility. https://t.co/rhdfJb5ISi
— POLITICOEurope (@POLITICOEurope) February 18, 2026
- Модернизация или реванш?
За заместник-министъра на правосъдието Франческо Паоло Систо реформата отдавна е закъсняла. Според него отделянето на съдиите от прокурорите ще засили справедливостта и общественото доверие в съдилищата.
"Подсъдимият, който влиза в съдебната зала, знаейки че съдията му няма връзки с прокурора, ще се чувства по-спокоен", заяви Систо. "Никога не съм виждал съдия от същия град като един от отборите."
Критиците обаче виждат нещо по-зловещо. Според тях реформата прилича по-малко на неутрален опит за модернизация и повече на стремеж да се отслаби независимостта на съдебната власт и да се увеличи политическият контрол върху прокуратурата.
Това възприятие се засилва от все по-конфронтационната реторика на правителството към съдилищата.
Министърът на отбраната Гуидо Крозето обвини части от съдебната система, че действат като политическа "опозиция" на властта, а вицепремиерът Матео Салвини, който многократно е бил разследван заради твърдата си миграционна политика, редовно представя съдиите като политически мотивирани и откъснати от обществените нагласи.
Самата Мелони често описва съдебните решения като пречка пред дневния си ред. На пресконференция през януари тя обвини съдилищата, че подкопават опитите ѝ да въведе по-строги мерки за сигурност, като попита: "Как може човек да защити сигурността на италианците, ако всяка инициатива в тази посока систематично се отменя от някои съдии?"
За опонентите ѝ именно такъв език подсилва впечатлението, че реформата е част от дългогодишна борба за надмощие, а не стремеж към по-ефективно правосъдие.
- Исторически натрупано напрежение
Напрежението между съдебната и политическата класа в Италия датира още от разследванията "Мани пулите" ("Чисти ръце") в началото на 90-те години, когато прокурори разкриха мащабна корупционна мрежа, унищожила цяло поколение политици. В десницата тази "чистка" се превърна в трайно убеждение, че съдебната власт е неизбран политически актьор с неоправдано високо морално влияние.
Това усещане се засили допълнително от продължителните съдебни саги около Берлускони.
Бившият прокурор Пиеркамило Давиго, част от екипа на Mani pulite/"Мани пулите", няма съмнение, че реформата е политически опит за укротяване на съдебната власт.
"Това е опит да се контролира съдебната система, която в Италия е силна и наистина независима, а не управлявана от политиците", заяви той. "Реформата ще навреди на независимостта и ще отслаби съдилищата, като даде повече власт на правителството, защото то ще контролира дисциплинарния съд."
Давиго отхвърли твърденията на правителството, че съдиите възпрепятстват политиките по партийни причини, като подчерта, че съдилищата просто прилагат законови ограничения, включително европейското право, върху инициативи като плановете за изпращане на мигранти в центрове за обработка в Албания.
Лидерите на опозицията споделят тази критика. Джузепе Конте, начело на популисткото "Движение 5 звезди", заяви, че реформата не решава хроничните забавяния в правосъдието, а е част от по-широк стремеж за институционално овладяване на властта.
"Истинската цел е да се разделя и владее", каза Конте пред POLITICO, обвинявайки правителството, че търси съдебна система, "която вече не притеснява управляващите".
- Непобедима или уязвима?
Рискът за Мелони не е юридически или процедурен, а политически. Съдебната реформа я изправя срещу гласовита и добре организирана общност с дълбоки корени в държавата. Подобни предложения по време на първото правителство на Берлускони в средата на 90-те години предизвикаха протести и допринесоха за разпадането на коалицията му. Наследниците му си извлякоха поука: избягвай този сблъсък.
Решението на Мелони, което не е продиктувано нито от Брюксел, нито от натиск на пазарите или криза, може частично да се обясни с личната ѝ политическа биография. Тя навлезе в политиката именно в сътресенията на 90-те години и не носи личния "багаж" на онова време. Действа от позиция на сила, оглавявайки стабилно правителство и запазвайки добри позиции в проучванията.
Анкетите показват, че рискът е внимателно премерен. Последните изследвания сочат леко предимство за противниците на реформата, макар информираността за детайлите да остава ниска. Проучване на YouTrend прогнозира победа на опонентите при ниска избирателна активност – 51 процента "против". При по-висока активност обаче поддръжниците биха спечелили с 52,6 процента срещу 47,4 процента. Друго изследване, на SWG, показва 38 процента подкрепа срещу 37 процента против, при 25 процента колебаещи се.
Лоренцо Прелиаско от агенцията YouTrend определи вота като "безпрецедентно предизвикателство" за Мелони. По думите му мобилизирането на опозиция често е по-лесно от изграждането на подкрепа за сложна реформа, а избирателите от център-ляво традиционно са по-активни на референдуми.
Мелони би могла да политизира вота, превръщайки го в плебисцит за собственото си лидерство, но тази стратегия крие допълнителни рискове. Вместо това тя се опита да се дистанцира от резултата, подчертавайки, че няма да подаде оставка при евентуална загуба.
Обявиха най-влиятелната личност в Европа
Въпреки това тя неизбежно ще трябва да поеме отговорността за изхода.
"Ако си министър-председател и подложиш реформа на референдум, това неизбежно е и вот за твоето правителство", каза Прелиаско.
При победа кабинетът може да надгради инерцията и дори да се опита да предизвика предсрочни избори, смятат политически анализатори и социолози. Мелони заяви през януари, че предсрочни избори "не са на дневен ред".
Но поражение би могло да съживи опозицията и да отвори политическото поле преди редовните избори, насрочени за 2027 г. Ако Мелони загуби, тя вече няма да бъде възприемана като "непобедима", отбелязва Прелиаско.
"Образът ѝ на ефективен и решителен победител ще бъде накърнен, а политическият климат ще се промени."
Вижте в нашата галерия: Многото лица на Джорджа Мелони
