- Правителството на Джорджа Мелони достига 1413 дни управление, с което официално става най-дълго управлявалият кабинет в историята на Италианската република, изпреварвайки второто правителство на Силвио Берлускони.
- Мелони е първата жена премиер на Италия и се очертава като фактор на политическа стабилност в Европа, но кабинетът ѝ е изправен пред слаб икономически растеж, висок държавен дълг и проблеми в здравеопазването и миграцията.
- Предстоящите парламентарни избори през 2027 г. ще са ключови: „Италиански братя“ води в проучванията, но евентуално обединение на левицата и центъра може да застраши Мелони, докато Роберто Ваначи и неговата партия се превръщат във важен фактор вдясно.
Тя се оказа шефът и това е голяма еволюция
Правителството на италианския премиер Джорджа Мелони изравнява утре рекорда по управленческо дълголетие в Италианската република, поставен от второто правителство на Силвио Берлускони с общо 1412 дни на власт. А в петък кабинетът на Мелони официално ще подобри този рекорд, с общо 1413 дни на власт, обобщават световните агенции Ройтерс и Франс прес и италиански медии, сред които АНСА, „РАИ Нюз“, „Скай Ти Джи 24“ и „Ти Джи Ком 24“.
Първата жена премиер на Италия и една от малкото министър-председателки в света в настоящия момент
Поставянето на нов рекорд по управленческо дълголетие на италианско правителство е още по-значимо, предвид факта че Мелони е първата жена премиер на Италия, откакто страната стана република след Втората световна война. Мелони дойде официално на власт на 22 октомври 2022 г., след като оглавяваната от нея десноцентристка коалиция спечели предсрочните парламентарни избори в Италия през септември същата година. Тогава противници на Мелони вещаеха на нейното правителство кратко съществуване – от между четири и шест месеца - но то продължава да управлява, близо четири години по-късно.
В настоящия момент между впрочем в ЕС има само две жени премиери и това са именно Мелони и датската й колежка Мете Фредериксен, с която Мелони установи близки отношения, въпреки че двете произхождат от две различни политически семейства.
В настоящия момент Мелони е и една от малкото министър-председателки във водещи страни по света. Така например в групата Г-7 освен Италия само Япония има правителство, оглавявано от жена – консерваторката Санае Такаичи, с която Мелони установи много добри отношения.
- Как ще бъде отбелязано постижението на кабинета на Мелони
Счупеният рекорд по правителствено дълголетие ще бъде отбелязан много тържествено от управляващата коалиция с голям митинг в южния италиански град Бари, област Пулия. Там на 4 септември вечерта ще бъде организиран голям митинг. Той ще се проведе на пристанището в Бари, в зоната на терминала, от който потеглят круизните кораби. Събитието ще започне в 18 ч. местно време, но хората ще бъдат допускани до района още от 16 ч., като ще бъдат обособени пропускателни пунктове. Заради проявата ще бъдат въведени ограничения на трафика в Бари и засилени мерки за сигурност.
Очаква се на митинга да присъстват 10 000 души. Със специална акредитация за събитието са вече 3500 души. От Пулия и от съседни области с около 60 автобуса ще бъдат докарани за митинга в Бари симпатизанти на десницата. Очаква се събитието да бъде отразено от 250 журналисти.
На митинга заключителната реч ще произнесе самата Мелони, в която се очаква тя да обобщи свършената от нейното правителство работа и усилията, които кабинетът й ще положи в оставащата му една година на власт.
Работата по изграждането на сцената за митинга в Бари започна в началото на седмицата. До сцената ораторите и други партийни представители ще преминават по специален коридор, над който ще има светлинна украса – така наречените луминарии, обичайно инсталирани над улиците на италианските градове по Великден и по Коледа.
Засега има неяснота дали в Бари ще присъства лично външният министър Антонио Таяни, който е лидер на десноцентристката партия „Форца Италия“, основана от Силвио Берлускони. В последно време в италиански медии се появиха хипотези за впускането в политиката на наследниците на Берлускони – Пиер Силвио и Марина - като евентуални съперници на Мелони в дясното пространство. Официално Пиер Силвио и Марина отхвърлят тези твърдения и хвалят работата на Мелони. Евентуалното отсъствие на Таяни от събитието в Бари обаче би подхранило спекулациите в тази насока.
