В репортаж от Сирия на британската медия Би Би Си, командир от иракските сили Хашд ал Шааби заявява следното: „Наречете го както искате – Шиитска линия, Шиитски полумесец, иранска зона на влияние – няма значение. Вече се случи, ние сме тук и успяхме –от Техеран до Бейрут“.
Думите на този командир обобщават всичко, което трябва да се знае за резултатите от последователната и настъпателна политика на Иран в Близкия изток. Международните анализатори толкова време повтарят мантрата за ролята на САЩ, че забравиха за местните играчи, които променят целия регион през последните 10 години. Сред тези страни, най-печеливш е Иран. Днес, от ливанските планини до платата на Иран, влиянието на Техеран е по-осезаемо от всякога. Нито Турция, нито Русия, нито Саудитска Арабия или САЩ има днес подобен успех и дори кратък преглед на събитията показва това.
В Ливан, Хизбулла направи напълно зависими останалите партии в алианса „8 март“, а в опозиционния блок „14 март“, който среща подкрепата на Саудитска Арабия, политиците се чувстват меко казано несигурни. Лесно е да си припомнят събитията от 2008 г., когато бойци на Хизбулла завзеха зони в Западен Бейрут и около столицата, за да се сетят колко уязвими са. Хизбулла, също така, участва активно в сирийската гражданска война, а това донесе на групировката военен и дипломатически опит, а също и допълнително въоръжение.
Стотици жертви в Ирак и Иран след трус над 7 по Рихтер
Разказът за най-бруталното клане на ИДИЛ, отнело живота на близо 2000 души
Влиянието на Иран в Ливан се засили още повече, когато беше формиран кабинета през 2016 г., в който ролята на Хизбулла е основна. Именно заради тях беше избран за президент новият им съюзник Мишел Аун.
В Сирия Иран достигна кулминацията на своята политика.
Помощта в човешка сила, опитът, финансирането и доставките на оръжие от Иран са основната причина режимът на Башар Асад все още да оцелява.
Мнозина смятат, че Русия носи главната вина за това, но реално Техеран изнесе сирийското правителство на гърба си до днес. Неговите милиции, които съставляват няколко десетки хиляди бойци от целия Близък изток, придружени от местни формирования, направи възможно връщането на контрола над големи райони от страна на Асад. При днешните сражения в Източна Сирия, Иран има основна роля. От друга страна, саудитската подкрепа за отделни групи е хаотична и непоследователна и доведе до разцепление в самата сирийска опозиция. Главният идеологически и политически опонент на Техеран изостава в надпреварата.
Какво става в Саудитска Арабия
Арести на принцове и министри в Саудитска Арабия
В Ирак, иранците имат дългогодишен опит и техните сили са част от политическия живот на страната.
Силите на Революционната гвардия, водени от генерал Касим Сюлеймани, развиха през последните десетина години безпрецедентна по мащаба си мрежа. Милициите от Народното опълчение, известно с името Хашд ал Шааби, е сбор от шиитски милиции, наброяващи 120 000 бойци и те са директно подкрепени от Иран. Те не само бяха основна сила в боевете срещу Ислямска държава, но командирите им се сражава и срещу американците в периода след 2003 г.
Групите са директно свързани с Революционната гвардия на Иран, която отговаря за „износа на революция“ или по-точно на хомейнизъм в съседните държави. Дори с американската подкрепа, за иракския премиер Хайдар ал Абади ще има много трудности, ако продължи с опитите да накара тези милиции да свалят оръжието и да се инкорпорират в иракската армия. Внесеният законопроект за това в момента е на изчакване.
Идва ли Голямата война на САЩ в Близкия Изток
Саудитска Арабия: Връщаме се към умерен ислям
В политически аспект Иран също има роля в Ирак.
Управляващата консервативна ислямистка партия „Дауа“ е традиционно про-иранска, докато мощната милиция Бадр контролира важното Министерство на вътрешните работи. По този начин милициите получиха американско въоръжаване, тъй като благодарение на усилията на лидера на Бадр – Хади ал Амери – бойците бяха приравнявани към регулярната иракски армия, за която има американско финансиране. Днес тези милиции могат да бъдат видени с американска бронирана техника и автомати.
