Д ържавният секретар на САЩ Антъни Блинкън приключва близкоизточната си обиколка. Тя започна от Палестина и Израел със срещата на високо равнище „Негев“ с участието на ръководителите на еврейската държава, Египет, Мароко, ОАЕ и Бахрейн.
Финалната точка на своето пътуване Блинкън ще постави в Северна Африка – в Мароко и Алжир. Турнето трябва да положи началото на осъществяването на амбициозния американски проект, предлаган още по времето на Доналд Тръмп, за
формирането на арабско-израелска коалиция на антииранска и отчасти антируска основа.
Във вторник Блинкън пристигна в мароканската столица Рабат, посрещнат от ръководителя на външното министерство на кралството Насър Бурита, и ще бъде там до сряда. В Мароко е планирана среща на Блинкън с престолонаследника на ОАЕ Абу Даби Мохамед бен Заид ал Нахаян, фактическия ръководител на емирствата. После Блинкън ще посети Алжир.
Този маршрут не е случаен. Блинкън е решил да остави за финалната част на обиколката си най-проблемните страни за плана за арабско-израелски съюз.
Мароко не е подписала официално т. нар. Аврамови споразумения
за нормализиране на отношенията между арабските страни и Израел. Но Мароко на практика се е присъединила към този проект, предложен от администрацията на Тръмп и поддържан от администрацията на Джо Байдън. В Рабат и Вашингтон не крият, че е имало взаимноизгодна договорка – Мароко се е съгласила да се сближи с Израел в замяна на подкрепа за позицията на кралството по въпроса за Западна Сахара. Мароканците смятат тази територия за неделима част от своята страна за разлика от Алжир, която се обявява за нейната независимост.
През декември 2020 г. Тръмп призна суверенитета на Мароко върху Западна Сахара. Страните от ЕС не последваха примера му, което позволи смекчаване на позицията на Алжир. Но през март положението внезапно се промени. Планът на Мароко да предостави самоуправление на Западна Сахара беше подкрепен неочаквано от Испания. Алжир незабавно отзова своя посланик в тази страна, а Мароко, напротив, върна дипломатическия си представител в Мадрид.
Тази кавга никак не зарадва Вашингтон. Под въпрос беше поставено увеличаването на броя на страните, готови да нормализират отношенията си с Израел. Алжир се числи към критиците на Аврамовите споразумения и за Вашингтон е много важно тя да бъде убедена да не се противопоставя на американските планове. Но работата не е само в това. Ако не смятаме Сирия, към днешна дата
в арабския свят най-спокойни и безконфликтни отношения с Русия поддържат ОАЕ, Египет и Алжир.
А последните две страни са големи купувачи на руско и украинско зърно.
Проблемите, които ще възникнат заради възможното прекратяване на доставките в региона от Русия и Украйна, бяха обсъждани и на форума „Негев“, и по време на визитата на Блинкън в Рабат. „Знаем колко силно се усеща тази болка в Северна Африка и в Близкия изток“, заяви помощник-държавния секретар по близкоизточните въпроси Яел Лeмпърт.
Това че Русия е важна за мнозинството арабски страни прави практически невъзможно присъединяването им към антируските санкции. Това отчасти се отнася и за Израел. Икономическите връзки на тази страна с Русия не са толкова значителни, но ролята на Москва като сила, която има влияние върху обстановката в Сирия, е голяма. Не е чудно, че Израел се опитва да влезе в ролята на посредник между Украйна и Русия. Обаче близостта на тази страна със САЩ все пак има своето отражение. Израелците обещаха да не съдействат за заобикаляне на международните антируски санкции. Днес това е най-голямата отстъпка пред Запада, направена от държавите в Близкия изток.
„Неутралната позиция, заета от повечето арабски страни, се възприема от САЩ като фактически проруска.
Това се отнася даже за позицията на Египет, която гласува за антируската резолюция в Съвета за сигурност към ООН, но после обясни, че не е готова да влезе в конфликт с Русия“, каза за „Независимая газета“ Кирил Семьонов, експерт от Руския съвет по международни въпроси.
Натискът на САЩ върху арабските страни с цел да ги убеди да не съдействат на заобикалянето на санкциите ще се запази, убеден е експертът. „Но засега няма основания да смятаме, че американците ще постигнат успех. В арабските страни са доста силни ако не антиамериканските настроения, то настроенията за диверсификация на връзките. За повечето от тях е важно да запазят многовекторността във външната си политика. В дадения случай американците може да коригират позициите на няколко арабски страни, но незначително“, смята Семьонов.
Вижте още:
Блинкън: Нямаме стратегия за смяна на режима в Русия
