Ще ни завладее ли отново хаосът от 1930 г.

П резидентът на САЩ Доналд Тръмп премина през Европа като ураган.

Той попита защо страната му е длъжна да защитава съюзниците си, критикува „нечестните” търговски практики на европейците, заклейми Великобритания и Германия като твърде меки спрямо имиграцията и заяви, че руският президент Владимир Путин заслужава също толкова доверие, колкото американските разузнавателни агенции, коментира Тим Листър в Си Ен Ен (CNN).

Тръмп: Русия контролира напълно Германия

Тръмп "под обстрел" след срещата с Путин

Путин: Русия и САЩ трябва да заемат лидерската позиция

Тръмп потвърди ролята си на поддръжник на „Брекзит” и се оплака, че всички се възползват от САЩ. „Преговорите с Путин ще са доста по-лесни, отколкото разговорите със съюзниците“, каза той.

За него всичко бе въпрос на финансова транзакция, на етикетче с цената и сделка. На съществените въпроси бе обърнато твърде малко внимание.

На почти на всяка крачка, туит след туит, той се надсмиваше на либералния западен ред, изграден от пепелта от Втората световна война, гарантиран от институции като НАТО и ООН и защитен под американския ядрен чадър. Ред, който гарантира на голяма част от света мир и просперитет.

Бившият американски вицепрезидент Джо Байдън миналата седмица заяви, че Тръмп, съзнателно или не, е подпомогнал дневния ред на Путин, който преди всичко е насочен към разрушаването на либералния западен ред, който се изправя срещу Съветския съюз и поддържа всичко, което руският лидер презира.

Но дали този ред наистина е в опасност и ако е така, какво би могло да го замени?

Ставащото създава асоциации с 30-те години на миналия век, когато последиците от икономическата криза, протекционизмът, враждебността към малцинствата, разпадането на международните институции и чувството, че демокрацията се е провалила, позволиха да се утвърди фашизмът.

Това сравнение лесно може да бъде оборено – все пак живеем в епоха на сравнително пълна заетост. Както изглежда не сме на прага на война и фашистките сили не се въоръжават. Паравоенни групи не обикалят по улиците, повечето национални държави са по-силни, отколкото през 30-те години на миналия век, а концепцията за правата на човека сега е дълбоко вкоренена в демократичните общества.

Когато се съмнявате, цитирайте Марк Твен, който е казал, че „Историята не се повтаря, но много често се римува”. И ако спомените от 30-те години на миналия век са поизбледнели, има много съвременни тенденции, които са също толкова плашещи.

Най-очебийното сравнение е възраждането на икономическия национализъм. Тръмп нарече Транстихоокеанското партньорство измама, атакува Северноамериканското споразумение за свободна търговия като най-лошата сделка в историята и наложи мита на вноса от Китай, Европа и други страни – като се закани и за допълнителни налози.

Не е изненадващо, че историците припомниха скандалния закон „Смуут-Харли” от 1930 година, с който бяха наложени високи мита на търговските партньори на Америка. Аргументите на поддръжниците на този закон - че американската индустрия и селско стопанство имат нужда от защита от нечестната конкуренция – са твърде подобни на тези, използвани от Тръмп днес. Във всеки случай действията на САЩ предизвикаха ответни мерки и глобална криза.

Днес световната икономика изглежда доста по-силна, а безработицата е в пъти по-ниска.

Трудно е да се разбере и как днешните полуфашистки групи могат да внесат смут в добре уредените държави, дори да сме на прага на нова Велика рецесия. Същевременно не е чудно, че фракция от крайнодесни групи се чувства силна - особено с подкрепата на националистите – евроскептични партии, които управляват или са на път да поемат властта в Европа.

Може да не сме изправени пред повторение на събитията от 30-те години на миналия век, но нашата епоха си има собствени недостатъци.

Възходът на популизма не започна с Тръмп или „Брекзит”. Според Стив Банън, бившият идеологически наставник на американския президент, всичко започва с финансовата криза от 2008 г., когато било падението на стария капитализъм.

Проектът за националната заетост през 2012 г. установи, че 58% от новите работни места в САЩ след рецесията са за позиции с минимално заплащане, а именно по-малко от 14 долара на час. Милиони работни места със средно възнаграждение са изчезнали.

Безработицата е ниска, но все пак новосъздадените работни места са лошо платени и за ниско квалифицирани служители.

Неравенството се е задълбочило драстично. В САЩ най-богатият 1% от населението държи 20% от националния доход до 2016 г., а по-бедните 50% - само 13%. Тенденцията, макар и по-малко плашеща, е сходна и в Европа. А повечето изследвания показват, че именно заплатите и перспективите на най-бедните работници могат да бъдат засегнати от масовия приток на имигранти.

Политиците популисти - Доналд Тръмп, Найджъл Фарадж от Партията за независимост на Великобритания, италианският министър на вътрешните работи Матео Салвини - експлоатират умело антиимигрантските нагласи. „Обичам ниско образованите”, дори заяви Тръмп през 2016 г. Тези политици обявяват, че обикновените хора са били забравени от „либералните елити”, включително разглезените международни бюрократи, британските капиталисти и медиите с „фалшиви новини” - това, което Хитлер нарича „lugenpresse”, или „лъжливата преса”.

Критиците казват за Тръмп, че той е овладял тази риторика до съвършенство, като описва някои страни като „помийни ями” и обвинява опонентите, си че искат нелегални имигранти от Централна Америка, „независимо колко лоши могат да бъдат, заливайки като паразити нашата страна”.

И всичко това се простира извън пределите на САЩ. Въпреки изминалото близо десетилетие след Голямата рецесия, нетърпимостта и расизмът процъфтяват. Как настроението да не е мрачно, когато живееш в очакване на следващата икономическа криза, особено след като обещаните добре платени работни места не са създадени? И кой ще бъде изкупителната жертва в случая?

И докато старите и сигурни устои се рушат, Меркел обяви, че имиграцията е екзистенциален въпрос за Европа и че „ние, европейците, трябва да се борим за собственото си бъдеще и съдба”. Тя заяви по време на митинг през май: „В известна степен епохата, в която можехме напълно да разчитаме на другите, приключи”.

Проблемът е, че на фона на „Брекзит” и противоречията по въпроса за имиграцията, Европа изглежда зле подготвена да вземе съдбата в собствените си ръце, особено след като Русия изглежда има намерение да се намеси в европейската политика.

Световният либерален ред е под атака от многобройни фронтове, защото е загубил доверието на хората, които се чувстват изоставени – това мнение беше изказано от бившия британски премиер Маргарет Тачър преди 40 години.

Както Мартин Улф попита във „Файненшъл таймс”: „Трябва ли да очакваме старата Америка да се завърне обратно? Не, докато някой не намери по-политически успешен начин да посрещне нуждите и тревогите на обикновените хора”.

Същият въпрос може да бъде зададен и за Европа, посочва Тим Листър.

MAKE AMERICA GREAT AGAIN!

— Donald J. Trump (@realDonaldTrump) July 24, 2018

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.