"Имах само една надежда. Да умра бързо, без да се мъча. Докато се молех мама никога да не разбере как съм си отишъл, усетих куршума в гърба си. Когато погледнах треперещ надолу, видях че беше преминал през стомаха ми и от него шуртеше кръв. После надупчиха и дясната ми ръка. И докато падах на земята, виждах как и хората около мен се свличат един след друг, а в очите им се четеше само страх и ужас".
Сълзите бързо потичат. Заедно с ужаса, който никога няма да бъде забравен. На някои от свидетелите на онзи шокиращ и брутален юли през 1995 година още им е трудно да повярват, че всъщност са оцелели и са живи.
По онова време Неджад Адвич е само на 17 години. Оцелява единствено, защото някой там горе решава вместо него. Скита няколко дни наоколо, спъвайки се непрекъснато в трупове и под горещото лятно слънце някак успява да стигне до място, контролирано от босненските власти. Жив е.
Но над 8000 мъже и деца, голяма част от които така и не са открити в масовите гробове под пръстта на Сребреница, не са. Те повече няма да се усмихват, да обичат, да срещнат някой, с който да споделят живота и съдбата си. Няма и да плачат. Сторили са го близките им, чиито очи вече са пресъхнали, също както и надеждата, че светът е едно безопасно и щастливо място.
Събитията там неслучайно са кръстени "Клането в Сребреница". Цифрите говорят сами по себе си - това е най-масовото клане на невинни след Втората световна война.
Под ръководството на генерал Ратко Младич и Радован Караджич сръбските сили са на хайка за човешки души и само за няколко дни телата на хиляди босненски мюсюлмани превръщат кървавата гражданска война в Босна и Херцеговина в съвсем различно понятие - "геноцид".
Това е и определението, използвано от трибунала на ООН. На различните места по света го наричат по различен начин. Но за световната организация идеята е съвсем ясна - етническо прочистване с цел ликвидиране на мюсюлманското малцинство.
Днес (23 май) е и денят, в който общото събрание на ООН ще гласува резолюция, с която датата "11 юли" да бъде обявена за Международен ден в памет на геноцида в Сребреница. Проекторезолюцията е включена в дневния ред на 82-то пленарно заседание по точка "Култура на мира" и е подкрепена от 38 държави, сред които и България.
Естествено, има и такива, които са против. "Ще се боря за нашата светиня, за нашата Сърбия", заяви вече президентът Александър Вучич в обръщение от Ню Йорк. "И ще бъде Видовден. Ще стане ясно кои са наши приятели, кои са фалшиви такива и кои никога не са били".
Тук вероятно е моментът да припомним, че през трагичната 1995 година Вучич е министър на информацията в кабинета на печално известния Слободан Милошевич. И че негови са онези думи - "за всеки убит сърбин ще бъдат убити по 100 босненци".
Към днешна дата все още много от мъртвите са само мрачен и ужасяващ спомен в паметта на близките им. Телата им така и не са открити и молитвите вече са само и единствено костите им да бъдат намерени някъде... и да бъдат разпознати чрез колие, пръстен или каквото и да е.
Защото най-тъжното нещо след това да загубиш хората, които обичаш, е да нямаш място, на което да можеш да ги откриеш и полееш със сълзите си. А те все още са някъде там. В масовите гробове с гниещи останки и кости без памет... Поклон!
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!