Засега има неяснота и дали в Бари ще присъства Рафаеле Фито, който е представител на партията на Мелони и който от две години е заместник-председател на Европейската комисия, а от няколко месеца е и европейски емисар по кипърския въпрос. От избирането му в състава на ЕК Фито гледа да стои до известна степен встрани от партията, от която произхожда, припомнят италиански медии, сред които „Гадзета дел медзоджорно“ и „Медзоджорно нюз“
Мелони положи клетва като премиер на Италия
- Колко правителства е имала Италианската република досега и колко са просъществували
В осемдесетгодишната история Италианската република е имала общо 68 правителства, заедно с настоящото на Мелони. Те са били оглавявани от 31 премиери. Според италианското законодателство при всяка една голяма промяна в състава на едно правителство този променен кабинет вече се води официално за ново правителство, въпреки че премиерът може да е един и същ. Така например някои анализатори възприемат второто и третото правителство на Берлускони като едно и също, но италиански експерти подчертават, че според италианските статистики става дума за два отделни кабинета, припомня Ройтерс.
Средното дълголетие на правителствата през 80-те години на съществуване на Италианската република е около 14 месеца. Най-кратко е било първото правителството на Аминторе Фанфани. То е просъществувало едва 22 дни през 1954 г.
Преди правителството на Мелони, само още четири правителства са просъществували над 1000 дни. Това са второто правителство на Силвио Берлускони (1412 дни от 2001 до 2005 г.), четвъртото правителство на Берлускони (1287 дни от 2008 до 2011 г.), правителството на Бетино Кракси (1093 дни от 1983 до 1986 г.) и правителството на Матео Ренци (1024 дни от 2014 до 2016 г.).
Италианската избирателна система след Втората световна война води често до фрагментиран политически пейзаж и до коалиционни правителства, уязвими на спорове и на разпад, отбелязва Ройтерс. В допълнение според конституцията правителството трябва да получава през годините на власт вот на доверие по различни въпроси и от двете парламентарни камари, които имат равни правомощия. Това пък дава на малките коалиционни партньори значително влияние там. Всичко това допринася за краткия живот на правителствата в Италия.
Статистиката показва, че в по-голямата част от поствоенната ера в Италия християндемократите и десноцентристите са били на власт, допълва Ройтерс.
- Абсолютен рекордьор ли е Мелони
Правителството на Мелони може и да е най-дълголетното на този етап в републиканска Италия и Мелони може и да е първата жена премиер в историята на Италия, но един рекорд засега й убягва – този на най-дълголетно премиерство. Този рекорд се държи от Силвио Берлускони, който е бил начело на 4 правителства. Това означава общо 3339 дни на власт или малко над 9 години в периода 1994 г. - 2011 г. За да подобри този рекорд, Мелони трябва да спечели парламентарните избори догодина и да изпълни почти докрай и евентуалния си втори премиерски мандат.
Обявиха най-влиятелната личност в Европа
- Мелони – фактор на стабилност в Европа
Заради честите смени на правителства в Италия страната беше възприемана като политически нестабилна години наред. Сега докато Мелони е начело на италианското правителство близо четири години без прекъсване, в други европейски страни се смениха доста правителства. От 2022 г. например във Великобритания се изредиха петима премиери – консерваторите Борис Джосън, Лиз Тръс и Риши Сунак и лейбъристите Киър Стармър и Анди Бърнам. Бърнам дойде на власт наскоро, но вече се сблъсква с първи вътрешни предизвикателства. В съседната на Италия Франция от 2022 г. също се смениха петима премиери – Елизабет Борн, Габриел Атал, Мишел Барние, Франсоа Байру и Себастиен Льокорню, който е от една година начело на френското правителство. В други страни в Европа, като например Португалия или България, също често имаше парламентарни избори за последните пет години. В редица балтийски страни също се смениха няколко премиери. А в страни като Белгия и Нидерландия след парламентарните избори преговорите за съставяне на управляващи коалиции се проточиха с месеци. За сравнение правителството на Мелони беше съставено за по-малко от един месец след парламентарните избори на 25 септември 2022 г.
- Пътят на Мелони до премиерския пост
Пътят на Мелони до премиерския пост беше обобщен в средата на август в интервю, което тя даде за американското издание „Ню Йорк таймс“. Тези дни по повод рекорда, подобрен от нейното правителство, публикации, припомнящи кариерата на Мелони се появиха и в европейски издания.
