О бщото събрание на ООН прие резолюцията за геноцида в Сребреница. По този начин 11 юли се утвърждава като "Международен ден в памет на геноцида в Сребреница".
Резолюцията получи 84 гласа „за“, 19 от страните бяха „против“, а 68 се въздържаха. Унгария гласува против резолюцията, Гърция се въздържа, а Румъния я подкрепи. България е съвносител на резолюцията и логично я подкрепи.
Преди гласуването сръбският президент Александър Вучич предупреди Общата асамблея, че този ход "просто ще отвори стари рани и това ще доведе до пълен политически хаос".
Той обаче заяви, че не отрича убийствата в Сребреница, и добави, че прекланя "глава пред всички жертви на конфликта в Босна".
"Тази резолюция има за цел да насърчи помирението в настоящето и за в бъдеще", заяви посланикът на Германия в ООН Антие Лендерце.
Църковни камбани огласиха цяла Сърбия в знак на протест. Сръбската православна църква заяви, че се надява жестът да обедини сърбите в "молитви, спокойствие, взаимна солидарност и твърдост в правенето на добро, въпреки неверните и несправедливи обвинения, пред които е изправена в ООН".
Сръбските църкви бият камбани в протест срещу резолюцията на ООН за Сребреница
Междувременно лидерът на босненските сърби Милорад Додик отрече изобщо да е имало геноцид в босненския град и заяви, че неговата администрация няма да признае резолюцията на ООН.
"В Сребреница не е имало геноцид", заяви Додик на пресконференция в Сребреница.
Припомняме, че босненските сръбски сили превземат Сребреница - по това време защитен от ООН анклав - на 11 юли 1995 г., няколко месеца преди края на войната в Босна, в която бяха убити около 100 000 души.
През следващите дни сръбските сили избиват около 8000 мюсюлмански мъже и тийнейджъри - престъпление, което Международният наказателен трибунал за бивша Югославия (МНТБЮ) и Международният съд определят като геноцид.
Инцидентът се смята за най-тежкото военно престъпление в Европа след Втората световна война.
В допълнение към обявяването на ден за възпоменание, резолюцията осъжда "всяко отричане" на геноцида и призовава страните членки на ООН да "запазят установените факти".
Те още са някъде там! В масовите гробове с гниещи останки и кости без памет
В писмо до останалите членове на ООН Германия и Руанда определят гласуването като "решаваща възможност да се обединим в почитта към жертвите и да признаем ключовата роля на международните съдилища".
Сърбия и ръководството на босненските сърби обаче реагираха яростно.
В опит да намалят напрежението авторите на резолюцията добавиха - по искане на Черна гора - че вината за геноцида е "индивидуална и не може да бъде приписана на никоя етническа, религиозна или друга група или общност като цяло".
Това обаче не е достатъчно за Белград. В писмо, изпратено в неделя до всички делегации на ООН, сръбският шарже д'афер Саша Март предупреди, че повдигането на "исторически чувствителни теми служи само за задълбочаване на разделението и може да доведе до допълнителна нестабилност на Балканите".
Посланикът на Русия в ООН Василий Небензя нарече резолюцията "провокативна" и "заплаха за мира и сигурността".
Преди това Москва наложи вето на резолюция на Съвета за сигурност на ООН, осъждаща "престъплението геноцид в Сребреница".
Милорад Додик, политически лидер на босненския сръбски ентитет - където през април тази година хиляди хора демонстрираха срещу резолюцията - заяви, че геноцидът в Сребреница е бил "измама".
Европейският съюз реагира остро, като говорителят по въпросите на външните работи Петер Стано заяви, че "не може да има никакво отричане" и "всеки, който се опитва да постави това под съмнение, няма място в Европа", предаде АФП.
За роднините на жертвите на клането дебатът в ООН е важен момент в стремежа им към мир.
"Тези, които доведоха народа си до това положение (отричане на геноцида), трябва да приемат истината, за да можем всички да намерим мир и да продължим живота си", казва Када Хотич, 79-годишна, съдиректор на асоциацията на майките от Сребреница, която е загубила сина си, съпруга си и двама братя.
Резолюцията е "от изключителна важност за разпространението на истината", заяви Денис Бечирович, босненският член на тристранното председателство на Босна и Херцеговина.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
