К онференцията ExpoElectronica е основна годишна възможност за най-напредналите руски технологични компании да сключват сделки с отговорните лица в страната, включително с тези от мощните сектори на сигурността и военния сектор. Но когато се събраха в Москва за събитието през 2024 г., руските технологични лидери, представени от 369 компании, бяха почти превъзхождани от 348 китайски колеги.
Китайското присъствие на събитието е още един знак за разширяващия се отпечатък на Пекин в руската икономика, особено в областта на модерните технологии, до които руските компании имат все по-труден достъп, след като инвазията на Москва в Украйна предизвика безпрецедентна кампания на санкции от страна на Запада.
Тази траектория е отразена в броя на китайските и хонконгските изложители на последните събития на ExpoElectronica. През 2023 г. присъстваха само 119, през 2022 г. - 57, а през 2021 г. - осем.
Печели или губи Русия от ескалацията на напрежението в Близкия изток
Най-малко три компании, участващи в тазгодишното издание на ExpoElectronica, вече са санкционирани от САЩ за подпомагане на руснаците да заобикалят международните търговски ограничения.
IMAXChip Technology е санкционирана през декември 2023 г. за извършване на "множество доставки на усъвършенствана електроника за Русия", се казва в известие на Министерството на финансите, включително за санкционираната фирма Akrol. IMAXChip се превърна в един от петте най-големи източника на чуждестранна микроелектроника в Русия. През същия месец са наложени санкции на Izzition E-Technology за това, че е използвана "от руското правителство за закупуване на електронни компоненти". Дружеството търгува със стоки, включително полупроводници, от чийто внос руските оръжия са силно зависими. Третата компания - "Синно Електроникс" - е поставена под мерки през септември 2022 г. заради работата си с "Радиоавтоматика", която е специализирана в закупуването на чуждестранни стоки за руската отбранителна промишленост. Sinno също така се занимава с полупроводници наред с други електронни стоки.
"Sinno, със съзнанието за ограниченията върху износа за Русия, е поддържала постоянни отношения с Radioavtomatika преди и след по-нататъшното нахлуване на Русия в Украйна", заяви Министерството на финансите през септември 2022 г. Sinno дори служи като международен спонсор на събитието в Москва този месец.
Chinese firms flout US sanctions for lucrative Russia deals https://t.co/PWYnSBRZml
— Shehzad Younis شہزاد یونس (@shehzadyounis) April 26, 2024
“Не може да разполагате и с двете възможности”
Мълчаливата подкрепа на Пекин за войната на Кремъл в Украйна задълбочи разделението между Китай и западните му съперници. Президентът Си Дзинпин представя Китай като неутрална страна и потенциален посредник, но нарастващият обем на търговията през китайско-руската граница и използването на китайски стоки от руската армия говори друго.
Китай е най-големият търговски партньор на Русия, като бизнесът между съседите ще се разшири до рекордно високо ниво от около 240 млрд. долара през 2023 г. Пекин до голяма степен отказва да подкрепи западните санкции срещу Русия и се отнася хладно към украинските призиви да окаже по-голям натиск върху Москва да прекрати инвазията си.
Смята се, че Китай все още не е доставял военна помощ директно на Русия, но на неговите компании се приписва помощта за възстановяването на опустошената икономика и осакатената армия на Москва през последните две години на пълномащабната война.
"Когато става въпрос за отбранителната индустриална база на Русия, основният принос в този момент за това има Китай. Виждаме, че Китай споделя металорежещи машини, полупроводници, други изделия с двойна употреба, които помогнаха на Русия да възстанови отбранителната си индустриална база. Китай не може да има и двете възможности. Той не може да си позволи това. Искате да имате положителни, приятелски отношения с държавите в Европа, а в същото време подхранвате най-голямата заплаха за европейската сигурност след края на Студената война", заяви миналата седмица държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен.
Въпросът ще бъде в центъра на посещението на Блинкен в Китай тази седмица. Съобщава се, че заплахата от вторични американски санкции - т.е. мерки, наложени на китайски банки и други дружества, които взаимодействат с руски субекти, на които са наложени санкции - вече предизвиква търкания в трансграничната търговия.
Някои от големите китайски банки са спрели да обработват руски плащания, а други са принудени да приемат плащания чрез трети страни. Това оскъпява търговията и отнема повече време. Този месец Ройтерс съобщи, че руските компании са изправени пред забавяне на плащанията с до шест месеца.
"За да печели" войни": Китай създава нови сили за киберзащита
Един от източниците, запознат с руската отбранителна индустрия и позоваващ се на контакти, участващи в търговски сделки, заяви, че някои плащания към Китай са забавени с повече от месец.
