М арин Льо Пен е една от най-противоречивите фигури във френската политика - приветствана от поддръжниците си като защитник на националната идентичност и осъждана от критиците си като заплаха за демокрацията. Тя прекара години в прекрояване на крайната десница, приближавайки я до властта повече от всякога, съобщи NOVA.
Но след като беше осъдена да не заема обществени длъжности в период от 5 години - дали това е краят на политическата ѝ кариера, или просто поредната битка?
Льо Пен наследява име и партия, пробуждащи омраза у френския народ, а ги превръща в инструмент, с който да стигне до властта. Като лидер на крайнодясната „Национален сбор“ тя прекарва години в промяна на имиджа на партията и „заглажда” най-острите ѝ ръбове с единствената цел - да спечели президентския пост в страната.
„Ако сме се събрали тук днес, то не е, за да оплакваме. Преди всичко, за да споделим една огромна надежда. В цяла Франция и в цяла Европа ние печелим битката. В цяла Европа националните партии се надигат не, за да разрушат Европейския съюз, а за да изградят европейски съюз от нации, способни да се справят с предизвикателства на 21-ви век”, заявява тя.
Родена е през 1968 г. в семейство, което много скоро ще бъде тясно свързвано с политиката. Баща ѝ Жан-Мари Льо Пен основава партията „Национален фронт“ през 1972 г., която се базира на расизма, антисемитизма и копнежа по изгубената империя на Франция, а той я определя като автентичната десница.
Когато е едва осемгодишна, в опит за покушение срещу баща ѝ, бомба унищожава семейния апартамент в Париж. Никой не е ранен, но споменът остава завинаги и усещането, че семейството ѝ е мразено, става неразделна част от нейния мироглед.
„В цяла Европа работниците и служителите настояват да се сложи край на неограниченото разширяване на Европейския съюз, който Еманюел Макрон и Урсула фон дер Лайен сега искат да разширят само до Албания или Молдова, като допълнително влошат социалния дъмпинг, който срива френските заплати”, подчертава Марин Льо Пен.
Като млада жена тя учи право, става адвокат и се научава как да си пробива път през враждебно настроени стаи. В политиката тя вижда грешките на Жан-Мари и не чака реда си. През 2011 г. льо Пен изтръгва контрола над партията от баща си, а през 2015 г. го изключва след поредната от тирадите му, в която отрича Холокоста.
„Нямаме съвсем еднакви виждания, това е нормално. Не принадлежим към едно и също поколение. Но смятам, че мога да кажа, че тъй като познавам добре тази партия, няма разлом, няма идеологическа фрактура”, заявява баща ѝ Жан-Мари Льо Пен.
Когато поема партията я преименува на Национален сбор, говори по-малко за раса, повече за френския начин на живот и поставя френските семейства на първо място, концентрирайки всички средства срещу миграцията и "ислямската опасност".
„Не смятам, че европейците се стремят към масова миграция - напротив. Всички проучвания, които са проведени в Европа, доказват, че имиграцията е най-голямото притеснение за европейците”, заявява тя.
При една от най-рисковите си политически маневри тя се обръща към група, отдавна презирана от крайнодесните: ЛГБТИ общността. Льо Пен запълва вътрешния си кръг с хомосексуални сътрудници и се обявява за защитник на сексуалните малцинства. Критиците наричат тази стратегия "розово измиване" – козметична толерантност, маскираща дълбока враждебност. Но това проработва и изненадващ брой избиратели съзират в посланията ѝ сила, яснота и обещания за ред.
„Имаме много повече интелигентност, интуиция и здрав разум от тези елити, които изглежда вече не живеят в една и съща страна с нас. По тази причина, когато бъда избрана, ще организирам референдум, на който ще попитам французите колко свобода трябва да има Франция в Европейския съюз”, подчертава тя.
Марин Льо Пен се кандидатира на президентски избори три пъти: през 2012, 2017 и 2022 г. Всеки път постига все по-висок резултат. През 2022 година тя се приближава повече, отколкото някой е смятал за възможно, като печели над 40% от гласовете на втория тур, но все пак остава втора след настоящия президент Еманюел Макрон.
„Те ни откраднаха парламентарните избори чрез скандални маневри. Нека бъда ясна - няма да позволим президентските избори да бъдат откраднати от французите. Затова ще се защитим, ще използваме всички средства, с които разполагаме, за да позволим на френския народ да избере своя бъдещ лидер, и ще спечелим!”, категорична беше тя.
Дори когато Льо Пен губи за трети път президентските избори, тя не изчезва от политическия пейзаж. Прегрупира партията си, запазва присъствието си в парламента и се готви за 2027 година. В последната си кампания тя се показа уверена, спокойна и сдържана пред медиите и докато Макрон не може да се кандидатира отново, социологическите проучвания показват, че най-накрая тя води.
Тогава идва присъдата от 31 март, след която политическото ѝ бъдеще може да се окаже разрушено.
„Осъзнавате ли колко мрачен е този ден? Какъв мрачен ден е за нашата демокрация и за нашата страна, когато милиони французи ще бъдат лишени от съдия в процес, от кандидата, който е смятан за фаворит на президентските избори. Това би трябвало да скандализира всеки, който се грижи за демокрацията и върховенството на закона, в действителност”, подчерта тя.
В понеделник френски съд установи, че Льо Пен е източила милиони евро публични средства, докато е била евродепутат в Европейския парламент, като е плащала на партийни служители с пари, предназначени за асистентите в ЕС. Тя бе осъдена на 4 години затвор, глоба от 100 хиляди евро и забрана за заемане на обществени длъжности за 5 години, която влезе в сила незабавно. Това означава нейното отстраняване от следващата президентска надпревара.
Подобна забрана наложена на евентуалния победител на изборите води съмнения, че причината за съдебното решение може и да е политическа.
„Много сериозно е да кажеш на човек, който потенциално може да спечели 40 и няколко процента от гласовете на президентските избори, въз основа на последните избори: „Не можеш да се кандидатираш следващия път”. Това няма да е смъртта на партията, защото, както казах, те все още могат да имат друг кандидат. Но това е много тежка присъда, която рискува да предизвика сред поддръжниците на Националния сбор усещането за една много политическа присъда”, заяви политическият анализатор Жан-Ив Камю.
Съюзниците на Льо Пен изразиха възмущение от това съдебно решение. Орбан заяви „Je suis Marine” (Аз съм Марин). Салвини нарече присъдата „декларация за война от Брюксел”. Мелони заяви, че „милиони граждани са лишени от представителство”. Американският президент Доналд Тръмп заклейми присъдата като „много голяма работа”. В Париж нейните поддръжници нарекоха това политическо преследване. Опонентите ѝ размахваха юмруци по улиците.
„Срамно е, срамно е, защото имахме нужда от друг президент, имахме нужда от победа на Националния сбор. Надявам, че Бардела ще спечели, защото като се има предвид бъркотията във Франция, може би е време нещата да се подредят”, заяви жителят на Енен-Бомон Паскал Валковяк.
Партията ѝ „Национален сбор” стана най-голямата в долната камара на френския парламент след изборите миналата година. Избраният от нея неин наследник – 29-годишният Жордан Бардела, сега оглавява формацията.
„Джордан Бардела е голям актив за движението и аз го казвам от много време насам. Надявам се, че няма да имаме нужда от този актив по-рано, отколкото е необходимо. Няма да позволя да бъда елиминирана по този начин. Ще следвам своя път, да, той е тесен, но съществува. Ще поискам по възможно най-ясния начин решението да бъде обжалвано, така че да ми позволи да мисля за кандидатура за президент”, заяви тя.
Льо Пен не успя да стане президент, но промени политическата надпревара във Франция и нейните правила. А политическото земетресение, което предизвика, ще ехти още дълги години.
