П ристанищния град Маракайбо, някога един от най-проспериращите в Южна Америка. Центъра на петролната индустрия на Венецуела.
Сега токът спира на всеки няколко часа. Хората не могат да съхраняват хранителните продукти в жегата. Но това не е проблем, защото храна така или иначе няма. Вода по обществените водопроводи не тече.
Случващото се във Венецуела няма прецедент. Всички са гневни на държавата. Поне тези, които имат сили да се гневят и не умират от глад.
Но контролът на правителството на президента Николас Мадуро е пълен. Само за служителите на армията, службите и полицията има редовни доставки на храна. И те са напълно верни на властта, защото от това зависи оцеляването им, на тях и техните семейства.
Протестите не са възможни. Няма организация, която да събере хората и да насочи недоволството. Ако такава се появи, бързо се намесва тайната полиция.
Най-добрата тактика за оцеляване е мълчанието. А и недостигът на храна и вода лишава хората от сили да протестират. Заплатите, дори на тези които имат работа, не стигат дори за хранителни продукти за ден. Цените се удвояват на всеки две седмици.
По-силните се борят за храна и я отнемат от по-слабите. Броят на убийствата достигна 30 000 през миналата година. Все едно във Венецуела се води гражданска война. В това число не влизат безследно изчезналите и убитите от полицията и тайните служби. А гладът се отчита за естествена смърт.
В болниците няма лекарства. Операции се извършават без анестезия. Тези, които изказват публично недоволството си просто изчезват. Но повечето хора са твърде заети в борбата за оцеляване, за да протестират.
Огромна част от основните храни и продуктите за бита се внасят и за тях се плаща в долари. Така санкциите на САЩ само влошават положението. А със срива на местната индустрия, то вече е катастрофално.
На този фон действията на опозиционния лидер Хуан Гуайдо всъщност обслужват режима на Мадуро. Пред международната общност властите сочат Гуайдо и неговите думи, като пример, че във Венецуела има свобода на мненията. Безуспешният му опит за бунт е окачествяван като действие срещу законността и демокрацията. В същото време подчертават, че той няма народна подкрепа – следователно повечето венецуелци са доволни от ситуацията.
Централната банка на Венецуела миналата седмица публикува данни за икономиката на страната за първи път от 2015 г. насам. Те показват пълен крах. А става въпрос за държавна статистика със спорни източници и методология. Така че реалното положение вероятно е по-лошо.
Според публикуваната информация, през третото тримесечие на 2018 година брутният вътрешен продукт на Венецуела се е свил с 22,5%, бележейки спад за 19-то поредно тримесечие. Инфлацията за април 2019 г. е 33,8% на месечна база, спрямо 197% през януари и 136 060% през 2018 г. Тук данните силно се разминават с тези на Международния валутен фонд, според който покачването на потребителските цени във Венецуела през миналата година е било с 929 789,5%.
Приходите от петрол, които съставляват повече от 95% от износа на Венецуела, са намалели до 29,8 млрд. долара през миналата година, от 31,5 млрд. долара през 2017 г. и 85 млрд. долара през 2013 г.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram
