Н а 1 ноември 2024 г. бетонният навес на жп гарата в Нови Сад, втория по големина град в Сърбия, се срути, отнемайки живота на 16 души. Трагедията предизвика най-дългата вълна от протести в страната за последното десетилетие, спонтанен бунт срещу корупцията, небрежността и арогантността на властта. Година по-късно пукнатините в сръбския бетон са се превърнали в дълбоки разломи в политическите основи на държавата, пише The Guardian.
Тази катастрофа бе толкова тежък удар по две причини.
Първо, всеки сърбин има лична история, свързана с тази гара. Построена през 1964 г. и наскоро реконструирана за новата високоскоростна линия между Белград и унгарската граница, тя е място на срещи и раздели за поколения хора от северната част на страната. Само седмица преди срутването авторът на текста оставил съпругата и дъщерите си под сянката на навеса, за да купи вода и закуски от близкия павилион - това, което се случило с онези 16 жертви, е можело да сполети всеки.
Втората причина е, че инфраструктурата е гордостта и пропагандното лице на режима. Вече повече от десетилетие партията на президента Александър Вучич измерва успехите си в километри асфалт и релси. Всяка предизборна кампания е съпроводена от обещания за нови пътища, мостове и тунели. Предстоящото Експо 2027 в Белград е витрината на управлението. Но в Сърбия на Вучич скоростта, клиентелизмът и политическата изгода винаги имат предимство пред безопасността и контрола.
Жп гарата в Нови Сад, например, беше тържествено открита два пъти, през 2022 и отново през 2024 г. Първото откриване през март 2022 г. съвпадна с изборните кампании в Сърбия и Унгария, като Вучич и Виктор Орбан позираха рамо до рамо, символична среща между двама лидери, които се съревновават единствено по степента на контрол върху медиите, презрението към институциите и близостта си с Москва.
Хиляди почетоха жертвите от трагедията на жп гарата в Нови Сад
Това лято Вучич откри нов участък от магистрала, въпреки че част от трасето няма разрешително, а тунелът автоматична система за безопасност. Решението на правителството: да спре действието на правилника за тунелна безопасност и да постави денонощно дежурство на пожарникари, полицаи и линейка пред входа.
Срутването на навеса не създаде кризата в Сърбия, то просто я разкри. През последните 12 години режимът завладя всички институции, изпразвайки от съдържание демокрацията, изграждана с усилие между 2000 и 2012 г. Съдилища, медии и регулатори са под партиен контрол, а улицата е останала единственият публичен форум. От 2016 г. насам страната преживява почти ежегодни протестни вълни, всяка от които се превръща в тренировъчен лагер за следващото поколение демонстранти.
След масовия протест в Белград на 28 юни, режимът окончателно свали маската. Полицията започна да бие и преследва мирни демонстранти по улиците; почти хиляда души бяха арестувани от началото на вълната. Държавата вече не крие страха си, тя го използва като оръжие.
Vučićeva vlast na ivici pucanja: Tekst u najpoznatijem britanskom dnevniku o režimu u Srbiji i o studentskoj pobuni https://t.co/udDydf1VqZ
— nova.rs (@novarsonline) October 29, 2025
Управлението на Вучич се опитва да изглежда балансирано между Изтока и Запада, но в действителност служи единствено на интересите на президента, взима пари от Брюксел, но заповеди от Москва. Колкото по-слаба става партията му в социологическите проучвания, толкова повече разчита на твърдия си електорат, проруски, националистически и крайно десен, и толкова повече се обляга на Кремъл. Това нестабилно равновесие носи риск от разпространение на напрежението в целия западнобалкански регион.
Влиянието на Русия върху сръбските сили за сигурност остава сериозно подценявано. Руски разузнавателни мрежи действат безнаказано, от предполагаемите тренировъчни лагери, разкрити на сръбска територия, където са се подготвяли провокации за изборите в Молдова, до коридорите на самите белградски институции. Междувременно т.нар. "антипротестно движение", сбор от наемници и партийни привърженици, следва директно кремълския сценарий, като сръбска версия на украинския "антимайдан".
Още преди трагедията, общественото настроение започна да се променя. Национално проучване от септември 2024 г. показа, че повече сърби смятат, че страната върви в погрешна посока (47%), отколкото в правилна (46%). Днес разликата се е увеличила до 53% срещу 36%. Инфлацията остава над средното за ЕС, заплатите изостават от цените, а държавният дълг, макар и стабилизиран, е все така огромен. В опит да успокои недоволството, белградският общински съвет дори направи градския транспорт безплатен, символичен жест на управление, което харчи, сякаш ресурсите са безкрайни, в столица, която беше на ръба на фалита миналата година.
Вучич е категоричен: Трагедията в Нови Сад не е заради корупция
Днес Сърбия на Вучич прилича на държавна схема тип "Понци", заема легитимност чрез зрелища, докато отлага неизбежния крах. Американските санкции срещу основно руската "Петролна индустрия на Сърбия" (NIS), влезли в сила на 9 октомври 2025 г., застрашават енергийната стабилност и целия модел на растеж, основан на евтин руски газ. Реакцията на правителството, хаотична и без стратегия, само подчерта липсата на последователна политика.
След месеци на студентски протести Сърбия е почти неуправляема, разкъсвана между засилваща се репресия и стремеж към обновление. Западните дипломати все още се надяват на спокойствие: ЕС не желае да разклаща балканската лодка, докато войната в Украйна продължава и Москва разгръща хибридни заплахи. Но връщане назад вече няма.
В навечерието на годишнината от трагедията на 1 ноември, възможните сценарии са различни, но едно е сигурно, старото статукво е безвъзвратно разрушено. Нито гражданското общество, нито опозицията, нито студентите ще се върнат към фалшивия "диалог", който преди минаваше за политика.
Сръбските студенти се присъединиха към глобалното поколение Z на неподчинението. Отказът им да мълчат пред лицето на корупцията и безнаказаността показва, че възраждането на демокрацията може отново да дойде от улиците и младите.
Година по-късно системата, която доведе до срутването на навеса и смъртта на 16 души, все още стои. Протестите започнаха от скръб, но продължават със сила, родена от издръжливост. Това, което Сърбия изгради за тези дванадесет месеца, не е нова гара, а ново съзнание, че "стабилността" при Вучич никога не е била истинска. Тя винаги е била заемано време, мир, заложен срещу следващия срив.
Вижте повече в нашата галерия: Заради инцидента на жп гара: Пореден протест в Нови Сад
