П осланикът на Русия в САЩ, Анатолий Антонов очерта съдържанието и основните принципи на стремежа на Кремъл да промени световния ред по начин, който да подкопае международното влияние на Вашингтон.
Коментарите бяха направени в момент, когато администрацията на президента Джо Байдън се стреми да затегне още повече връзките с чужбина в опит да изолира Москва, която продължава да води война в съседна Украйна. В момент, когато по света се водят разнопосочни дебати относно най-опустошителния конфликт в Европа от десетилетия насам, руският президент Владимир Путин описа подробно пътя за прекратяване на войната по време на обширна реч миналата седмица на среща на висши дипломатически служители.
Предложенията бяха категорично отхвърлени от Киев и неговите международни поддръжници. Но руският посланик Анатолий Антонов заяви, че Западът е пропуснал ключовото послание, което се фокусира върху нарушаването на баланса на силите след Студената война.
"Експертите и политолозите [не съм сигурен за официалните лица - те най-вероятно са чули всичко, но предпочитат да мълчат] като че ли пренебрегнаха ключовите моменти на президента, който призова международната общност, най-вече на евразийския континент, да се съгласи с необходимостта от нова архитектура на сигурността", заяви Антонов.
"Същевременно идеите и предложенията, включени в нашето предложение, обясняват много както по отношение на противопоставянето на Запада и неговия "украински проект", така и по отношение на системните усилия на Москва за задълбочаване на нормалното, взаимноуважително сътрудничество с Глобалния юг."
И въпреки отхвърлянето от страна на САЩ и европейските им съюзници, Антонов твърди, че "ускоряващата се криза на евроатлантизма отдавна е очевидна за столиците, които се стремят да се отърват от хегемонията".
Дългогодишното недоволство на Путин от архитектурата на сигурността на постсъветската сфера на влияние е отличителна черта на реториката на руския лидер, откакто пое властта преди близо четвърт век. Централно място в тази позиция заема последователното противопоставяне на разширяването на ръководения от САЩ военен алианс НАТО в регионите, в които някога доминираше съперничещият на СССР Варшавски договор.
За първи път враждата се разрази в конфликт в Украйна през 2014 г., след като въстание свали правителството в Киев в полза на прозападна администрация. Събитията бяха бързо последвани от завземането от Русия на стратегическия Кримски полуостров, по-късно анексирането му чрез международно оспорван референдум, и избухването на подкрепяно от Москва въстание в източната част на Донбас.
Ситуацията се влоши още повече през 2021 г., когато Русия струпваше войски по границите на Украйна и започна да води преговори със САЩ и НАТО за намаляване на присъствието на НАТО в Източна Европа. Тъй като дискусиите се провалиха, Путин обяви "специална военна операция", в която руските войски започнаха пълномащабна война срещу Украйна на 24 февруари 2022 г., която продължава и до днес.
Макар че през последните месеци руските войски заявяват нови успехи, конфликтът до голяма степен е изпаднал в кървава безизходица. Предложението на Путин за прекратяване на войната, описано по-рано от Антонов, изискваше пълно изтегляне на украинските сили от пет анексирани от Русия територии, приемане от Киев на неутрална, необвързана и свободна от ядрени оръжия позиция, както и отмяна на западните санкции, наред с няколко други компонента.
Но САЩ и други поддръжници на Украйна се стремят да удвоят военната помощ за Киев, за да подкрепят президента Володимир Зеленски в борбата срещу това, което всички те смятат за неоправдана агресивна война.
"Позволете ми да подчертая, че на 14 юни руският президент Владимир Путин предложи мирен план за прекратяване на украинския конфликт. В отговор видяхме само нови доставки на оръжия за киевския режим", заяви Антонов.
"По този начин реакцията на Вашингтон е очевидна: местните политици не се нуждаят от мир. Те се фокусират единствено върху войната с цел нанасяне на стратегическо поражение на Русия".
Утвърждаване на позицията на Русия
Междувременно Путин предприе последователни посещения в Северна Корея и Виетнам, за да укрепи отношенията на Русия в Азия. Антонов обаче отхвърли представянето на тези пътувания като "признаци на имперските планове на Москва или като своеобразно потвърждение на слабостта и зависимостта от "разбойнически държави" [разбира се, както Западът ги разбира]".
Миналия месец Путин посети и Китай, за да продължи да укрепва отношенията си с президента Си Дзинпин, с когото руският лидер е установил стратегическо партньорство "без граници" и е разширил две международни организации - БРИКС и Шанхайската организация за сътрудничество.
"Нашата страна, според изкривеното мнение на местните русофоби, по принцип няма право на собствено мнение и на защита на националните интереси", каза Антонов, "нито във връзка с кризата около Украйна, нито по отношение на установяването на взаимноизгодни отношения с приятелски столици".
Днес обаче Антонов видя възможност да представи отново стремежа на Русия да промени из основи регионалната среда за сигурност, която преди това се беше сринала в навечерието на войната в Украйна, като този път привлече повече международна подкрепа от други държави, чиито желания за по-многополюсен свят, според него, са били отхвърлени от САЩ и техните съюзници.
"Интересите на Русия и други държави бяха открито пренебрегнати, тъй като изглеждаше, че няма алтернатива на господството на Съединените щати и техните непосредствени сателити", каза Антонов. "Символичен за западната арогантност беше отказът на Вашингтон да разгледа сериозно нашите инициативи, представени в края на 2021 г., за взаимни гаранции, основани на принципа на неделимата сигурност."
