А тентатът срещу бившия американски президент Доналд Тръмп и кандидат за нов мандат на предстоящите избори шокира света. Повечето хора са запознати с покушенията срещу американски политици като Кенеди, Линкълн и Рейгън, както и срещу българските държавници - Стефан Стамболов, Андрей Луканов, Цар Борис III. Кои са други международни политици, които са били обект на атака?
(Във видеото: Стрелбата срещу Тръмп: Резултат от езика на омразата и разединението в обществото)
Роберт Фицо
Съвсем наскоро друг опит за убийство шокира свет. Целта му бе Роберт Фицо - премиер на Словакия служил от 2006 г. до сега с няколко паузи между 2010 до 2012 г. и 2018 до 2023 г. Той е и лидер на партията „Посока – социална демокрация”, която следва политиката на социалдемокрация, социален консерватизъм, ляв национализъм, ляв популизъм и слаб евроскептицизъм. Роберт Фицо става популярен сред провинциалното и консервативно словашко население, но мразен сред либералното градско население в Словакия. Правителството му често става обект на множествено корупционни скандали. То бе белязано и от убийството на журналиста Ян Куциак и годеницата му през 2018 г. Тогава Словакия е обхваната от протести, Фицо подава оставка и на изборите през 2020 г. партията му пада с около 10%. На власт идват реформатори, но словаците бързо се разочароват от тях и правителството им се разпада. През 2023 година Фицо е преизбран като министър-председател и прави остър завой от политиката на предшествениците му, като спира военната помощ за Украйна, започва да увеличава контрола си над словашкото радио и телевизия и предлага премахването на новата позиция на антикорупционен прокурор. Тази политика разделя Словакия и избухват редица протести срещу управлението му. Именно по това време след среща на кабинета в Хладова, 71 годишен мъж, Юрай Цинтула стреля пет пъти по словашкия премиер. Фицо е уцелен на няколко места по тялото, транспортиран е с хеликоптер до болница в Банска Бистрица. Въпреки тежкото му състояние поради изстрела в стомаха, лекарите успяват да го стабилизират. Атентаторът твърди, че е стрелял по словашкия премиер не, за да го убие, а за да го рани и да го направи неспособен да изпълнява длъжностите си като премиер. Мотивите на Юрай Цинтула още не са напълно изяснени, не е сигурно, че стрелецът е критик на политиката на Фицо, както и на неговата анти-украински политика. Атентатът срещу Фицо допълнително подчерта политическата поляризация сред словаците.
Индира Ганди
Индира Ганди е служила като министър-председател на Индия от 1966 г. до 1984 година, с пауза между 1977 и 1980 година. Днес тя е почитана от мнозина индийци. Заслуга за това има нейната политика спрямо Пакистан във войната през 1971 г. както и нейната кампания за развитие и модернизация на Индия. Но репутацията ѝ не е така добра сред религиозната общност сикхи. Причина за това е острата и позиция спрямо сикхисткия сепаратизъм - през юни 1984 Индира Ганди стартира операция „Синя звезда“. Целта на операцията е да извади сикхски бойци, които са се барикадирали в светия за сикхите Златен храм в Амритсар. Индийската армия нахлува в комплекса и по време на операцията загиват няколко хиляди цивилни, които стават невинни жертви. Операцията води до още насилия от страната на сикхите и през октомври 1984 Индира Ганди е застреляна от своите бодигардове - сикхи. Убийството ѝ само усилва насилието.
Ицхак Рабин
Ицхак Рабин е министър председател на Израел от 1992 до 1995 и е част от лявата „Израелска партия на труда”. Партията му печели изборите през 1992 г. с платформа за мирно споразумение между Израел и Палестина. През 1993 г. заедно с палестинския си колега Ясер Арафат подписват „Договорите в Осло”, които са приети за началото на мирните споразумения между двете воюващи страни. Израел и „Организацията за освобождение на Палестина” се признават взаимно и е основана „Палестинската автономия”, като определени райони в ивицата Газа и Западния бряг получават автономия и специален статус. Очаква се това да са първите стъпки към евентуалното основаване на Палестинска държава. Рабин подписва също така мирен договор с дългогодишния враг на Израел- Йордания. Тези концесии водят до мнозина критики спрямо политиката на Рабин, най-вече от страна на израелската десница, която вярва, че Рабин дава територии на терористи и, че е недопустимо Израел да дава земя на палестинците. През 1995 на митинг с негови привърженици Рабин е застрелян от крайно десеният екстримист Игал Амир. Рабин е откаран в болница в Тел Авив, където за кратко докторите успяват да стабилизират състоянието му. По-късно то отново се влошава и Рабин умира около час след стрелбата. Смъртта на Рабин отслабва мирните преговори между Израел и Палестина, които в крайна сметка се провалят и остават без резултат.
Жювенал Хабяримана
Жювенал Хабяримана е президент на Руанда от 1973 до 1994 година. Управлението му е съпроводено с тоталитарен режим и животът на хората продължава да бъде тежък. Задълбочава се и разделението между двете общности - Хуту и Тутси. Тази политика води до избухването на Руандската гражданска война през 1990 г., когато Тутси войски от Руандския патриотичен фронт нахлуват в северна Руанда. Три години по-късно започват мирни преговори и точно, когато според мнозина, войната е на финала, самолетът на Хабяримана е свален от ракета. В катастрофата умират 12 души, включително и президентът Хабяримана. Не е сигурно дали извършители са били от Руандски патриотичен фронт или членове на правителството недоволни от мирните преговори. Тутси населението в Руанда бива обвинено за атентата и още на следващия ден започва един от най-смъртоносните геноциди в съвременната ни история. В рамката на около 100 дена около 77% от тутситата в Руанда са убити, включително и някои хуту изказали протест срещу насилието. И до днес този геноцид е белег в съзнанието на Руанда.
