Д ойде моментът да се запитаме дали Владимир Путин е агент на американския империализъм, обективно погледнато. Защото никой американец не е нанесъл и половината от вредата на "руския свят", колкото самият руски лидер.
Тази мисъл ми хрумна неотдавна, когато бях в украинския град Лвов и разговарях с украинци, превърнали се в бежанци в собствената си страна заради войната на Путин.
"До 24 февруари говорех руски", каза Аделина, студентка по изкуства от окупирания вече от Русия град Нова Каховка, визирайки датата на пълномащабното нахлуване на Русия по-рано тази година. Според нея Русия не е успяла да завладее украинската култура, затова сега е решила да я убие. Няколко други украински ученици ми казаха, че откриват в украинската литература "дух на свобода", а в руската - на подчинение на властта.
Тетиана, бежанка от безмилостно бомбардирания и разрушен град Мариупол, е страдала без топлина, светлина и вода в мазе под постоянни бомбардировки, видяла е най-добрия си приятел убит от руска ракета, а след това е преживяла травматична одисея на бягство. Тетиана не просто говори много по-добре руски, отколкото украински; майка ѝ всъщност е от Русия, както и свекърва ѝ. Руският президент би я сметнал за рускиня. Затова я попитах за нейното послание към Путин. Тя отговори, че би искала да го убие.
Където и да се обърнех, във всеки разговор се чуваше пълно отхвърляне не само на руския диктатор, не само на Руската федерация като държава, но и на всичко и почти всички руснаци. Проучване на Киевския международен институт по социология показва, че през 2013 г. около 80% от украинците са имали положително отношение към Русия; към май 2022 г. този процент е едва 2%. Един университетски преподавател ми каза, че студентите му вече пишат "русия" с малка начална буква. "Не ги поправям".
Това може да не е изненадващо в Украйна - страна, страдаща от руска война, която сега е насочена предимно срещу цивилното население. Но същото се случва на голяма част от територията на бившата руска (а впоследствие и съветска) империя - която от началото на 2000 г. Москва се опитва да преосмисли като "русский мир" или "руски свят".
Как Западът сгреши напълно за Украйна
В Грузия силното недоволство от неоимперска Русия е повече от разбираемо, при положение че от 2008 г. насам Русия е окупирала приблизително една пета от суверенната територия на страната (в Абхазия и Южна Осетия). Но след нахлуването в Украйна тази враждебност обхваща почти всичко руско. Колкото и да е парадоксално, това се отразява на десетките хиляди руснаци, които са избягали в Грузия именно за да избегнат да бъдат призовани да се бият във войната на Путин срещу Украйна.
Грузинците питат: защо не протестирате у дома? Или както се казва на един плакат: "Путин убива хора в Украйна, докато руснаците ядат хачапури в Грузия". (Хачапури е характерният грузински хляб със сирене.)
Отвращението е налице и в централноазиатските държави, които все още имат много тесни връзки с Москва. В YouTube можете да гледате посланиято от казахстанският журналист Арман Шураев към руския посланик в Казакстан. "Русофобията е всичко, което сте постигнали с глупавите си действия", казва той. Ако Русия нахлуе в Казахстан, както в Украйна, "цялата казахстанска степ ще бъде осеяна с труповете на вашите наборни войници ... Вие сте идиоти. Вие сте канибали, които се самоизяждат".
"Бородавкин - завършва той, обръщайки се директно към посланика, - ако искате да видите нацисти и фашисти в Казахстан, погледнете се в огледалото и ще видите главния нацист и фашист. Слава на Украйна! Напред, Казахстан!"
Когато на 24 февруари Русия започна пълномащабното си нахлуване в Украйна, украинската журналистка Оля Ворожбыт се опита да обясни на индийската публика какво се случва. "Можете ли да си представите една Великобритания, която твърди, че Индия е в нейната империя?" - пише тя в "Индиан експрес". "Точно това прави Русия в момента." Аналогията може да се разшири. Представете си, че една реваншистка, милитаристична британска диктатура използва инструментално културната представа за "англогоезичния свят", за да оправдае повторното си нахлуване в Индия. Точно това е направи Путин.
Путин е провел телефонен разговор с индийския премиер Моди, какво са обсъдили
Понятието "руски свят" беше възродено и преформулирано в края на 90-те години на миналия век като вид руска инициатива за "мека сила". През 2007 г. с президентски указ беше създадена фондация "Русский мир". Тя беше представена като руски аналог на Британския съвет или германския Гьоте-институт, но след това концепцията беше използвана от Путин, за да оправдае войната си за реколонизация в Украйна. Той изрично споменава този термин в реч, с която обосновава анексирането на Крим през 2014 г.
Напълно предвидимият резултат е, че отвращението от неговите реколонизационни войни се разпростира върху цялата по-широка представа за рускоезичен свят.
Очевидно е, че сравнението с англоезичния свят също показва големи разлики. Британската империя е била отвъдморска, а руската - непрекъсната сухоземна империя. Идеологията на руския свят винаги е била тясно свързана с руския имперски проект, Руската православна църква (сега оглавявана от църковния подпалвач на войни патриарх Кирил) и самодържавието. Но ако Великобритания беше навлязла отново в Индия, Британският съвет също нямаше да бъде много популярен.
Тези, които оправдават войните си с културата, ще открият, че културата им се третира като враг.
Европейският парламент призна за геноцид Гладомора в Украйна
По този начин руската култура е съпътстваща жертва на самоизяждащия се канибализъм на Путин. Съществуваше алтернативно бъдеще, в което рускоезичната култура, подобно на днешната англоезична култура, можеше да се обогати в мултикултурно отношение с автори и творци от всички свои бивши колонии. Какво щеше да бъде съвременната англоезична литература без автори от Индия, Африка и Океания? И в края на краищата, прекрасни съвременни украински писатели като Андрей Курков пишат - или трябва да кажа писаха? - на руски език.
Но трябва да не изпускаме от очи основната трагедия. Путин се опитва да възстанови части от руската империя с помощта на груба сила и терор. Неотдавна той се похвали, че Азовско море се е превърнало във вътрешно руско море, като добави, че дори Петър Велики "е трябвало да се бори, за да получи достъп до него". Около 14 млн. украинци, което е зашеметяващата една трета от населението на страната, са останали без дом. Европа не е виждала нищо подобно от 1945 г. насам.
Дори в Лвов, в крайния запад на Украйна, се сблъсках с чести многочасови прекъсвания на електрозахранването, тъй като Русия е унищожила около 50 % от енергийната инфраструктура на страната.
От какво най-много се нуждае Украйна? Всички хора, с които разговарях, даваха един и същ отговор: оръжия, оръжия, оръжия. Дайте ни инструментите, казват те, и ние ще си свършим работата. Така и трябва.
В края на краищата Владимир Путин ще остане в историята не само като човек, който не е успял да възстанови Руската империя, но и като разрушител на руския свят.
