След Брекзит, ще излезе ли и Франция от Европейския съюз

И зминаха четири години между британското решение за напускане на Европейския съюз и реалното му прилагане миналия петък, но този период по никакъв начин не смекчи, пише Франсоаз Фресос в „Монд“, цитиран от „Фокус“.

На референдума през 2016 г. по-голямата част от населението подкрепи излизането от ЕС - лидерът на Партията за независимост на Обединеното кралство Найджъл Фараж нарече това решение „победа за истински хора, хора смирени и достойни“. В същото време от девет избирателни района в Англия само Лондон гласува да остане в ЕС, което говори за радикален разрив между провинцията и елита. Приливът на национализъм, който обхвана Европа, беше симптом на дълбока социална криза и криза на идентичността.

И Макрон заплаши с излизане на Франция от ЕС

Идеята, че Великобритания може да се превърне в движеща сила за онези, които искат да разчистят сметките си с технократите в Брюксел, беше възприета сериозно. Оттогава ЕС работи за преодоляване на пропастта: одите за конкуренцията бяха изместени от защитата на европейския суверенитет, който все още до голяма степен предстои да бъде изграден.

Защитата на ЕС постоянно се поставя на преден план, особено в настоящата ситуация  на здравна криза, в която Европейската комисия ръководи доставките на ваксини срещу ковид-19.

По инициатива на Франция и Германия беше приет безпрецедентен план за икономическо възстановяване. Постоянно критикуваната единна валута най-накрая спечели общественото мнение благодарение на развитието на Европейската централна банка, която вместо защитник на инфлацията се превърна в спасител на Европа. Защитната роля на единната валута беше толкова добре приета във Франция, че ръководителят на „Националното обединение“ Марин Льо Пен трябваше да се откаже от плановете за кампания за отхвърляне на еврото.

Марин льо Пен - катастрофа за Франция и Европа

Въпреки това, нищо не позволява да се каже, че напрежението между „прогресивните“ и националистите във Франция значително е намаляло. Остават по-малко от година и половина преди президентските избори през 2022 г. и тази конфронтация все още действа като структуриращ елемент на политическото поле. Дори в отслабена форма сянката на „Фрекзит“ - излизането на Франция от ЕС, не изчезва.

Популярността на действащия президент достига 40% и значително надвишава показателите на неговите предшественици Франсоа Оланд и Никола Саркози през същия период на тяхното президентство. Що се отнася до Марин льо Пен, тя има поддръжката на 30% от французите. Според проучване на Френския институт за обществено мнение, публикувано през октомври, ако първият тур се проведе сега, 23-26% от гласувалите, предимно възрастни хора и представители на високоплатени професии, биха гласували за Макрон. За лидера на ултрадесните тази подкрепата е между 24% и 27%, а сред нейните привърженици са млади хора, предприемачи и работещи граждани. Двамата оставят възможните конкуренти далеч назад.

След поражението си на миналите избори лидерът на Националното обединение се възползва от безпрецедентната вълна от кризи и не се опитва да добави нещо към тях. Дебатът между двата тура на изборите през 2017 г., в който тя демонстрира отмъстителност, принуди Льо Пен да възстанови доверието в себе си по относително умерен начин. Докато тя без колебание подкрепи спешния антиислямистки закон, то по въпроса за борбата с пандемията крайнодесният лидер се обяви за граждански свободи, като се присъедини към разярените дребни търговци, които бяха принудени да спрат да работят миналия месец. Констатирайки нарастването на уличното насилие през последните три години, Льо Пен се опитва да се представи като тази, която ще въведе ред и ще успокои страховете.

 „В момента сме пленени от нашето диво, абсолютистко желание отново да поемем контрола над живота си, личния си живот и на Франция, като нация“, обяви от своя страна Макрон.

Освен оценката на ролята на правителството и търсенето на неговата ефективност, Макрон също свърза тясното сътрудничество между Франция и Европа с възвръщането на суверенитета, но при това, не става съвсем ясно: националния или европейския.

Френският президент отново се опита да коригира имиджа си, изобличавайки „глобализирания и номадски“ елит, на който той изглеждаше въплъщение в началото на своето президентство. Борбата с кризата в здравеопазването, за която бяха хвърлени всички средства, му помогна: социологическите проучвания показват, че броят на онези, които не го харесват, е спаднал.

Това обаче не прави победата му сигурна, а алтернативата е Льо Пен и „Фрекзит“.