Мелони се присъединява, когато е на 15 години към младежкото крило на постфашистката десница в Италия, в момент, в който тя е маргинализирана и преминава през период на трансформация, за да се превърне в дясната партия „Национален съюз“, която става коалиционен партньор на десноцентристите на Силвио Берлускони от „Форца Италия“. През тези години Мелони е депутат, заместник-председател на долната камара на парламента и министър на младежта в четвъртото правителство на Берлускони. Партията „Национален съюз“ по онова време заедно с „Форца Италия“ на Берлускони се сливат нов политически проект, наречен „Народ на свободата“. Той просъществува само през четвъртото правителство на Берлускони, белязано от скандалите около милиардера, свързани с връзките му с млади дами и проблеми с правосъдието. В крайна сметка след разпада на „Народ на свободата“ се появява нова дясна партия и това е „Италиански братя“ на Мелони през 2012 г. В нея влизат и нейните верни съратници Иняцио Ла Руса и Гуидо Крозето, които днес са съответно председател на Сената и министър на отбраната. Първоначално се смята, че този политически проект няма да съществува дълго, но постепенно той започва да привлича избиратели на десноцентристите, разочаровани от партията на Берлускони и да трупа електорални победи. „Италиански братя“ е дефинирана по онова време като крайна десница, съперничеща си на крайната десница „Лига“ на Матео Салвини, останала коалиционен партньор на Берлускони през второто десетилетие на 21-и век. В момента, в който „Лига“ влезе обаче в състава на странна правителствена коалиция с антисистемното „Движение 5 звезди“, редица привърженици на крайната десница възприеха това като предателство и се насочиха към партията на Мелони. Когато правителството на „Лига“ и „Движение 5 звезди“ се разпадна, „Лига“ се озова извън властта, въпреки че беше един от големите победители на изборите през 2018 г. През следващите две години в редиците на управляващите влезе лявата Демократическа партия, въпреки че не беше спечелила изборите през 2018 г. Всичко това рефлектира върху рейтинга на „Лига“ в дясното пространство в полза на „Италиански братя“ на Мелони. Когато на власт дойде правителството на Марио Драги, обединяващо всички партии в Италия, Мелони отказа единствена да се включи в него, защото смяташе, че е противоестествено да работи в една коалиция с левицата, която е неин идеологически противник. Тази твърда линия й спечели още привърженици и така се стига до нейния възход на изборите през 2022 г. Тогава „Италиански братя“ стана движещата сила на дясната коалиция, в която „Форца Италия“ и „Лига“ бяха теглени от нея.
Така за 13 години на съществуване на „Италиански братя“ с лидер Мелони партията от малка и маргинална става първа политическа сила в страната и благодарение на това Мелони сега отчита двете си исторически постижения – най-дълголетно правителство в републиканска Италия и първа жена на премиерския пост.
Джорджа Мелони заяви готовност за сформиране на кабинет
- Основни реформи и вътрешни приоритети, по които работи правителството на Мелони
През близо четирите си години на власт правителството на Мелони работи по няколко реформи. В някои случаи тези усилия не се увенчаха с успех обаче.
Съдебната реформа, която трябваше да доведе до разделение на кариерите на италианските магистрати, беше приета в парламента, но тъй като налагаше промяна в конституция, беше подложена за гласуване на референдум и беше отхвърлена тази пролет от избирателите. Според анализатори това беше първата голяма загуба за Мелони. Някои коментатори подчертаха тогава, че тя е изгубила референдума не толкова заради въпроса за самата съдебна реформа, колкото заради това, че на този вот гласоподавателите са използвали възможността да гласуват против някои аспекти от вътрешната и външната й политика, например близостта й с президента на САЩ Доналд Тръмп, отбелязва Франс прес. По ирония на съдбата броени дни след провала на съдебната реформа, между Мелони и Тръмп настъпи разрив, който продължава и до днес.
Правителството работи за промяна и на избирателната система, която според Мелони ще доведе до по-голяма стабилност в политиката. Тази реформа предвижда избирателите да са наясно още когато гласуват кой е кандидатът за премиер на всяка партия или коалиция. Реформата обаче боксува в парламента. Една от планираните в нея мерки – тази за преференциите – тоест възможността избирателите да пренареждат партийните листи – беше отхвърлена при таен вот в долната парламентарна камара по-рано това лято. Сега предстои да се дискутира в Сената. Там се очаква преференциите да бъдат одобрени и в крайна сметка да бъдат включени в компромисен вариант на законопроекта, който ще бъде договорен между двете камари.