От своя страна, Саудитска Арабия се включи късно в Ирак след години на застой в отношенията. Едва този октомври Ал Абади посети Рияд, а граничните пунктове бяха отворени след 27-годишно прекъсване. Не е ясно обаче дали саудитците са готови да увеличат влиянието си отвъд инвестициите.
В Йемен Иран демонстрира колко ловък може да бъде в подкрепата за военни сили, с които официално уж няма връзка.
Една от най-бедните арабски страни попадна в клопката между Саудитска Арабия и Иран, които се възползваха от годините нестабилност и избухналата конфронтация след свалянето с протести на предишния президент Али Абдула Салех. Сегашният президент Абд Раббу Мансур Хади беше принуден да избяга в Рияд, след като самата столица беше превзета от бунтовниците хуси, получили неофициалната подкрепа на Иран.
До днес Сана се държи от хусите. Саудитците бяха въвлечени по най-глупавият начин в играта на Иран и в опитите си да се противопоставят, затвориха пристанищата на Йемен и стартираха въздушна кампания, която доведе до избухването на невиждана по мащабите си в модерни времена епидемия от холера. До края на годината болестта ще е засегнала над 1 милион души по данни на Световната здравна организация.
Досега не е ясно каква полза имат саудитците от войната в Йемен.
Вече две години силите и парите им са въвлечени в блато, от което едва ли скоро ще излязат. Днешните управници повтарят грешките отпреди десетилетия, когато кралството отново опитва да влияе на политиката в Йемен.
Във всеки един от споменатите случаи иранците успяват да изградят успешна мрежа, която както директно да влияе на политиката в съответната държава, така и да прокарва хомейнизма като идеология.
Силата на Техеран особено добре се видя по време на кюрдския референдум за независимост в Иракски Кюрдистан, чийто резултат беше катастрофа благодарение на Иран. Иранците също така участваха директно в завземането на оспорваната между иракчани и кюрди провинция Киркук и днес петролът от нея отива предимно в посока Техеран.
Саудитците не изглежда да са взели поука от провалите си досега. Те не изградиха успешни мрежи, нито проявиха последователност в подкрепата си за една или друга сила.
Какво ще стане с Ракка след "Ислямска държава"? Отговор няма
Война в Ирак: сблъсъци между иракски сили и пешмерга
Но тук идва новият елемент и това е престолонаследникът Мохамад бин Салман.
Въпреки че именно той вкара Саудитска Арабия във войната в Йемен, днес той дава сигнали за промяна в тактиката. Също така консолидира властта в себе си, но и силите на кралството навън. За разлика от предшествениците си, принцът е видимо по-агресивен в действията си, а досега Иран не е срещал подобен тип политики от страна на саудитците.
Все пак, Саудитска Арабия е назад с подготовката.
Иран изглежда много по-добре стъпил на картата на Близкия изток, разпространявайки идеите и влиянието си. Не на последно място, иранците участват активно в мирните преговори за Сирия, разпределяйки зони с Турция и Русия.
Режимът на Асад смята, че печели войната в Сирия. Ето защо това е далеч от истината
"Ислямска държава" пред огромно поражение в Сирия
Рияд ще опита да осъществи натиск посредством нови споразумения с Израел, но това е рисков ход – от една страна израелците биха могли да сплашат Иран да ограничи ходовете си, но от друга - саудитците рискуват да попаднат в графата „съюзници на Израел“, което в арабския свят не носи добра слава.
Руснаците протягат ръка към саудитците и подписаха редица споразумения, докато Москва видимо помага с информация на Тел Авив срещу Хизбулла.
Не трябва да се забравя, че голяма част от населението в арабския свят не иска да работи с Иран. Това положение може да бъде използвано и в момента Мохамад бин Салман има редица стъпки пред себе си, но от това кои от тях ще предприеме, ще зависи бъдещето не само на неговата страна.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!