Русия в света след петрола

Т рудно е да се надцени важността на петролната индустрия за руската икономика. В световен мащаб обаче Русия е конкурентна в оръжейната промишленост, ракетните и космическите технологии, ядрената енергетика, добива и износа на минерални ресурси, както и в информационните технологии. Но нито един от тези отрасли не може да се сравнява с износа на нефт и газ. За обикновения руснак, икономиката на страната изглежда структурирана около обмена на барели с петрол за автомобили и смартфони. Проблемът разбира се е, че тъй като цените на петрола паднаха, барелите купуват все по-малко внос.

Приходите от петрола, като и приходите от повечето хранителни стоки, са циклични, и резки промени не са необичайни. Но би било грешка за страна като Русия, да заложи на това, че цените ще се покачват отново. Неотдавнашният спад е показателен за безпрецедентни структурни промени в енергийния сектор, които ще имат значителни политически последствия за страните производителки на петрол, пише в The Project Syndicate руският икономист Виталий Казаков.

През ХХ век, петролът беше ограничен ресурс. Цената му изглежда можеше само да се покачва. Изчерпването на находища водеше до още инвестиции и ново поскъпване на суровината. Щастливите собственици на евтини за добив нефтени и газови полета - най-вече Русия и производителите в Близкия изток, получаваха все по-големи големи маржове на печалба.

Но както често се случва, високите цени дадоха път на търсенето на алтернативи. Така се стигна до важни технологични пробиви, които позволиха революцията на добив на шистов петрол в САЩ и развитието на все по-евтини начини за производство на енергия от възобновяеми източници.

В наши дни, в най-благоприятните места за производство, вятърната или слънчевата енергия може да струва по-малко 3 цента за киловатчас. А „зелените” потребителски стоки стават все по-конкурентни. През март 2016 г. например беше представен напълно електрическият „Model 3” на „Тесла” (Tesla ) на приемливата цена от 35 000 долара. В рамките само на месец предварителните поръчки надхвърлиха 14 млрд. долара, което я прави най-успешния стартиращ продукт в историята.

PHEV http://t.co/F2XmKziKpj pic.twitter.com/eo1C0Uyzmw

— Vitaly Kazakov (@Vitaly_Kazakov) August 17, 2015

Новите източници на енергия стават все по-конкурентни, а и динамиката на цените на добива на петрол води до фундаментална промяна. Производство на енергия вече няма да бъде обвързано с оскъден и все по-скъп ресурс, напротив, както и с други технологични индустрии, по-вероятно е цените да продължат да падат.

Тази технологична революция ще има сериозни политически последствия. През голяма част от ХХ век, развиващите се страни можеха да избират между два пътя за икономически успех. Единият от тях беше да приемат принципите на западния капитализъм, давайки възможност на чуждестранните капитали да текат свободно и да използват сравнителното предимство на евтините местни трудови ресурси, за да намерят ниша във все по-глобализираната икономика. Другият път бе да открият изобилие петролни ресурси и да използват бума на глобалния икономически растеж и нарастващата нужда от енергия.

Всъщност икономическите характеристики на нефтодобива оформиха политическия пейзаж в страните производителки на петрол. Правителствата в регионите благословени с евтин нефт гледаха на суровината като на божествен подарък и харчеха, все едно парите никога няма да свършат.

Някои политици, като Ахмед Заки Ямани, бивш петролен министър на Саудитска Арабия, предупреждаваха, че този подход не е устойчив. „Тридесет години, считано от сега, ще е налице огромно количество петрол и няма да има купувачи за него”, каза той през 2000 г. Но доскоро такива предупреждения бяха почти винаги бива пренебрегвани.

Едва, когато стана очевидно, че светът се променя, лидерите на петролните държави започнаха да действат. В Саудитска Арабия беше приета амбициозна стратегия за развитие и инвестиции. А в Русия, президентът Владимир Путин наскоро назначи бившият вицепремиер Алексей Кудрин да напише нова, либералната икономическа програма за страната в бъдещето без петролни пазари.

Future of Energy http://t.co/UcQh99aKvt

— Vitaly Kazakov (@Vitaly_Kazakov) March 13, 2015

При изготвянето на плановете за реформи, Путин би било разумно да има предвид, че производството на енергия е само един от многото примери за това как технологиите правят ресурсите излишни – било капитала, труда или дадена стока като нефта.

Икономиката на XXI век се определя от експоненциалната крива, която характеризира растежа на знанията и иновациите.

Пътят на растеж, приет от страни като Китай, бавно се стеснява, тъй като евтината работна ръка става по-малко предимство в глобалната икономика на знанието. Новият догонващ ръст ще се основава на имитиране на американската институционална рамка и инвестиции в образование и технологии подобно на тези в Силициевата долина.

Проклятие за петролния бранш

Петролът тръгна нагоре, пазарът достигна точка на пречупване

Краят на петролната ера идва с евтини горива

За да развива икономиката си, Русия ще трябва да произвежда знание и да създаде най-благоприятната среда за превръщането му в растеж. По отношение на политиката, това означава изграждане на по-добро и по-достъпно образование и прилагане на институционални реформи. Водещите приоритети следва да включват установяване на върховенство на закона, особено на силна и независима съдебна система, която да може да защити правото на собственост адекватно.

За съжаление, да знаем пътя напред, не е едно и също като това да го извървим. Между края на индустриализацията на Русия през 60-те години на XX век и началото на управлението на Путин, страната преживя дълъг период на стагнация, последвана от рецесия. Нежеланието за извършване на реформите, необходими на икономиката в един свят след петрола, може да доведе до подобни проблеми и в бъдеще.