Правителството работи и за диференцирана автономия на италианските области. Законодателството в тази насока беше одобрено в парламента, но Конституционният съд възрази срещу ключови елементи от него. Сега управляващите се надяват да разрешат спорните въпроси преди следващите избори, отбелязва Ройтерс.
Правителството на Мелони е особено активно в областта на сигурността, като често пъти отговаря на инциденти в тази насока, потресли обществеността и получили голям медиен отзвук, като затяга на законите и въвежда по-строги финансови санкции. Мерките на кабинета досега в областта на сигурността включват наказания за незаконни рейв партита, затягане на глобите за палежи, затягане на присъдите за трафик на мигранти, ограничаване на достъпа на младежи до оръжия, санкции срещу незаконното окупиране на жилища, разпоредби срещу прерастването на протестите в сблъсъци и вандалски прояви и др. Правителството на Мелони въведе и ново престъпление – фемицид. Опозицията възразява срещу някои от тези мерки, дефинирайки ги като опит за ограничаване на свободите и припомня, създаването на престъплението фемицид не е намалило убийствата на жени в страната.
Борбата с незаконната миграция се превърна също в приоритет за правителството на Мелони. Кабинетът й затегна както наказанията за борба с трафика на мигранти, така и правилата за получаване на убежище в Италия. Рим сключи и споразумения със северноафрикански страни за сътрудничество в областта на възпиране на незаконната миграция. Мелони беше основен поддръжник на установяването на европейско ниво на трети сигурни страни, в които държавите членки на ЕС ще могат да връщат бързо идващите от тях мигранти, на които са отказали убежище. Мелони беше в основата и на възприемането на европейско ниво на идеята за хъбове за връщане на мигранти, на които също е било отказано убежище в ЕС. Те ще бъдат обособени в страни, с които има сключени двустранни споразумения и с които мигрантите може дори да нямат никаква връзка. В тази насока правителството на Мелони създаде два центъра за мигранти в Албания, но те се сблъскаха с редица съдебни проблеми и така и не заработиха напълно по предназначение. Същевременно Мелони подкрепя идеята за законни канали за миграция, които да запълнят недостига на работна ръка в определени отрасли в Италия. За тази цел правителството й прие съответните постановления, позволяващи на стотици хиляди мигранти да дойдат законно в Италия, за да работят там. Мелони прокара и идеята, че на страните в Африка, от които идват много мигранти към Европа, трябва да се помага да се развиват, като се инвестира в техните стратегически ресурси и това е и в основата на прокарвания от нейното правителство „План Матеи“ за Африка. Същевременно правителството на Мелони затегна правилата за работа на неправителствените организации, спасяващи мигранти в Средиземно море и докарващи ги в Италия. Правителството засегна и правилата за получаване на италианско гражданство от потомци на имигранти и от потомци на италиански емигранти, както и правилата за експулсиране на мигранти, нарушили закона.
В областта на здравеопазването Мелони изтъква многомилиардните инвестиции, правени от нейното правителство, но в сектора има ендемичен недостиг на работна ръка и дълги списъци от чакащи пациенти за прием при лекари.
На правителството на Мелони се падна и задачата да завърши някои големи инфраструктурни проекти, подети заради домакинството на няколко големи прояви – като Зимните олимпийски и параолимпийски игри в Милано и Кортина и Средиземноморските игри в Таранто през настоящата година или домакинството на Г-7 през 2024 г. Същевременно плановете за построяването на голям висящ мост над Месинския проток, които трябваше да са започнали да се реализират още миналата година, бяха отложени във времето заради възражения относно проекта от страна на Сметната палата.
По отношение на фискалната дисциплина Мелони беше приветстваната от експертите за отменянето или модифицирането на някои мерки, костващи на държавата милиарди евро, въведени от нейните предшественици, като например гражданският доход, подпомагащ трайно безработните, който според нея не насърчава тези хора да си търсят активно работа или бонусът, отпускан от държавата, при дейности по ремонт и саниране на сгради.
Правителството на Мелони работи за намаляване на данъчните ставки за доходите от четири на три и за прокарване на мерки в полза на самоосигуряващите се лица. Данните показват, че правителството е намалило и укриването на данъци чрез насърчаване на използването на дигитални плащания.