"Подобни претенции и експанзионизъм, основани на военна сила, икономически санкции и политически натиск, със сигурност дестабилизират ситуацията в Евразия и в света като цяло, изострят противоречията, новите и старите противоречия между страните в Южен Кавказ, Централна Азия, Близкия изток и Азиатско-тихоокеанския регион", добави той.
Как изглежда планът на Путин
Антонов изброи няколко ключови аспекта на това как изглежда планът на Кремъл за притъпяване на западната мощ.
"Нашите предложения включват премахване на регулаторния и институционалния вакуум в сферата на евразийската сигурност, истинско и искрено признаване на движението на света към многополярност", каза Антонов. "В същото време бъдещата система трябва да се основава на принципите на Устава на ООН и върховенството на международното право."
"Тя няма да бъде насочена срещу ничии интереси. Тя ще се превърне в своеобразна "застраховка" срещу геополитическите сътресения, до които може да доведе моделът на глобализация, изграден върху западните принципи. Важно е да се предотврати фрагментацията и формирането на противоположни съюзи и в крайна сметка да се предотврати избухването на мащабен въоръжен конфликт", заяви Антонов.
Той обаче подчерта, че макар размиването на западното влияние да е ключова цел в рамките на проекта, идеята не е да се формира нова коалиция срещу някоя държава или съюз.
"Не става дума за създаване на нов "блок" или "ос", които да се противопоставят твърдо на някого", каза Антонов. "Основата трябва да бъде диалогът и сътрудничеството, и то с всички истински заинтересовани участници. Дискусията на равноправна основа по натрупаните проблеми и начините за тяхното решаване е от първостепенно значение."
Администрацията на Байдън изрази дълбок скептицизъм към изказванията за мир и сътрудничество от страна на Кремъл.
"Русия не е проявила интерес към добронамерени преговори", заяви говорител на Държавния департамент на САЩ пред Newsweek. "Кремъл започна тази брутална и непровокирана война. Русия окупира близо 20 % от суверенната украинска територия и продължава да атакува Украйна всеки ден.
"Сега Владимир Путин казва, че цената на мира е да се позволи на Русия да окупира още повече украинска територия. Няма държава в света, която да може да каже, че това е приемливо според Устава на ООН, международното право, основния морал или здравия разум."
Говорителят на Държавния департамент също така потвърди позицията на администрацията на Байдън в подкрепа на исканията на Украйна за прекратяване на конфликта, които включват пълно изтегляне на руските войски от украинска територия.
"Всички сте ни чували да казваме многократно, че когато става дума за дипломация, нищо за Украйна без Украйна", каза говорителят. "Никой не желае края на тази война повече от Украйна и нейния народ, но всички решения за преговори зависят от президента Зеленски."
"Всяка инициатива за всеобхватен, справедлив и траен мир в Украйна трябва да се основава на пълното зачитане на независимостта, суверенитета и териториалната цялост на Украйна в рамките на нейните международно признати граници и да е в съответствие с целите и принципите на Устава на ООН", добави той.
Говорителят нарече Русия "единствената пречка за мира в Украйна" и освен това обвини Москва в изграждането на "дезинформационна и пропагандна екосистема", състояща се от "официални правителствени комуникации, финансирани от държавата глобални съобщения, култивиране на прокси източници, въоръжаване на социалните медии и дезинформация с кибернетични средства", за да обслужва наратива на Кремъл.
Бъдещето е заложено на карта
Въпреки че не се появяват видими признаци на раздвижване в стремежа за намиране на общ език в руско-украинската война, жертвите и от двете страни продължават да нарастват в хода на сблъсъците на бойното поле, тъй като ударите се нанасят все по-дълбоко в територията на другата страна.
Съобщението на администрацията на Байдън от миналия месец, че ще даде зелена светлина за атаки на украинските сили срещу цели в рамките на претендираните и международно признати граници на Русия, използвайки оръжия, доставяни от САЩ, предизвика нови предупреждения за потенциална ескалация от страна на Кремъл.
Руското външно министерство също заплаши с "последствия" в понеделник, след като бе съобщено, че в резултат на удар, за който се твърди, че е извършен с произведени в САЩ боеприпаси от армейската тактическа ракетна система (ATACMS), има цивилни жертви в контролирания от Русия Крим. В отговор говорителят на Държавния департамент Матю Милър заяви пред репортери, че САЩ изразяват съжаление за "всяка загуба на живот на цивилни граждани в тази война", но че подобни операции са разрешени, тъй като "ние предоставяме оръжия на Украйна, за да може тя да защитава суверенната си територия от въоръжена агресия, което включва и Крим, който, разбира се, е част от Украйна".
На фона на опасенията от по-нататъшна ескалация и засилващата се ядрена реторика около войната Антонов представи необходимостта от предефиниране на евразийския ред за сигурност като решаващ за постигането на мир в региона и избягването на бъдещи конфликти.
"Инициативата, очертана от руския президент, ще изисква колосални усилия и политическа решителност", заяви Антонов. "Нейното изпълнение ще отнеме години. Все още трябва да се определят и синхронизират позициите по много основни елементи. Но работата трябва да започне незабавно."
"Човечеството е длъжно да направи това в името на мира, стабилността и икономическия просперитет, в името на бъдещите поколения, в името на спокойното небе над главите ни."
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
