След като при седем милиарда души население ресурсите на Земята вече са под натиск, те ще бъдат подложени на невъобразимо въздействие, когато през 2050 г. човешките същества станат 9 милиарда и единствено революция в използването на енергията, водата и почвата, ще ни помогне да избегнем катастрофа, смятат анализаторите.
Още през 1798 г. британският икономист Томас Малтус предвиди, че способността на човеците да се възпроизвеждат ще надхвърли способността им да произвеждат достатъчно храна.
Благодарение на напредъка в земеделието и промишлената революция, и въпреки удвояването на световното население, тези предсказания не се изпълниха.
Въпросът обаче остава.
На 31 октомври населението на планетата официално ще надхвърли прага от 7 милиарда души, което прави увеличение с два милиарда за по-малко от 25 години.
За 60 години равнището на раждаемостта днес е спаднало наполовина до 2,5 деца на една жена, с внушителни разлики в различните страни.
Населението на света би могло да се стабилизира на 9, 10 и дори 15 милиарда души
в зависимост от развоя на ситуацията в развиващите се страни, които в момента преживяват най-голям демографски ръст.
С множенето на нашия вид ресурсите бяха сериозно застрашени,независимо дали става дума за питейна вода или богатството на почвите, моретата или горите.Ако се запази сегашният темп, до 2030 г. ще е необходима втора планета, за да задоволи апетита ни и да поеме отпадъците от нашата, показват изчисленията на мозъчния тръст "Глоубъл футпринт нетуърк" (Global Footprint Network, GFN).
Въглищата, петролът и газът благоприятстват нашето благоденствие, но произвеждат и газове с парников ефект, които променят климата и осакатяват екосистемите, които ни хранят.
"От взрива в цените на храните до пагубния ефект на климатичните изменения, нашата икономика се сблъсква с факта, чегодини наред правим разходи, които надхвърлят възможностите ни", подчертава президентът на GFN Матис Вакернагел.
Това потвърждава и Брис Лалонд, френският дипломат, определен за координатор на следващата Конференция на ООН за устойчивото развитие през юни "Рио+20" догодина (20 години след Световната среща на върха за Земята през 1992 г. г. в Рио де Жанейро).
"През 2030 г. с един милиард души повече на планетата,
въпросът ще е как да гарантираме на този милиард бедни хора сигурна прехрана,
без да посегнем върху още земи, енергия и вода", казва той.
"Рио+20" ще бъде посветена, според него, на начините за създаване на устойчиви градове, за благоприятстване на възобновяемите видове енергия, за по-добро използване на питейната вода, за устойчиво управление на океаните и за постигане на рентабилно селско стопанство, без да се злоупотребява с химическите пестициди.
Според защитниците на устойчивото развитие обаче евентуално ограничаване на раждаемостта би позволило броят на населението да се стабилизира на 8 милиарда, като същевременно помогне на бедните страни да се избавят от бедността, намали натиска върху природните ресурси и направи хората по-малко уязвими за ефектитена климатичните промени.
Какво да се направи?
Според някои експерти ключът се съдържа в контрола върху раждаемостта, докато Католическата църква и други религиозни групи остават ожесточени противници.
Сомалия е типичният пример какво коства това на хората в страна, където жените няма достъп до средства за предпазване от бременност, отбелязва американският изследователски център "Удроу Уилсън".
Сомалийското население, преживяващо гражданска война, вероятно ще се увеличи от 10 милиона днес, със средно 7 деца на семейство - на 22,6 милиона през 2050 г., сочат прогнозите.
Една трета от децата са жертва на тежко и трайно недохранване, показват данните на УНИЦЕФ.За икономистите обаче решението минава преди всичко през намаляването на бедността и през образоването, главно на жените.
Според проучване от 2010 г. намаляването на раждаемостта в Колумбия се дължи главно на повишеното жизнено равнище и само 10процента на въвеждането на семейното планиране.
Макар научните изследвания върху начините за намаляване на демографския ръст да се множат, темата остава до голяма степен табу на политическите срещи на върха.