Жувенел Мойс
Жувенел Мойс е президентът на Хаити служил от 2017 до 2021. Избран е за държавен глава през 2016 година, но президентството му бързо е замесено в корупционни скандали. Протести обхващат Хаити и страната изпада в конституционна криза, затова помага и решението на Мойс да отложи изборите. На 7 юли 2021 убийци нахлуват в дома му в Петион-Вил и го убиват като раняват жена му критично. По-късно е установено, че това е предварително подготвено убийство, извършено от чужди наемници. Убийството влошава още повече тежкото положение в карибската държава. Днес Хаити е в гражданска война между престъпни банди и правителството е почти невидимо за обикновените граждани.
Шиндзо Абе
Японският министър-председател в периода 2012 до 2020 Шиндзо Абе е най-дълго управлявалият премиер в страната. Той печели изборите през 2012, 2014 и 2017 година. През 2020 г. подава оставка поради здравословни проблеми и е заместен от Йошихиде Суга. На 8 юли 2021 Шиндзо Абе изнася реч в Нара в подкрепа на Либерално-демократическата партия на Япония два дни преди предстоящите изборите. На това събитие Тецуя Ямагами стреля по бившия японски премиер, първият куршум не го уцелва, но вторият попада във врата и гърдите и разкъсва важни артерии. Според лекарите Шиндзо Абе е в критично състояние причинено от вътрешно кървене и въпреки усилията на медицинския екип и вливането на кръв, Абе умира няколко часа по-късно. Мотивът за убийството са връзките на Абе с Обединителната църква, която е докарала семейството на Ямагами до финансова разруха. Репутацията на Абе се влошава заради разкритията свързани с Обединителната църква.
Имран Хан
Имран Хан е пакистански президент служил между 2018 и 2022. Преди да влезе в политиката Хан е играч на крикет. През 1996 той основава Пакистанското движение за справедливост и през 2002 година става депутат. През 2012 година партията става една от главните опозиции в Пакистан и по-късно през 2018 г. влиза в управлението. Популистката му политика му създава доста врагове и най-вече във влиятелната Пакистанска армия. През 2022 г. опозицията се обединява и внася вот на недоверие срещу правителството. Президентът на Пакистан и съпартиец на Хан, Ариф Алви разпуска парламента в опит да спаси кабинета на Хан, но планът не успява и Имран Хан е свален. Независимо от това мнозина продължават да го подкрепят. На 3 ноември 2023 г. мъж стреля по бившия премиер на Пакистан. В стрелбата загива един почитател на Пакистанското движение за справедливост, а Имран Хан е уцелен в крака и оцелява. По-късно Хан е арестуван поради обвинения в корупция и през 2024 г. той е осъден на 10 години затвор. На изборите през 2024 г. на практика участието на партията му е забранено и кандидати ѝ са принудени да се кандидатират като независими. Въпреки тези ограничения те печелят най-много гласове, което доказва, че Хан е все още популярен сред пакистанците.
Зоран Джинджич
Сръбският премиер (2001 до 2003 г.) Зоран Джинджич е проевропейски и реформаторски политик, който иска да приближи Сърбия към Европа. Антикорупционната му платформа, както и решението му да екстрадира предшественика си Слободан Милошевич, малко след като встъпва в длъжност, поляризира Сърбия и му създава врагове сред сръбските престъпни групи. През февруари 2003 г. членове на подобна групировка опитват да предизвикат катастрофа с колата на Джинджич, но не успяват. Късметът на сръбския премиер му изневерява месец по-късно, когато на 12 март 2003 г. влизайки в сградата на сръбското външно министерство, Джинджич е застрелян от 180 метрово разстояние от съседна сграда. И до днес в Сърбия личността на Джинджич предизвиква полярни реакции- някои го смятат за герой, а други за национален предател.
Маргарет Тачър
Маргарет Тачър е първата жена премиер (1979-1990 г.) на Обединеното кралство. Нейната икономическа политика на приватизиране на индустрии и отслабването на профсъюзите в страната революционира Обединеното кралство. Мнозина я смятат за силен лидер и я наричат „Желязната лейди”, според други политиката ѝ води до икономическо неравенство в страната. Врагове на Тачър са и представителите на „Ирландската републиканска армия”, сепаратисти в Северна Ирландия, които вярват, че Северът трябва да се присъедини към юга. Още в началото на размириците в Северна Ирландия Тачър остава безкомпромисна спрямо републиканците и затова ИРА решава да убие британския премиер. През 1984 терористи от организацията слагат бомба в хотела на Тачър. Бомбата убива петима, но не и Тачър. Хотелската ѝ стая се оказва не достатъчно близо до бомбата.
Ануар Садат
Ануар Садат служи като президент на Египет от 1970 г. до 1981 г. През 1973 г. Садат заедно е съюзниците му в Сирия атакуват Израел и започват войната от Йом Кипур. Планът им е да си възвърнат териториите загубени след предишния конфликт от 1967, както и да сложат край на Израел. Израел отблъсква атаката и арабските държави се провалят. В следващите години Садат се отказва от военни действия срещу Израел като през 1979 г. се споразумява с Израел и САЩ. В споразумението Израел трябва да върне Синайския полуостров обратно на Египет и Египет да признае Израелската държава. Това действие ядосва мнозина не само в Египет, но и в Арабския свят, тъй като в техните очи той предава Палестинската кауза. През 1981 г. на военен парад в египетската столица Кайро членове на Египетския ислямски джихад стрелят по президента и го замерят с експлозиви, освен Садат в атентата умират и още 10 души.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
