П рахът едва се е уталожил след изненадващия резултат от изборите във Франция в неделя, който доведе до гласуване в парламента, а съюзниците на президента Еманюел Макрон вече се надяват да обърнат хаоса в своя полза, пише Politico.
Противно на последните прогнози, левият алианс "Нов народен фронт" спечели най-много места на последния тур на парламентарните избори в неделя, като изпревари центристите на Макрон и победи крайнодясното "Национално обединение" на Марин Льо Пен.
(Видеото е архивно: Макрон отмени спорната избирателна реформа в Нова Каледония)
Резултатът обаче остави френския парламент в неизвестност, без очевиден кандидат за министър-председател и без нито една партия, която да е в състояние да състави правителство.
Съюзниците на президента сега търсят възможности да се възползват от несигурността, за да утвърдят центристката си програма. Някои от тях смятат, че са намерили възможен път: чрез разпадане на вече раздробения и фрагментиран ляв алианс.
Новият народен фронт е разнородна група от леви партии с набързо съгласувана политическа платформа и без ясен лидер. В него влизат крайнолявата "Непреклонна Франция", водена от ветерана Жан-Люк Меланшон, комунистите, социалистите и Зелените.
Алиансът беше набързо сглобен, след като Макрон предизвика предсрочни избори преди месец, и остава крехък и изпълнен с напрежение. До неотдавна Социалистическата партия и "Непреклонна Франция" бяха на нож заради войната на Израел срещу "Хамас", като социалистите обвиняваха крайната левица, че не е осъдила ясно атаките на "Хамас" от 7 октомври.
В понеделник сутринта левицата все още беше твърдо във фазата на медения си месец и обещаваше да подкрепи един-единствен човек, който да стане министър-председател до края на седмицата. Либералите на Макрон обаче се надяват, че е просто въпрос на време левицата да се разпадне и центърът да се превърне в най-голямата група в парламента.
Един от главните съюзници на Макрон Франсоа Байру заяви в понеделник по френското радио, че "изборите все още не са произнесли присъдата си по отношение на броя на гласовете".
Оспорен какво има предвид, Байру заяви, че въпросът не е в "преброяването на гласовете", а в определянето на това коя група "може да се обедини".
Междувременно френският президент е странно мълчалив. В понеделник френският министър-председател Габриел Атъл предложи да подаде оставка, но Макрон го помоли да остане "в името на стабилността на страната", се казва в изявление на Елисейския дворец.
Парламентарна игра на шах
За лидера на Зелените Марин Тонделие, която беше в радиостудиото заедно с Байру, коментарите му бяха "отрицание" на резултатите от неделя. "Трябва да приемете победата на вашите опоненти", отвърна тя.
Но явно не е случайно, че Байру се дърпаше да признае успеха на левицата, тъй като вътрешни хора от партията на Макрон се опитват да си проправят път обратно към върха.
"Без "Непреклонна Франция" [левицата] има по-малко места от нас, а ние изпреварваме Националния митинг", каза един от служителите на партията "Ренесанс" на Макрон.
Друг напускащ министър разсъждава, че либералите на Макрон се нуждаят само от още няколко депутати, за да изпреварят левицата. "Между неприсъединилата се десница, депутатите от чужбина и UDI [центристите] всичко е възможно", каза бившият министър.
Левицата се нуждае от съюзници, ако иска да има шанс да управлява Франция, което е друг източник на напрежение в коалицията.
През последните седмици няколко центристки формации изказаха идеята за сътрудничество с левицата в "широка коалиция", която обаче ще трябва да изключи крайнолявата "Непреклонна Франция" на Меланшон.
Разпределението на силите се промени и в левицата, която някога беше твърдо доминирана от "Непреклонна Франция". От изборите насам Зелените и социалистите се очертават като по-мощни партии.
Кой говори
Но сътресенията в парламента предоставят възможности и на други. Дори ако Макрон получи това, на което се надява, и левият алианс се разпадне, той все пак ще има по-голям проблем: центърът се разпада.
Решението на френския президент да заложи политическото бъдеще на движението си на предсрочни избори отчужди много от съюзниците му, включително бившия премиер Едуар Филип и собствения премиер на Макрон - Габриел Атъл, който призна по телевизията, че президентът не се е консултирал предварително с него.По време на кампанията Филип обвини Макрон, че е "убил коалицията", и призова да се създаде "ново [парламентарно] мнозинство".
В неделя съюзниците на Макрон едва избегнаха кървавата баня, като все пак загубиха повече от 70 места, но това не попречи на Филип, който има президентски амбиции за себе си, да заклейми предсрочните избори, които донесоха "голяма неопределеност".
След като Макрон няма да може да се кандидатира отново през 2027 г., сега всички погледи са насочени към надпреварата за следващите президентски избори и малко потенциални кандидати ще са готови да пожертват бъдещето си заради настоящето на Макрон.
Дори тези, които подкрепиха решението на френския президент за провеждане на нови парламентарни избори, изглежда подготвят стратегията си за излизане. Отиващият си министър на вътрешните работи Жералд Дарманин, друга президентска надежда, е на път да стартира "своя собствена структура", според същия бивш министър, цитиран по-горе.
Дори ако либералите успеят да си осигурят най-голямата група в Националното събрание и Макрон успее да назначи за премиер свой съмишленик центрист, краят на болката не се вижда. Опозиционните партии ще могат да свалят правителството на всяка крачка, а приемането на закони ще е свързано с много кръвопролития: В парламента все още ще цари хаос.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
