Ще разпали ли Нагорни Карабах нова война

Н ай-малко 33 души са загинали и над 200 са ранени в резултат на ожесточените сражения в Нагорни Карабах през почивните дни, съобщи Службата за координиране на хуманитарните въпроси на ООН.

Според официални източници от Армения и Азербайджан, най-малко 30 войници и трима цивилни са загинали в резултат на бойните действия. Броят на ранените, както мирни жители, така и военни, все още не е официално потвърден. Според неофициални източници, „броят им е над 200“, се казва в документа.

ООН не разполага с данни за „повредена инфраструктура, евакуирани цивилни лица или хуманитарни нужди“.

Трима азербайджански войници са загинали в Нагорни Карабах, боевете продължават, съобщи министерството на отбраната в Баку

В нощта на 1 срещу 2 април рязко се изостри обстановката в Нагорни Карабах. Периодичните престрелки между азербайджанските и арменските въоръжени сили прераснаха в сериозни бойни действия. Изглежда, че инициатор за това рисковано развитие е Азербайджан, пише руското издание „Експерт” (Эксперт).

И не защото така казват в Ереван - на замесените в конфликта страни е трудно да бъдат обективни, а защото създалото се до момента статукво напълно устройваше Армения.

Просто времето работи за Ереван - колкото повече Нагорни Карабах остава извън фактическия контрол на Баку, толкова по-малко причини ще има международната общност да признае тази територия като част от Азербайджан.

В същото време Илхам Алиев губи не само от гледна точка на реакцията на света. За никого не е тайна, че азербайджанският президент бе превърнал идеята за връщането на Карабах в един от стълбовете на своята легитимност. И на него му трябва поне да показва, че прави нещо, за да си върне територията. Особено сега, когато резкият спад на цените на петрола нанесе удар както по бюджета на страната, така и срещу обществения договор между населението и президента, в рамките на който хората търпят авторитаризма на Алиев в замяна на добър стандарт на живот, осигурен от държавата.

Но паралелно с вътрешна логика изострянето може да има и своя външна такава. По-специално - турска следа.

Вижте още за конфликта в Нагорни Карабах:

Серж Саркисян: Разногласията с Турция остават

Армения готова за война с Азербайджан

Армения замрази споразумението за сближаване с Турция

Турция търси начини да отвърне на Москва заради нейните действия в Сирия и по кюрдския въпрос, като един от най-възможните варианти за отговор може да бъде именно ескалацията на положението около Нагорни Карабах.

Неслучайно турският президент Реджеп Ердоган малко преди сегашните събития се срещна с Илхам Алиев, а приветствията им, в които азербайджанският президент бе много активен заляха целия интернет. Освен това турският лидер заяви тези дни за необходимостта от възобновяване на сътрудничеството между страните и добави: „очакваме руските колеги да разберат това и да оценят тази необходимост“.

Още в първия ден на конфликта Ердоган се обади от САЩ, където е на посещение, на Алиев, за да изрази подкрепата си за Азербайджан.

Каквито и следи да има в размразяването на карабахския конфликт, Москва ще положи всички усилия за неговото обратно замразяване.

Армения е съюзник на Русия и член на Договора за колективна сигурност. Да, Азербайджан атакува Карабах, който не е част от Армения, но всички прекрасно разбират, че Кремъл гарантира статуквото и де факто независимостта на Република Нагорни Карабах.

От друга страна, Баку е важен икономически партньор и в определена перспектива е и стратегически. Затова Кремъл не би искал да застава на ничия страна, предпочитайки да загаси конфликта и да върне ситуацията или в състоянието на „студен мир“, или на ограничени, откъслечни престрелки.

При положение, че започнат пълномащабни военни действия Русия ще бъде принудена да подкрепи Армения. От гледна точка както на статуквото, така и на закона Азербайджан не би могъл да води бойни действия само в Карабах и ще бъде принуден да атакува територията на Армения, чиято безопасност е гарантирана от Русия. И в Баку прекрасно знаят това.