Ч овешкото население вече е станало твърде голямо и взискателно, за да може Земята да го поддържа устойчиво при настоящите нива на потребление, предупреждава ново изследване.
(Във видеото: Голяма част от кораловите рифове са застрашени от изчезване)
Базирайки се на повече от два века данни за населението, екип, ръководен от Кори Брадшоу от университета Флиндърс в Австралия, установи, че човечеството живее далеч над границите на това, което нашата планета може да поддържа в дългосрочен план.
Хората изчерпаха ресурсите на Земята за тази година
Еколозите описват способността на околната среда да поддържа популацията на даден вид като негов „носещ капацитет“. Това е оценка на броя индивиди от всеки даден вид, които могат да оцелеят дългосрочно, въз основа на наличните ресурси и скоростта, с която тези ресурси се възстановяват.
Нашият собствен вид, Homo sapiens, е особено добър в разширяването на границите на този капацитет, благодарение на склонността ни да намираме технологични решения за преодоляване на естествените ограничения при обновяването на ресурсите - особено чрез експлоатацията на изкопаеми горива.
Интересно е, че терминът „носещ капацитет“ води началото си от корабната индустрия в края на 1800-те години, когато корабите на въглища заменят тези, задвижвани от вятъра. Първоначално той е бил използван за изчисляване на количеството товар, който един от новите кораби може да пренесе, без да измести основните запаси от въглища и вода, необходими за захранване на кораба, или екипажа, необходим за управлението му.
Земята ни понася все по-трудно
Именно преходът към изкопаеми горива в корабоплаването и други индустрии фундаментално позволи бързия растеж на населението през 20-и век - нещо, за което всички биваме подсещани днес, докато войната между САЩ и Иран изпраща световните доставки на гориво и разчитащото на тях глобално население в шок.
Сегашното население на Земята възлиза на приблизително 8,3 милиарда души.
„Днешните икономики, основани на непрекъснат растеж, очевидно не признават регенеративните ограничения на устойчивата експанзия на населението, тъй като изкопаемите горива изкуствено компенсират разликата“, пише екипът.
Брадшоу и екипът му са създали научно обоснована оценка на човешкия капацитет, използвайки модели на екологичен растеж, за да проследят промените в размера на населението и темповете на растеж през последните два века, в глобален и регионален мащаб.
Как ще натежи на Земята 7-милиардният жител
Те правят разлика между максимален капацитет - теоретичната абсолютна граница, независимо от глада, болестите и войните, които я съпътстват - и оптимален капацитет, при който размерът на населението е хем устойчив, хем отговаря на минимален жизнен стандарт.
„Земята не може да поддържа темпото, с което използваме ресурсите. Тя не може да издържи дори на днешното търсене без сериозни промени, като нашите констатации показват, че притискаме планетата по-силно, отколкото тя може да понесе“, казва Брадшоу.
Те установяват, че преди 1950-те години човешкото население е нараствало с постоянно увеличаващ се темп, но в началото на 1960-те години този темп на растеж е започнал да се забавя, въпреки че населението продължава да се увеличава.
Кога ще спре да се увеличава населението на Земята
„Тази промяна отбеляза началото на това, което наричаме „отрицателна демографска фаза“, казва Брадшоу.
„Това означава, че добавянето на повече хора вече не се превръща в по-бърз растеж. Когато изследвахме тази фаза, установихме, че глобалното население вероятно ще достигне своя пик някъде между 11,7 и 12,4 милиарда души до края на 2060-те или 2070-те години, ако настоящите тенденции се запазят“, казва Брадшоу.
Около 12 милиарда е абсолютният максимален оценен капацитет, но той е далеч от оптималния при сегашните нива на консумация на ресурси, който Брадшоу и екипът му изчисляват на 2,5 милиарда души.
Това е първото проучване, което изследва връзките между темпа на промяна на населението на глава от населението и дългосрочния среден размер на популацията.
То разкрива, че човешките общества са преминали от тенденция, при която повече хора означават по-висок темп на прираст, към такава, при която кривата започва да се изравнява: т.е. при по-голям размер на населението, темпът на нарастване намалява.
До 2050 г. може да се раждат колкото умират
Но дори и при тези по-бавни темпове на растеж, нашето население вече е далеч над устойчивия капацитет, посочен от моделите на Брадшоу и неговия екип.
Разликата между тяхното оптимално число от 2,5 милиарда и настоящия ни размер на населението от 8,3 милиарда може да помогне за обяснението на проблемите със свръхпотреблението, пред които е изправен нашият вид в момента.
Например през януари тази година ООН обяви, че светът се намира в състояние на воден банкрут. Популациите на животните се сриват поради неспособността им да се конкурират с нас за ресурси или да задоволят нашите апетити.
А разчитането ни на изкопаеми горива за увеличаване на капацитета на Земята в краткосрочен план - за създаване на торове за нашите култури, например, и за захранване на натоварения ни живот – очевидно също не се развива особено добре за нас. Изкопаемите горива също така подхранват причинените от човека климатични промени, които нарушават екосистемите и природните ресурси в световен мащаб.
Забележително е, че проучването предполага, че вариациите в аномалиите на глобалната температура, екологичният отпечатък и общите емисии се обясняват по-добре с нарастващия размер на населението, отколкото с нарастващото потребление на глава от населението.
„Системите за поддържане на живота на планетата вече са подложени на напрежение и без бързи промени в начина, по който използваме енергията, земята и храната, милиарди хора ще бъдат изправени пред нарастваща нестабилност“, казва Брадшоу и добавя: „Нашето проучване показва, че тези граници не са теоретични, а се разгръщат точно сега“.
Но макар проучването да рисува доста задушаваща картина на човешкия живот на Земята, изследователите казват, че времето още не е изтекло.
„Земята не може да поддържа бъдещото човешко население, нито дори днешното, без основен ремонт на социокултурните практики за използване на земята, водата, енергията, биоразнообразието и други ресурси“, пишат авторите на изследването.
„По-малките популации с по-ниско потребление създават по-добри резултати както за хората, така и за планетата“, казва Брадшоу. „Прозорецът за действие се стеснява, но значима промяна все още е постижима, ако нациите работят заедно“.
Както при всяко моделиране в глобален мащаб, съществуват ограничения. На Земята във всеки един момент се разгръщат твърде много променливи, за да могат учените да отчетат всичко, което влияе върху размера на населението, темпа на промяна и капацитета, така че тези числа трябва да се приемат като оценки, валидни само в границите на масивите от данни, върху които са базирани.
Носещият капацитет има и обезпокоителни етични последици: не всички хора на Земята имат еднакви възможности или консумират едни и същи ресурси, а дискусиите около мерките за контрол на населението често са натоварени с расизъм и аблеизъм (Аблеизъм е дискриминация, при която хората с увреждания се приемат за по-низши или „непълноценни“, защото не отговарят на общоприетия стандарт за физическо и психическо здраве-бел.ред).
„Трагедията е, че човешките усилия са дали накъсо окончателно неизбежните коригиращи обратни връзки, които капацитетът на планетата налага, без да ги заменят с хуманни и екологични такива“, заключават авторите.
Изследването е публикувано в Environmental Research Letters.