Правителството на Мелони запазва нивото на дълга и на дефицита под контрол. Дългът на Италия обаче продължава да е огромен и според прогнозите за настоящата година ще достигне 3,1 трилиона евро, като това се равнява на около 138,6-138,9 процента от БВП, посочва „Милано финанца“. Постиженията на кабинета са в областта на дефицита, където за четири години правителството успя да го намали с 5 процента. Но той все още е 3,1 процента, тоест над 3 процента от БВП, както изисква ЕС, и поради тази причина Италия все още е обект на процедура за свръхдефицит. Мнозина анализатори, говорейки за дефицита на Италия, обаче сега изтъкват, че в това отношения тя се справя по-добре от Франция.
Правителството на Мелони изтъква, че осигурило работа на постоянен договор на 1,2 милиона нови работници, откакто е дошло на власт, като е намалило безработицата до под 6 процента.
Но икономическият растеж в Италия си остава анемичен, припомня Франс прес. Според прогнозите за тази година той ще бъде от едва 0,6 процента.
Опозицията казва и, че заплатите и пенсиите в Италия продължават да са ниски, че инфлацията ги изяжда, че всяко геополитическо сътресение, като например войната в Украйна или войната в Иран, влияе върху икономиката и финансите на страната и върху цените на горивата и на енергията, оттам и върху цените на останалите продукти и върху бюджета на домакинствата и на предприятията. В тази насока Мелони въведе няколко мерки за облекчаване на бремето на повишените цени на горивата и на енергията, но опозицията казва, че те не са достатъчни.
Войната в Иран и затварянето на Ормузкия проток напомниха на Италия, че тя остава и зависима от доставки на природен газ и на петрол отвън. Част от тези суровини идват и от Персийския залив. Същия извод беше направен в Италия и в началото на войната в Украйна относно зависимостта й от руски природен газ. Оттогава Италия смени доставчиците си, но остава енергийно зависима от други страни.
През април 40-ата годишнина от аварията в Чернобил припомни на Италия, че след тази ядрена катастрофа тя се отказа още в края на миналия век от ядрената енергетика. Сега обаче управляващите преосмислят този отказ като недалновиден и работят за ядрен рестарт.
Във вътрешен план правителството на Мелони беше разтърсено и от редица скандали, но те доведоха само до смяна на министъра на културата и министъра на туризма. Ключовите министри на вътрешните работи и на правосъдието, въвлечени в някои от скандалите, запазиха постовете си.
- Външна политика
В областта на външната политика Мелони възприе прагматичен подход. Тя обяви, че иска да разговаря с всеки, независимо от идеологическите различия. Тя намери общ език през годините и със свои естествени съюзници като Виктор Орбан, Хавиер Милей, Сантяго Абаскал, Санае Такаичи, Риши Сунак, но също и с политици от друг политически спектър като Мете Фредериксен, Луиз Инасио Лула да Силва, Еманюел Макрон, Киър Стармър, Петер Мадяр, Нарендра Моди и др. Мелони намери и общ език с лидерите на европейските институции, но когато има разногласия с тях, тя ги формулира ясно. Правителството на Мелони е неизменно твърд поддръжник на Украйна срещу Русия. То възприе прагматичен подход спрямо Пекин и започна да критикува израелските действия в палестинските територии, но не се присъедини към страните, признали миналата година палестинската държава по примера на Франция. Що се отнася до войната с Иран, Рим подчерта нееднократно, че не може да се позволи на Техеран да има ядрено оръжие и да представлява регионална заплаха чрез прокситата си. Рим обаче отказа да бъде въвлечен в този конфликт и предложи да се включи в мисия за обезопасяване на Ормузкия проток, когато бойните действия приключат.
Най-големи надежди обаче мнозина възлагаха на съюза на Мелони с Доналд Тръмп. След една година на много добри отношения между двамата лидери настъпи разрив, който продължава вече половин година.
След изборите: Какво следва сега в Италия
- Какво следва оттук насетне за Мелони
Догодина в Италия ще има парламентарни избори и Мелони се очаква да се бори за преизбиране на тях. Според анализатори вотът може да бъде организиран още през пролетта.
Като основни съперници на Мелони на тези избори още отсега се очертават лидерите на левите формации Ели Шлайн и Джузепе Конте. Левицата планира да се яви на изборите в общ фронт, като излъчи общ лидер, но между левите партии има редица разногласия. В медиите се споменава често и възможност за обединение на левите партии с центристите за изборите. Но между партиите от центъра и левите има отколешни различия, а между самите партии в центъра също нещата не вървят хармонично.
