Н а 11 ноември 1918 г., точно в 11:00 ч. Сутринта, в единадесетия час на единадесетия ден от единадесетия месец, светът застина. След повече от четири години на кървави битки, разрушения и страдания, Първата световна война официално приключи.
Рано сутринта, в 5:00 ч., в един скромен железопътен вагон, скрит в гората край френския град Компиен, германската делегация подписва споразумението за примирие с представителите на Съглашението,
водени от маршал Фердинанд Фош, главнокомандващ съюзническите сили.
Документът слага край на най-кървавия конфликт, който човечеството познава до този момент. В него се уреждат условията за прекратяване на бойните действия – германските войски трябва да се изтеглят от окупираните територии, да предадат част от оръжията си и да прекратят всякакви военни операции по суша, море и въздух.
Подписването става в пълна тишина. Свидетели разказват, че когато Фош се обръща към германската делегация с думите „La guerre est finie“ („Войната свърши“), въздухът в помещението бил толкова тежък, че никой не посмял да говори.
Шест часа след подписването – точно в 11:00 ч. – оръдията по целия фронт спират да гърмят.
За пръв път от август 1914 г. настъпва тишина. Войниците от двете страни, изтощени от четиригодишната касапница, не ликуват – повечето просто падат на колене, някои плачат. Други стоят в мълчание, без да осъзнават, че преживяват края на една епоха.
От този момент насетне, 11 ноември ще се помни като Деня на примирието, а по-късно – като Ден на възпоменанието (Remembrance Day) в чест на повече от 16 милиона загинали и 21 милиона ранени по време на войната, която светът нарече „Голямата“.
Първата световна война бележи края на стария ред. Падането на четири империи
– Германската, Австро-Унгарската, Османската и Руската – променя картата на Европа. България, която се сражава на страната на Централните сили, преживява тежки последици и национално разочарование.
Дипломатическите последици от примирието по-късно ще бъдат закрепени с Версайския мирен договор (1919) – документ, който цели да осигури траен мир, но вместо това ще създаде напреженията, довели до нова световна война едва две десетилетия по-късно.
Днес, повече от век по-късно, 11 ноември остава ден на памет и благодарност. Във Великобритания и страните от Британската общност милиони хора носят червени макове – символ на кръвта, пролята по бойните полета на Фландрия.
Във Франция и Белгия, в 11:00 ч., градовете замлъкват за минута мълчание.
- Терористът с Нобелова награда за мир
На този ден през 2004 г. в Париж умира Ясер Арафат, един от най-влиятелните и противоречиви лидери на палестинския народ. Роден през 1929 г. в Кайро, Арафат става известен като лидер на Фатах, най-голямата група в състава на Организацията за освобождение на Палестина (ООП), която ръководи от 1969 г. Той е и президент на Палестинската автономия от 1996 г. до смъртта си.
Арафат се посвещава на борбата за създаване на независима палестинска държава и признаване на правата на палестинците. През годините международната общност има различни оценки за него –
за едни той е символ на палестинската съпротива, за други е обвиняван в тероризъм заради действия на въоръжени групи, свързани с ООП и Фатах.
През 1994 г. Арафат получава Нобеловата награда за мир, заедно с Ицхак Рабин и Шимон Перес, за приноса им към мирния процес в Близкия изток и подписването на Споразуменията от Осло, които поставят основите на Палестинската автономия.
Ясер Арафат остава символична фигура за палестинците, като наследството му включва както стремежа към независимост и мир, така и противоречията и споровете, свързани с методите, които е използвал в борбата си.
Още събития на 11 ноември:
- 1930 г. – Алберт Айнщайн получава патент за проектирания от него през 1926 г. рефригенератор (хладилник).
- 1992 г. – Англиканската църква гласува за ръкополагането на жени за свещеници; първото такова ръкополганае се състои две години по-късно.
Родени:
- 1821 г. – роден е руският писател Фьодор Достоевски („Престъпление и наказание“, „Идиот“, „Бесове“, „Братя Карамазови“)
- 1850 г. – роден е българският революционер Ангел Кънчев
- 1922 г. – роден е американският писател Кърт Вонегът („Кланица-5“, „Закуска за шампиони“, „Синята брада“)
- 1960 г. – роден е американският актьор Стенли Тучи („Сън в лятна нощ“, „Любимците на Америка“, „Терминалът“, „Дяволът носи Прада“, „Игрите на глада“, „Конклав“)
- 1962 г. – родена е американската актриса Деми Мур („Призрак“, „Доблестни мъже“, „Неприлично предложение“, „Съдебен заседател“, „Стриптийз“, „Редник Джейн“, „Веществото“)
- 1974 г. – роден е американският актьор Леонардо ди Каприо („Защо тъгува Гилбърт Грейп“, „Бърз или мъртъв“, „Ромео и Жулиета“, „Титаник“, „Желязната маска“, „Плажът“, „Бандите на Ню Йорк“, „Хвани ме, ако можеш“, „Авиаторът“, „От другата страна“, „Кървав диамант“, „Мрежа от лъжи“, „Генезис“, „Джанго без окови“, „Великият Гетсби“, „Вълкът от Уолстрийт“, „Завръщането“, „Имало едно време в Холивуд“, „Не поглеждай нагоре“)
Починали:
- 1855 г. – умира датският философ Сьорен Киркегор