"Всички плащания, за всичко - дори за плодове - се бавят. Затова те са принудени да носят торби с пари в брой, но не всички китайски партньори са склонни да приемат тази форма на плащане", казва източникът, пожелал да остане анонимен поради страх от репресии.
Тази седмица Wall Street Journal съобщи, позовавайки се на анонимни американски служители, че САЩ подготвят нови санкции, които да бъдат наложени на китайските банки, които търгуват с Русия. Според вестника тези мерки са "ескалиращ вариант", който ще бъде използван, ако дипломатическите усилия за спиране на търговията със стоки с двойна употреба се провалят.
Ройтерс съобщи, че "предварително" са проведени дискусии относно новите санкции, но цитира неназован американски служител, който заяви, че все още няма план за тяхното прилагане.
Лични взаимоотношения
Москва все повече се отдалечава в орбитата на Пекин, като френският президент Еманюел Макрон дори заяви - вероятно донякъде хиперболично - че Русия навлиза във "форма на васализация с Китай".
"Тази траектория беше ясна още преди пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна. Тя просто се ускори. Си Дзинпин отдавна придава голямо значение на отношенията си с Путин", казва Бони Глейзър, управляващ директор на Индо-тихоокеанската програма в Германския фонд Маршал на САЩ.
Когато Си отпътува от мартенското си посещение в Москва, китайският лидер каза на руския си колега: "Точно сега има промени - такива, каквито не сме виждали от сто години - и ние сме тези, които заедно движим тези промени." Путин отвърна: "Съгласен съм."
Глейзър отбеляза това като "важен момент", който "изглеждаше като много честно изявление".
Развитието на тези лични отношения изглежда е имало поразителни практически последици. Неотдавнашен доклад на Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS) за преустроената руска отбранителна индустрия показва, че вносът на китайски стоки с двойна употреба е нараснал след срещата между Путин и Си през март 2023 г. в Москва.
Оттогава Китай се превърна в най-големия източник на такива стоки и, както пише CSIS, "даде възможност за разрастване на руската отбранителна индустриална база в ущърб на Украйна". По отношение на микроелектрониката се добавя: "Почти всички най-големи износители на микроелектроника са базирани в Китай и Хонконг."
Според Глейзър новите мерки могат да разтревожат китайските банки.
"Зависимостта ни прави уязвими": Китай трябва да спре да помага на Русия
"Ако САЩ кажат, че ще се насочат към китайските банки, нито една банка в света няма да иска да прави бизнес с Русия. Това би било наистина обезпокоително за китайските банки. Мисля, че всички те ще се съобразят. С изключение може би на местните банки, които не са големи, и не са изложени на въздействието на международната общност. В по-общ план обаче е малко вероятно руско-китайското сближаване да промени курса си. Си вижда, че Китай е във възход, а Западът е в упадък", каза тя.
"Не мисля, че той очаква, че това винаги ще бъде последователна траектория. Ще има възходи и падения и той е призовал към борба. Но според мен той вижда Путин и Русия като единствения реален партньор на Китай, който може да се опита да внесе корекции в международния ред и да отслаби Съединените щати", каза тя.
"Те не са съгласни с всичко", продължава Глейзър за двамата съседи. Въпреки че мисля, че и в двете системи има хора, които са скептично настроени към другата държава и не подкрепят сближаването, което Си Дзинпин и Путин искат да постигнат, това все пак са отношения, които се ръководят от лидери. Те са дълбоко ангажирани един с друг и с основните си програми, смята тя.
Охлаждането на отношенията между Москва и Пекин е примамлива перспектива за американските политици, които се опасяват от възможна конфронтация с Китай. Но Глейзър е скептично настроен.
"Мисля, че този кораб е отплавал. Не мисля, че има някаква възможност за вбиване на клин между тях", каза тя.
Все пак крайната цел на Китай остава неясна. Има много спекулации, че Пекин може да използва нарастващата зависимост на Москва в своя полза. Но руското участие в приоритетните за Китай въпроси - сред които Индия, Тайван и Южнокитайско море - е особено ограничено.
"Все още не е ясно дали Китай някога е имал намерение да изгради лостове за влияние, за да ги използва. Моята теза е, че именно самите отношения са това, което Си Дзинпин иска и вижда като ценност. И не мисля, че той би искал да използва какъвто и да е лост по начин, който всъщност би могъл да отслаби тези отношения", каза Глейзър.
* Във видеото: САЩ: Китай помага на Русия да води войната в Украйна
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
криза, която тихо расте" />