В медиите се споменава често и вариантът за кандидат за премиер на евентуален „антиМелони фронт“ да бъде издигната кметицата на Генуа Силвия Салис. Като в тази насока хипотезите са, че тя би могла да бъде подкрепена от левоцентристки „антиМелони“ фронт, но също се споменава и за разделение в редиците на самата десница, при което Салис би могла да бъде издигната от центристите и от десноцентристите от „Форца Италия“ за кандидат за премиер.
Разделение в управляващата десница има и сега по редица въпроси, сред които например оказването на военна помощ на Украйна
Но от февруари насам в дясното пространство има друга заплаха за Мелони и тя се нарича Роберто Ваначи, отцепил се от „Лига“ и създал дясната формация „Национално бъдеще“. Тя укрепва все повече рейтинга си и привлича политици от „Лига“ и от „Форца Италия“. Засега партията не е намерила общ език с тази на Мелони и ако това не се случи до изборите догодина, мнозина анализатори смятат, че партията на Ваначи ще изиграе важна роля в баланса на силите тогава. Според социологическите допитвания сега партиите от дясната коалиция имат по-малък процент от партиите от левицата и центристите, взети заедно. Ако десните не се обединят с Ваначи, то левите и центристите ще продължат да имат преднина.
Последно допитване от 1 септември на агенция „Лаб 21“, цитирано от изданието „Фанпейдж“, показва, че „Италиански братя“ на Мелони има 28,1 процента. Левоцентристката Демократическа партия има 20,2 процента, лявото „Движение 5 звезди“ има 13,9 процента. На четвърто място е „Национално бъдеще“ с 8 процента. Следват партията от управляващата коалиция „Форца Италия“ с 7,2 процента и опозиционната ляво-екологична партия „Съюз Зелени Левица“ с 5,8 процента. Дясната партия „Лига“, също част от управляващата коалиция, получава едва 5,3 процента. Общо трите десни управляващи партии получават 40,6 процента, а трите леви партии в опозиция – 39,9 процента. Това допитване не отчита колко е рейтингът на двете центристки партии „Италия Вива“ и „Действие“. Но според друго допитване – това на „Уинпол“ от края на август, двете партии имат съответно 2,5 процента и 2,3 процента. Ако те се обединят с трите леви партии за изборите и към тях се присъедини и проевропейската партия „Плюс Европа“, която има 1,5 процента, това ще даде по-голям общ резултат от този на обединението на трите десни партии. И тук Мелони има интерес да привлече на своя страна 8-те процента на Ваначи.
Допитване на агенция Ессе Ву Джи, цитирано от „Ла Сетте“ и „Вирджилио нотицие“, също потвърждава този сценарий. То показва, че „Италиански братя“ има 26,2 процента, Демократическата партия – 20,7 процента, „Движение 5 звезди“ – 12,7 процента, „Национално бъдеще“ – 7,5 процента, „Форца Италия“ – 7,1 процента, „Съюз Зелени Левица“ – 6,7 процента“, „Лига“ – 5,7 процента, „Действие“ – 3,2 процента, „Италия Вива“ – 2,4 процента и „Плюс Европа“ – 1,3 процента.
Според допитванията самата Мелони продължава да се радва на голяма популярност, но медиите припомнят, че по време на церемонията по откриване на Средиземноморските игри в Таранто на 21 август, премиерката, която беше сред почетните гости редом до президента Серджо Матарела, беше освиркана от зрители от публиката.
Между впрочем за 4 септември следобед в Бари е предвидена и протестно шествие срещу правителството. То ще премине из централни улици на града няколко часа преди тържеството на десницата.
- Мелони може би президент
През януари догодина Мелони навършва 50 години и според конституционните разпоредби на тази възраст може да се кандидатира за президентския пост. Самата Мелони в началото на настоящата година каза, че няма такива амбиции, но впоследствие припомни, че отдавна Италия не е имала десен президент, което беше разтълкувано като нейна заявка един ден да се бори за поста.
Следващият президент на Италия ще бъде избран през 2029 г. от следващия парламент, излъчен на изборите догодина. През 2022 г. Мелони и нейната партия не подкрепиха преизбирането на левоцентриста Серджо Матарела за президент, тъй като искаха десен президент, но тогава десницата така и не успя да излъчи силна кандидатура, около която да се обедини.
Вижте повече в нашата галерия:
