Световните лидери зоват за мир в Нагорни Карабах

И збухналият между Армения и Азербайджан военен конфликт изправи на крака редица световни лидери. От Европа и извън нея валят призиви за деескалация и диалог.

Американският президент Доналд Тръмп заяви, че САЩ ще се опитат да спрат насилието, избухнало между Армения и Азербайджан.

Ескалация, военно положение в Армения, Азербайджан и Нагорни Карабах

"Ние наблюдаваме ситуацията много внимателно. В този регион имаме много добри отношения. Ще видим дали можем да я спрем", каза Тръмп.

Държавният департамент на САЩ осъди насилието и призова за незабавно прекратяване на конфликта и всякаква реторика или други действия, които могат да влошат ситуацията.

Кандидатът за президент от Демократическата партия и бивш вицепрезидент Джо Байдън заяви, че военните действия в региона могат да прераснат в нови конфликти. Той призова администрацията на Тръмп да поиска повече наблюдатели на разделителната линия и Русия да "спре да доставя оръжие" на двете страни.

Турция заяви, че води преговори с членове на Минската група, която посредничи между двете страни.

Ескалация, Армения уби азербайджански генерал

Руският президент Владимир Путин разговаря по телефона с арменския премиер Никола Пашинян, но подробности за разговора не са съобщени.

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган разговаря с азербайджанския президент Илхам Алиев. Ердоган обеща подкрепа за Азербайджан, традиционен неин съюзник, заявявайки, че Армения е "най-голямата заплаха за мира в региона" и призова "целият свят да застане до Азербайджан в борбата му срещу инвазията и злосторствата“.

Гърция подчерта приятелството си с Армения и изрази готовност да помогне за намаляване на напрежението в Нагорни Карабах. Телефонният разговор между външните министри на Гърция Никос Дендиас и министъра на външните работи на Армения Зограб Мнацаканян потвърди силните приятелски връзки между двете страни.

По-рано Гърция изрази особена загриженост относно новата ескалация на военните действия между Армения и Азербайджан и призова за сдържаност, незабавно прекратяване на военните действия и връщане към масата за преговори в рамките на Минската група на ОССЕ.

След десетки жертви: Примирие в Нагорни Карабах

"Мирното уреждане на спора за Нагорни Карабах в съответствие с международното право е единственият начин за постигане на регионална стабилност и сигурност", се казва в изявление на гръцкото външно министерство.

ЕС и ОССЕ също призоваха двете страни да прекратят военните действия и да се върнат към преговори.

Папа Франциск призова Армения и Азербайджан да разрешат разногласията си чрез преговори.

Генералният секретар на ООН Антонио Гутериш призова Ереван и Баку незабавно да прекратят военните действия и да се върнат на масата за преговори. Гутериш осъди използването на сила и изрази съжаление, че сред жертвите има цивилни. Той също така обяви, че скоро ще се срещне с министър-председателя на Армения Никол Пашинян, както и с президента на Азербайджан Илхам Алиев.

Нагорни Карабах: 46 мъртви и 200 ранени

Апел за прекратяване на военните действия дойде и от НАТО. Страните в конфликта в Нагорни Карабах трябва спешно да прекратят военните действия и да започнат мирни преговори, заяви специалният представител на генералния секретар на НАТО за Кавказ и Централна Азия Джеймс Апатурай. В изявлението се казва, че НАТО е "дълбоко загрижена" от мащабните военни конфликти по границата с Нагорни Карабах“.

"Страните в конфликта трябва незабавно да прекратят военните действия, които вече са довели до загуба на цивилни животи. Няма военно решение на този конфликт", се казва в изявлението.

НАТО призова всички страни да продължат преговорите за мирно решение, като подчерта, че в този смисъл подкрепя усилията на Минската група.

Боевете в региона продължават от вчера сутринта между силите на Армения и Азербайджан. Баку и Ереван се обвиняват взаимно за започване на конфликта. Министерството на отбраната на Армения заяви, че Карабах е бил "подложен на въздушни и ракетни удари" от Азербайджан.

Ще разпали ли Нагорни Карабах нова война

Баку твърди, че арменските сили са първите, открили огън, а азербайджанските войски са предприели контранастъпление.

Етническите арменци в Нагорни Карабах обявиха независимост по време на конфликта, който избухна след разпадането на Съветския съюз през 1991 г. Въпреки че през 1994 г. се договориха за прекратяване на огъня, Азербайджан и Армения се обвиняват взаимно за нападенията около Нагорни Карабах и по протежение на държавната граница между двете страни.